|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Международен семинар: Италианският опит в разследване, отнемане и разпореждане с имущества, придобити от престъпна дейност
|
| |
 На 28 октомври 2011 г. в хотел „Радисън” Центърът за изследване на демокрацията, съвместно с Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и Провинция Казерта (Италия) организира международен семинар на тема: „Италианският опит в разследване, отнемане и разпореждане с имущества, придобити от престъпна дейност”.
 Семинарът беше открит от д-р Огнян Шентов, председател на УС на Центъра за изследване на демокрацията, който изтъкна важността и релевантността на италианския опит в разследването, конфискуването и разпореждането с имуществата, придобити от престъпна дейност. Италия има специализирано законодателство и редица административни мерки в тази област, които са приложими в България както на национално, така и на регионално ниво. Д-р Шентов представи публикацията на Центъра за изследване на демокрацията, която синтезира редица добри законодателни и административни практики, прилагани в Италия по отношение борбата с организираната престъпност. Според него, една от практиките, които могат да се прилагат успешно и по българското Черноморие, където има силно присъствие на групировки на организираната престъпност, е разпускането на общински съвети.
 Д-р Марко Черето - директорът на отдел "Връзки с ЕС" на италианската провинция Казерта изтъкна, че проектът Aлтернативни практики за управление на конфискувани имущества, придобити от престъпна дейност (SAPUCCA), е уникален по своята същност, тъй като включва няколко партньора: Провинция Казерта, Провинция Катания, Провинция Пистоя, Центърът за изследване на демокрацията, Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, Европейската мрежа от неправителствени организаци, борещи се с транснационалната организирана престъпност (FLARE) и Асоциация на европейските региони TECLA. Международният характер на организираната престъпност вече изисква обединяване на усилятна не само на национално, а и на международно ниво. В тази връзка д-р Черето подчерта, че разработването на една добра методология за противодействие на организираната престъпност и обмен на добри практики, би допринесло за по-ефективната борба с този феномен в глобален мащаб.
 Д-р Тодор Коларов, председател на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, също подчерта важността на италианския опит: „Необходимо е разработването на нов закон, който ефективно да противодейства на организираната престъпност. Важно е не само отнемането на имуществото, но и неговото управление, което не е ефективно в момента.”
 Г-н Димитър Георгиев, зам.-министър на вътрешните работи, изтъкна важността на проекта SАPUCCA, тъй като в него участват и представители на гражданското общество. Според него, доброто управление на иззетото имущество, на практика е възстановяване на справедливостта за гражданите. От друга страна, престъпните групировки губят влиянието си при отнемане на икономическия ресурс.
 Д-р Емилия Тарантино, мениджър на проект SAPUCCA, съфинансиран от Европейската комисия, представи накратко всички участници в проекта с водеща организация Провинция Казерта. Една от целите на проекта е борбата с организираната престъпност чрез разработването на стратегии за разпореждане с конфискуваното имущество и определяне на нуждите на обществеността в областите, в които тези имущества са иззети. В редица обучителни семинари в Македония, Хърватска, Черна гора и Сърбия ще се извърши трансфер на опит в сферата на алтернативното използване на конфискувано имущество за социални цели.
 Д-р Барбара Ветори, професор от Католическия университет в Милано, представи италианския законодателен опит и специалните случаи, насочени към прилагането на все по-строги мерки срещу забогателите от престъпна дейност в контекста на спазването на правата на човека. До 80-те години законодателството регламентира т.нар. „факултативна конфискация”, т.е пряка връзка между престъпление и придобито имущество. След 1992 г. в Италия се въвеждат по-строги мерки към членове на организираната престъпност, които представляват опасност за обществото. Една от тези мерки е „превантивна конфискация”, без да има произнесена наказателна присъда, като това се прави в името на сигурността на обществото. Д-р Ветори обърна внимание и на мерките, насочени към трети лица по отношение конфискацията на имущество: „Отнемането на имущество безспорно води до въпроси дали не се накърнява едно от основните права, каквото е правото на собственост. Затова е необходимо прилагането на доказателство за наличие на несъответствие между имуществото на разследваното лице и неговите легални доходи. Осигуряването на справедлив процес е другият аспект на спазването на човешките права при прилагането на конфискация на имущество.”
 Д-р Роберто Форте, изпълнителен директор на Европейската мрежа от неправителствени организаци, борещи се с транснационалната организирана престъпност (FLARE), засегна промените, които са настъпили в нормативната уредба на ЕС във връзка с хармонизиране на различията в страните членки. Д-р Форте наблегна, че чрез Европейската комисия и Европейския парламен обществеността може по-ефективно да оказва влияние на законодателните решения: „Организираната престъпност всъщност ограничава свободното развитие на икономиката. По този начин се отнема правото на гражданите да намерят своето място на пазара на труда. Промяната в европейското законодателство може да се осъществи само с активното дейстие на гражданското общество.”
 Д-р Джакомо Барбато, заместник-директор на Националната агенцията за администриране на активи, придобити от престъпна дейност, запозна аудиторията с предпоставките, довели до създаването на агнцията и нейните основни дейности. Учредяването на Агенцията през 2010 г. е продиктувано от неефективността на тогава съществуващите репресивни мерки за противодействие на организираната престъпност. Агенцията е на подчинение на Министерството на вътрешните работи в Италия, но работи в тясно сътрудничество и с представителите на съдебната власт, териториалните местни власти и гражданското общество. Освен управлението на конфискуваните имоти, Агенцията набира информация за състоянието на имотите, като ипотечни тежести, процедури за фалит и т.н. Управителният съвет на Агенцията определя и предназначението на имуществото. Сумите, събрани от продажба на имущество или отдаване под наем, се прехвърлят на организации за социални цели или се дават като компенсация на жертви на организираната престъпност. Дейността на Агенцията се основава на два стълба. Първият стълб е работата с органите на реда, данъчната и съдебна администрации, като целта е да се обследва деден имот и Агенцията да установи неговото предназначение. Вторият стълб са т.нар. информационни ядра, които са част от Националната оперативна програмата за развитие на Южна Италия.
 Д-р Луиджи Гай, прокурор, Прокуратура на Италия, сподели, че съществуват 28 областни дирекции „Антимафия”, които покриват цялата територия на Италия. С цел ефективно противодействие трябва да се намери баланс за прилагане на конфискация дори без осъдителна присъда, за да се защитят общностните интереси. Вече има инструментариум за борба с организираната престъпност, който позволява т. нар. „превантивна конфискация”. При нея, по преценка на съдията, че съществува заплаха за обществото, може да наложи конфискация като превантивна мярка, независимо от хода на наказателното преследване. При нея няма минимален праг за налагане на мярката, а се взима предвид единствено доколко имуществото отговаря на реалните доходи на лицето.
 Г-жа Ваня Несторова, прокурор, завеждащ сектор „Противодействие на изпирането на пари” ВКП представи дейността и конкретните резултати на българската прокуратура по отношение борбата с прането на пари.
 Г-н Георги Илиев, началник на Кабинета на председателя на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, представи организационната структура, целите и правомощията на комисията. Анализът от шестгодишното действието на закона очертава няколко препоръки. Според него, за да бъде достатъчно ефективна Комисията, не е достатъчно да се отнема имущество само при влязла в сила присъда. Гражданската конфискация следва да се прилага в България при съблюдаване правата на човека. В бъдещите промени на закона да се предвиди разследването на имоти с минимална стойност над 60 000 лв, така че Комисията да се концентрира върху по-крупни дела срещу организирани престъпни групуровки. В сегашния закон няма процедура за управление на имущество иззето в полза на държавата.
Програма (Adobe PDF, 185 KB)
Презентация на д-р Барбара Ветори (PowerPoint, 512 KB)(само на английски език)
Policy Brief (Adobe PDF, 265 KB)
Сборник "Антимафия: Опитът на Италия в противодействието на организираната престъпност"
Медийно отразяване
    
   
 | |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
