На 18 и 19 януари 2011 г. Центърът за изследване на демокрацията организира работен семинар по проекта INTEGRACE. Целите на семинара бяха да се изяснят методологическите проблеми, свързани с подготвянето на националните доклади, да се дадат насоки за оценяването на програми и оценките на въздействие и да се представят и дискутират най-важните изследователски резултати до момента. В семинара се включиха проф. Дейвид Ингълби от Университета на Утрехт, Холандия, д-р Нандо Сигона от Университета на Оксфорд, проф. Кристина Иглицка от Центъра за международни отношения във Варшава, проф. Мати Хайдметс от Университета в Талин и Фондация „Интеграция“, Естония, доц. Анна Кръстева от Нов Български Университет, проф. Ингегор Рюдин и д-р Улрика Сьоберг от Университета на Халмстад, Швеция, д-р Джузепе Рома – директор на фондация CENSIS – Италия, Анна Италия и Луиджи Белези от CENSIS, Хелмут Сакс и Сабине Мендел от Лудвиг Болцман Институт – Австрия и екип от Центъра за изследване на демокрацията в състав доц. Андрей Нончев (координатор на проекта), Николай Тагаров (ръководител на проекта и модератор на семинара), д-р Мила Манчева, Светла Енчева, Кристина Георгиева и Марио Баталини.

 

Началото на семинара беше поставено с презентацията на доц. Нончев, който обсъди Методологията на проекта за идентификация на добри практики. Останалите участници представиха резултатите от своите изследвания за съответните страни-членки на ЕС. Презентациите на докладите за отделните страни започнаха с тази за доклада за България на д-р Мила Манчева. Поради липсата на добри практики в областта на образователната интеграция на децата бежанци и търсещи убежище в България, д-р Манчева представи задълбочен ситуационен анализ с фокус върху основните проблеми. Тя подчерта, че целта на повечето търсещи убежище е транзитната миграция, което възпрепятства развитието на дългосрочна образователна интеграционна стратегия. В резулат, инициативите в тази област на този етап се провеждат “ad hoc” и според всеки отделен случай, с фокус, поставен върху езиковите умения, като общото образование се пренебрегва. Ето защо въвеждането на добри практики в България би трябвало да се насоче повече към самия процес на образование, отколкото да бъде ограничавано до подготвителните етапи.

 

Екипът на Лудвиг Болцман Институт представи докладите за Австрия и Германия. Хелмут Сакс подчерта, че данните за децата бежанци и търсещи убежище са оскъдни и в двете страни. Въпреки това, бяха посочени няколко примера за добри практики от Австрия и Германия. Той посочи и нуждата от специално отношение към децата – жертви на трафик и предложи приемането на по-широка дефиниция за „образователна интеграция“. Представителите на Лудвиг Болцман Институт отбелязаха, че за успешното въвеждане на допри практики трябва да по-малко да се разчита на личната ангажираност на учителите и да има повече включеност и подкрепа от страна на държавата.

 

Семинарът продължи с докладите за Холандия и Люксембург, представени от проф. Дейвид Ингълби. По отношение на Холандия проф. Ингълби отбеляза, че през последните години нагласите са се променили и дори страна като Холандия, известна с либералните си нагласи, е възприела по-строги политики за предоставяне на убежище. Проф. Ингълби подчерта, че Холандия има повече добри практики по отношение на новодошлите като цяло и по-малко конкретно насочени към бежанците и търсещите убежище. Той също обърна внимание, че децата бежанци и търсещи убежище имат малък шанс да се интегрират, понеже обикновено те биват обучавани в центровете за задържане, а не в училища. Проф. Ингълби изтъкна и необходимостта да се намали зависимостта от проекти и добрите практики да станат водещи.

 

По отношение на Люксембург проф. Ингълби отбеляза, че страната е е интересна с високота степен на откази на молби за убежище – 80-90%, въпреки силната й и стабилна икономика. Той обясни привидната липса на отвореност на люксембургското общество с исторически фактори и с географската локализация на страната, заобиколена от силни държави като Белгия, Франция и Германия.

 

Екипът на CENSIS представи докладите за Италия, Испания и Франция. Ана Италия представи ситуацията в Италия, като направи подробно описание на интеграционните услуги там. Също така, тя доразви критериите за идентификация на добри практики и описа множество такива практики. Представянето на доклада за Италия се фокусира и върху проблема за приспособяването на бежанците и търсещите убежище, както и на липсата на данни конкретно за децата бежанци и търсещи убежище (те са включени в статистиките за всички мигранти).

 

С докладите за Франция и Испания продължи Луиджи Белези. Той отбеляза, че това, което е интересно в двата случая, е, че всички деца-мигранти, които не притежават достатъчно образование, се смятат за деца със специални образователни потребности. Луиджи Белези даде и някои предложения за добри практики в областта на образователната интеграция на децата бежанци и търсещи убежище в тези две страни.

 

Проф. Кристина Иглицка направи обзор на ситуацията в Латвия, Литва и Полша. Латвия и Литва показват забележителни сходства. И двете страни имат малък опит в справянето с бежанци и търсещи убежище, най-вече поради факта, че доскоро са били комунистически страни. Интеграционните политики в балтийските страни са затруднени също и от факта, че повечето чужденци, които подават молби за бежански статут, ги смятат по-скоро за транзитни, отколкото за крайна дестинация. Проф. Иглицка посочи, че и в двете страни родителите не са склонни да помагат на децата си да се интегрират в обществото. Освен това, липсата на опит на двете правителства и на неправителствените организации допринася за слабото представяне на децата бежанци и търсещи убежище в училище.

 

Ситуацията в Полша, според проф. Иглицка, не е много различна от тази в Латвия и Литва. Там има и голям проблем с емиграцията, който допринася за негативния миграционен баланс. По отношение на добрите практики са положени известни усилия. Все пак обаче, има липса на мониторинг на присъствието на децата бежанци и търсещи убежище в училище, липса на информация за страната им на произход и твърде много зависимост от добрата воля на учителите.

 

Първият ден на семинара приключи с презентацията на екипа от Университета в Халмстад. Проф. Ингегор Рюдин обясни, че голяма част от новодошлите са от съседните скандинавски страни и представи преглед на някои от най-добрите практики в Швеция, които включват както езикови курсове, така и такива по гражданско образование.

 

Вторият ден от семинара започна с презентацията на проф. Мати Хейдметс за Естония, където ситуацията е специфична – в цялата страна има само няколко деца бежанци или търсещи убежище. Проф. Хейдметс направи разграничение между старата и новата имиграция и подчерта необходимостта от въвеждане на подготвителни програми. Като пример той посочи няколко „стрес тест“ инициативи, проведени с помощта на Фондация „Интеграция“ в Естония.

 

Семинарът приключи с дискусия относно бъдещите дейности на проекта. Николай Тагаров представи методологията на проекта за извършване на оценка на програми за добри практики за образователна интеграция на деца бежанци и търсещи убежище и методологията за оценка на въздействието на такива добри практики. Една от уникалните характеристики на INTEGRACE е, че проектът комбинира тези две методологии чрез това, че първо осъществява оценка на програми на вече въведени добри практики в западноевропейските страни, а после – „огледални“ оценки на въздействието на тяхното възможно въвеждане в две източноевропейски страни (Словения и България). Целта на това комбинирано оценяване/оценка на въздействието е да се идентифицират, от една страна, ключовите фактори, които са довели до успех на дадена добра практика в една среда, и от друга – характеристиките, които може би трябва да бъдат променени, за да станат по-лесна за трансфериране добра практика в нова среда.