|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Пресконференция: Корупцията в България през 2010 г.
|
| |
На 21 февруари 2011 г., за тринадесета поредна година, Центърът за изследване на демокрацията представи резултатите от Системата за мониторинг на корупцията (СМК). СМК, която се прилага от 1998 г. насам и е разработена и реализирана от Центъра за изследване на демокрацията и изследователска агенция Витоша рисърч, измерва както реалното състояние и развитие на корупцията в страната, така и нагласите и субективните усещания на населението и бизнеса.
 Г-н Александър Стоянов, Директор по изследователската дейност, Център за изследване на демокрацията, представи последните данни от Системата за мониторинг на корупцията, като посочи, че към декември 2010 г. се наблюдават разнопосочни тенденции в развитието на корупционната обстановка сред населението и бизнеса. Продължава тенденцията на спад в корупционния натиск от страна на администрацията върху населението, което от своя страна води до намаляване на равнището на корупция сред населението. Броят на корупционните практики сред населението е намалял от 171 хил. средно на месец през 2009 г. на 85 хил. през 2010 г. Г-н Стоянов отбеляза, че въпреки наблюдавания спад в податливостта на гражданите към използване на корупция , равнището на административна корупция остава високо – за последните три месеца на 2010 г. всеки десети българин, който е контактувал с администрацията, е дал подкуп, с цел да получи дадена услуга.
За разлика от населението, в административната корупция сред бизнеса не се наблюдават тенденции към намаляване. Подкупите от бизнеса към администрацията са малко повече през 2010 г. в сравнение с 2009 г., а податливостта на бизнеса към корупция се е увеличила. Равнището на корупция сред бизнеса все още е на ниво под това от преди присъединяването на България към ЕС, но през последните три месеца на 2010 г. всяка шеста фирма, която е имала контакт с администрацията, е дала подкуп, за определана услуга или за да избегне наказание.
Толерантността на българите към корупцията остава висока. Около една четвърт (или 26%) от тях проявяват склонност към това да дадат и/или получат подкуп. За да се говори за обществена среда на нетърпимост към корупцията делът на хората, които декларират, че не биха дали и/или взели подкуп трябва да стигне 90%. Решаващ фактор за склонността към участие в корупционни действия е корупционният натиск от страна на администрацията – от тези, на които е оказан такъв натиск, над 40% признават участие в корупционни действия, докато при липса на корупционен натиск от страна на администрацията, под 4% вземат участие в подобни дейности.
Г-н Руслан Стефанов, Директор на Икономическата програма, Център за изследване на демокрацията, продължи дискусията, като подчерта ефекта на световната финансова криза върху разпространението на корупцията в страната, който е различен за населението и бизнеса. При населението кризата намалява разполагаемия доход за предлагане на подкупи и усилва страха от загуба на работното място сред администрацията, което действа в посока намаляване на корупцията. Този ефект се подсилва от засилените контролни мерки на администрацията през 2010 г. При бизнеса кризата води до нарастване на зависимостта от администрацията, което е и едно от обясненията за липсата на спад в корупцията, подобна на тази при населението.
 Г-жа Мария Йорданова, Директор на Правната програма, Център за изследване на демокрацията, подчерта, че необходимото допълнение на резултатите от Системата за мониторинг на корупцията биха били надеждни статистически данни за разследването и наказването за корупционни престъпления. Такива обаче, които да съвпадат с целия период на изследването все още няма. Според наличните данни броят на повдигнатите обвинения и осъдителните решения за корупция се е увеличил. Същевременно, независимо че са в категорията на делата от „особен обществен интерес” и се наблюдават и от Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка, броят на повдигнатите обвинения и произнесените присъди за корупция срещу представители на високите етажи на властта изключително малък. Разследванията на такива случаи остават ограничени, а засилените мерки за контрол засягат предимно населението и малкия и среден бизнес. Освен наличието на политическа воля за ограничаване на корупцията, жизнено необходимо е и наличието (или изграждането) на работещи механизми за прилагане на обявените мерки.
Дискутирани бяха и темите за създаването на нови структури като Центъра за противодействие и превенция на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР), начините на измерване и отчитане на нивото на корупция, както и липсата на анализ на корупцията в разследването на дейности на организираните престъпни групи и в случаите на конфликт на интереси.
Информация за медиите (Adobe PDF, 350 KB)
Презентация на г-н Александър Стоянов, Директор по научната дейност на Центъра за изследване на демокрацията (Adobe PDF, 903 KB)
Медийно отразяване | |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
