Професор Нигматулин отбеляза, че в международен план е много трудно да се говори за ренесанс на ядрената енергетика, предвид началната фаза на използването на този тип енергетика в развиващите се пазари, като Китай и възникналите силни фобии срещу нея в развити индустриални страни като Германия. Според него ядрената енергетика е изключително скъпа за страните от бившия съветски блок, още повече, че ръстът на икономиките им се покрива изцяло от спестявания на енергия следствие от използваните по-модерни технологии, което води до много минимално увеличение на търсенето на нови енергийни мощности. Оттук следва че основният проблем в Русия и в Източна Европа и в частност в България за ядрената енергетика е дали ще бъдат достатъчно потребителите на този тип енергия.

 

Професор Нигматулин подчерта, че цената на киловат-час електроенергия от ядрени мощности в Русия в момента е разхитително висока, пред вид наличието на много по-евтини алтернативи, като газовите централи, например. Той отбeляза, че ако се вземе под внимание паритетът на покупателната способност в Русия и САЩ и се отбележи фактът, че всички енергоизточници в Русия са местни, то ще се окаже, че руските граждани плащат по-висока цена от американските. Вероятно подобно би било положението и с България. Очакванията са, че с намаляването на приходите от износ на горива в Русия, ще бъде преразгледана и руската енергийна стратегия към оттегляне от ново строителство на ядрени мощности или най-малкото към търсене на технологични възможности за съкращаване на разходите за строителството на реактори с поне 50% от сегашните равнища. Последното ще се наложи от вероятната конкуренция на Китай, който се очаква да подобри така или иначе по-добрите характеристики на американските реактори AP-1000, когато започнат серийно производство след няколко години.

 

Според професор Нигматулин 4 ГВт ядрени мощности могат да се окажат прекалено много за българската енергетика, тъй като трудно ще се балансира пазарът, особено в моментите извън пиково потребление. Основна заплаха за страната е строежът на нова ядрена централа да засегне съдбата на старата в негативен аспект – да бъде закрита. Според него основният проблем на тази централа е не цената, а намирането на потребители в околните страни и изграждането на мрежа, за да бъдат достигнати нови потребители. Ако допуснем, че Турция построи също ядрени мощности и разшири газовите си доставки, то за България като пазар ще останат Гърция и Западните Балкани, което ще изисква допълнителни инвестиции в електрическата мрежа за връзка с пазарите на тези страни. Като друг важен риск Нигматулин отбеляза, че Русия е направила прекалено много отстъпки по проекта Белене, че го субсидира, и че е много вероятно в бъдеще, използвайки по-голямата си геополитическа и икономическа тежест да започне да търси ревизиране на вече постигнатите договорености.

 

Г-н Илиян Василев, бивш посланик на България в Москва благодари на професор Нигматулин и обърна внимание на участниците в срещата върху някои важни проблеми на руската енергетика изведени от професор Нигматулин в специално писмо до руския министър на енергетиката:

Тези и други проблеми на вътрешната политика на Русия, пречат на страната да реализира своята продукция на външни пазари на конкурентни цени, което ги кара да прибягват до бюджетно финансиране.