|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Кръгла маса: Значението на Черноморския регион за Европейския съюз: политически, икономически и енергийни аспекти
|
| |
 На 10 март 2011 г. Центърът за изследване на демокрацията организира кръгла маса, посветена на ролята на Черноморския регион за икономическото развитие на ЕС и на отношенията в сферата на сигурността, включително енергийната сигурност, между Черноморския регион и съюза. Обсъдени бяха и въпросите за единна европейска стратегия и политика в ключови за сигурността области, както и за по-активно участие на България и Румъния като страни членки.
 Д-р Огнян Шентов, председател на Центъра за изследване на демокрацията, откри дискусията, като обърна внимание на ролята на региона в процеса на диверсификация на европейския енергиен сектор и в осигуряването на енергийни суровини.
Г-н Андреас фон Белол, директор на фондация Конрад Аденауер за България, приветства участниците и също подчерта важността на Черноморския регион за развитието на перспективните взаимоотношения с европейската общност и значението му за икономическото развитие на ЕС.
 Г-н Манфред Грунд, депутат в немския парламент, очерта предизвикателствата - културни, икономически и други, които възпират ЕС а да установи единен подход към страните от региона. Целта на ЕС е да реализира подобен подход и да развие ясно установена регионална политика. Черноморският регион е от изключително географско значение и представлява стратегически път за внос на енергийни ресурси. Голям дял от европейските газови доставки преминават през него (Европа внася 80% от газа си от Русия през Украйна). Ключови инфраструктурни проекти, като газопровода НАБУКО, ще бъдат изпълнени на територията на страни от региона. Г-н Грунд обърна внимание и на необичайно високата енергийна зависимост на България от вноса на газ, нефт и ядрено гориво от една единствена държава – Русия. Г-н Грунд подчерта, че постигането на двустранно споразумение между Русия и ЕС е ключа към бъдещото политическо развитие на региона.
 Според посланик Бойко Ноев, главен експерт в Европейската програма на Центъра за изследване на демокрацията, с разпадането на Съветския съюзЧерноморският регион е загубил своята военна и до известна степен географска значимост. Като се има предвид относителната стабилност, политическият дебат около Черноморския регион до известна степен е преувеличен. Въпреки това, остават проблемни замразените конфликти като този между Русия и Грузия, особено от регионална гледна точка, а ЕС се въздържа от конкретна позиция по въпроса. Желанието на ЕС да присъедини Турция и Украйна не може да бъде осъществено в отсъствието на твърда позиция по редица проблеми, един от които е проекта Южен поток. Г-н Ноев предвижда потенциален конфликт, породен от факта, че приемането на Турция в ЕС е все още далечно, а тя се превръща във все по-значим фактор (включително и по отношение на енергийните доставки). Г-н Ноев подчерта, че настоящите и бъдещи страни-членки на ЕС не трябва да решават проблеми, касаещи сигурността на Съюза, самостоятелно, а трябва да се ръководят от единен европейски подход. Такъв пример е случаят на България, на която се наложи да преговаряи да се договори с Русия по енергийни проекти, приети преди 14 години и увеличаващи енергийната зависимост на страната.
 Г-н Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията и модератор на събитието, отбеляза че с присъединяването на България и Румъния към ЕС, територията на Черно море практически се е превърнала в европейска, но, въпреки това, влиянието на Съюза в региона остава ограничено. Следователно е нужна конкретна стратегия по отношение на Черноморския регион, която да осигури стабилност, както по отношение на енергийните доставки, така и с оглед на външната граница на ЕС. Черноморският регион е пресечна точка на икономически, политически и най-вече енергийни интереси на Турция и Русия. В тази насока изграждането на рамка за взаимодействие ще бъде полезно за развитието на енергийния сектор.
 Г-н Мартин Димитров, председател на парламентарната Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм, подчерта острата нужда от съгласувана енергийна политика на европейско ниво. Според него сегашната ситуация изисква единна енергийна стратегия и създаването на нов регулаторен орган, който да координира енергийните въпроси на равнище ЕС. Друго необходимо условие е единна европейска позиция по преговарянето за ключови проекти като Южен поток. Страни, като България, в които липсват ясно формулирани приоритети, имат нужда от лидер, който да преговаря с Русия по съществени въпроси като ядрената енергетика.
 Г-н Мартин Зийг, съветник в парламента на Германия, насочи вниманието към сигурността на външната граница на ЕС при Черноморския регион и нейното значение за съюза. Регионът, както и Европейският съюз като цяло, имат важна роля в замразените конфликти като този между Русия и Грузия. Г-н Зийг смята, че Русия прави опити за излизане от състоянието на изолация от съседните държави. Освен това руските аспирации за бъдещо членство в НАТО могат да бъдат от голямо значение и да окажат значително влияние за достигане до споразумение по редица въпроси (включително по проблемите на енергийната сигурност). В контекста на съществуващите конфликти в застой, г-н Зийг призова за провеждането на конструктивни преговори и разрешаване на тези ситуации.
По време на дискусията г-н Илиян Василев, бивш посланик на България в Руската федерация, отбеляза, че уникалността на ЕС се крие в неговата способност да бъде разнообразен и гъвкав, но Съюзът трябва да прояви единност и солидарност и по въпроси, свързани със сигурността на неговите членки, особено по въпроси, касаещи енергийнта им сигурност. Г-н Василев предложи да бъде изготвено общо становище от името на всички представители на Черноморския регион, което да обхване общите им интереси не само в областта на енегийната сигурност, но и всички останали въпроси, касаещи сигурността. Случилото се в Грузия (по време на конфликта с Русия) е пример за последствията от отсъствието на единна политика. Според г-н Василев регионът се нуждае от обща рамка от стратегически цели и интереси, защото икономическите интереси имат потенциала за преодоляване на кофликти.
Програма
Медийно отразяване
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
