|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Кръгла маса: Национална и енергийна сигурност
|
| |
На 28 юли 2011 г. Центърът за изследване на демокрацията проведе кръгла маса на тема национална и енергийна сигурност. Основните говорители по темата бяха генарал Джеймс Джоунс, бивш съветник по въпросите на национална сигурност в администрацията на Барак Обама и бивш върховен главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа и министърът на икономиката, енергетиката и туризма г-н Трайчо Трайков. На кръглата маса присъстваха още висши представители на държавната администрацията и енергийни експерти.
 Генерал Джоунс отбеляза, че темата за енергийната сигурност остава до голяма степен незабелязана в общия дебат за националната сигурност. Той посочи, че една от причините за това е липсата на последователна стратегия за енергийна сигурност на САЩ. Енергийното портфолио на САЩ е разделено между 9 отдела и 30 комисии за надзор, което се отразяват неблагоприятно на координацията на енергийните политики. Като резултат енергийната политика на страната се характеризира с фокус върху краткосрочни проблеми и най-вече върху равнището на цената на бензиностанциите. В отговор Генерал Джоунс координира двупартийна група за постигане на консенсус върху националната енергийна политика, с акцент върху националната и международната енергийна сигурност. Целта е предоставяне на обществеността и заинтересованите страни на прозрачен документ по енергийната сигурност на САЩ. Той подчерта изрично, че националната енергийната сигурност неминуемо има международно значение в днешния глобализиран свят. Tова важи особено за Европа, тъй като като цяло континентът е по-зависим от решения вземани на национално равнище. Следователно е неправилно енергийната сигурност да се тълкува като енергийна независимост. “Енергетиката трябва да ни обединява, а не да ни разделя”.
 Г-н Трайчо Трайков уточни, че за момента в България енергийната сигурност и националната сигурност представляват един и същ въпрос. България се опитва да подобри националната и енергийната си сигурност чрез инвестиции във възобновяеми енергийни източници и конвенционални и нови технологии като част от по-широки европейски усилия за подобряване на енергийните доставки и на икономическата конкурентоспособност. Предизвикателствата, пред които България е изправена са, че в рамките на ЕС е трудно, дори почти невъзможно, някои (по-големи) нации да бъдат убедени да се откажат от част от суверенитета си в областта на енергетиката. Преодоляването на това отношение е предпоставка за обща енергийна политика в Европа, която е от първостепенно значение за по-малки страни членки на ЕС като България. По отношение на стратегически важния за България проект за газопровод "Набуко", г-н Трайков изрази своята загриженост, че досега се очаква той да се развива твърде много на търговска основа от частния сектор. Според него, за да бъде успешно реализиран този стратегически приоритет на ЕС е необходимо да бъдат ангажирани повече средства от ЕС.
 Участници в последвалата дискусия посочиха, че България би имала изгода от една по-активна политика за енергийна сигурност, като развива собствени национални енергийни проекти, а не само реагира на външни инициативи. В частност руското влияние в страната се основава на комбинация от желанието да се максимизират приходите от износ на енергия, а също и от използването на енергетиката като инструмент на външната политика (цитирана цел в руските стратегически документи), което не може да се очаква да съответства на българските стратегически интереси. Следователно политики, които изискват промяна на енергийните отношения между България и Русия, макар насочени към реформиране на неконкурентоспособния български енергиен пазар, водят до съпротива в Русия и в рамките на България от посредниците на съществуващите енергийни интереси. Въпреки че бе изразена загриженост от липсата на единство в ЕС по енергийните въпроси (и по-широко като се има предвид примерът с кризата в еврозоната), бе изказан оптимизъм, че инвеститорите ще продължат да проявяват интерес към български енергийни проекти за диверсификация, подкрепени от ЕС. За да може това да стане реалност има нужда от много силна политическа воля в България за деблокиране на често посочваната от външни наблюдатели необяснима парализа при вземането на решения за големи инфраструктурни проекти в областта на енергетиката.
Галерия
 | |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
