|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Кръгла маса: Гражданското общество в системата на културата и образованието
|
| |
На 25 ноември 2011 г. Центърът за изследване на демокрацията проведе кръгла маса „Гражданското общество в системата на културата и образованието” в гр. Варна. Бяха обсъдени конкретни предложения за повишаване на прозрачността и отчетността на финансирането и управлението на читалищата, по повод предложения от правителството проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за народните читалища. Участниците дискутираха и проблемни сфери на нормативното устройство на дейността на граждански организации в сферата на образованието. Кръглата маса бе открита от г-жа Вера Стойкова, директор на Държавен куклен театър – Варна.
В началото на дискусията г-н Тодор Ялъмов, старши анализатор в Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията представи целите, дейностите и очаквани резултати на проекта "Доброто управление срещу завладяването на гражданското общество в България", финансиран от Институт „Отворено общество” – Варна, както и задачите на предстоящата дискусия. Той изтъкна, че през последните години се сме свидетели на създаване на все повече сдружения и фондации, свързани с влиятелни политически фигури и икономически групировки, чиято цел е активното усвояване на средства по структурните фондове. Подобни процеси се стимулират от непрозрачни лобистки практики и пропуските в законодателство, изискващо публичност и прозрачност на НПО. Конкретно при читалищата е установено, че има значителнен брой читалища, които не отговарят на законовте изисквания за минимален членски състав, има разминавания в данните за читалищата в различните регистри и т.н. Отсъствието на ефективен контрол от страна на държавните институции води до реални отрицателни тенденции, свързани с неефективно изразходване на значителни за българските мащаби публични средства.
Д-р Любомир Кутин, старши анализатор, Център за изследване на демокрацията, запозна участиците с резултатите от проведено изследване, свързано с нормативната база, регламентираща дейността на народните читалища. Сред най-големите недостатъци беше откроена липсата на изрично изискване читалищата да са регистрирани в обществена полза. Като такива те не са задължени да публикуват отчети за своята дейност, което прави съществуването им непрозрачно за обществото. Липсва обобщена информация за финансирането на читалищата от общините. Протича процес на регистрация на читалища в големите градове и свръхцентрализация в културните процеси. Седалището на читалището не е обвързано с допълнителни условия, свързни с наличието на база, която да е пригодна за изпълнение на предвидените цели, нито пък ако е общинска или държавна собственост - да има някаква форма на съгласуване с принципла. Бяха посочени и конкретни данни и примери за пропуски в Централния регистър на министерство на културата.
Г-жа Даниела Колева, секретар на читалище „Отец Паисий” – Варна посочи проблемите, произтичащи от честата смяна на закони и произтичащите изисквания за многобройни регистрации. Последният пример беше свързан с Закона за прането на мръсни пари. Освен това стопанисването и управлението на читалищата общинска или държавна собственост, каквито са повече от тях, е свързано с много сложна система на съгласуване със съответните власти. Това в значителна степен ограничава проявата на инициатива и предприемчивост от страна н читалищните ръководства, включително при отдаването под наем и публично-частно партньорство. Тя изрази и неудовлетвореност от текстове в правителствения проект за промени в ЗНЧ, които ограничават възможностите за отдване под наем на читалищно имущество.
Г-н Доно Цветков, председател на НЧ „Порив” и Фондация „Откритие” изтъкна липсата на изисквания и стандарти спрямо образователния ценз на работещите в сферата на читалищното дело, както и дейности, насочени към повишаване на тяхната квалификация и кариерно развитие.
Г-жа Добринка Добрева, секретар на Читалище „Васил Левски - 1945” - Варна изтъкна необходимостта от въвеждане на категоризация на читалищата, която да се основава на система от стандарти и оценки.
Г-н Павел Павлов, главен експерт в Община Варна изрази общото мнение, че народните читалища би трябвало да са юридически лица с нестопанска цел в обществена полза и да се въведе ограничение във финансирането със средства от бюджета на ЮЛНЦ в частен интерес.
Втората част от дискусията беше посветена на гражднското учстие в сферата на общото образование. Д-р Любомир Кутин представи данните от европейската практика в управлението на училищата. Специлно внимание беше отделено на училищните настоятелства. Според направено проучване е установено, че повечето училищни настоятелства съществуват „в зоната на здрача” – като регистрирани в окръжните съдилища, съгласно изискванията на закона за народната просвета и като нерегистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за обществено полезна дейност. В просветното законодателство не са предвидени достатъчно възможности настоятелствата да бъдат своеобразен граждански коректив на дейността на училището. Те не се третират като необходим елемент от образователната система, а единствено като възможност в зависимост от доброволна инициатива. Форматът на съществуване на настоятелствата единствено като „родителски комитети” им пречи да имат по-сериозно обществено представителство и да съществуват като организации със стратегически цели.
 Г-жа Даниел Петкова, началник отдел „Инспектиране и организационно-методическа дейност” посочи, че в предстоящия проект за закон за народната просвета се обсъжда възможността за по-активно ангажиране на училищните настоятелства в образователния процес. Тя препоръча на читалищните дейци да проучат по-детайлно опита на стандартите, създадени за целите на училищното образование, които са пряко обвързани с тяхното финансиране. Също така предложи да се използва и формата на делегирани права, предоставени на директорите на училища, чрез които те се разпореждат с общинската или държавна собственост. Г-жа Петкова изтъкна и важността на по-активното взаимодействие между училища и читалища за постигане на общите цели.
Г-жа Маргарита Митева, секретар на училищното настоятелство при ГИЧЕ „Йоан Екзарх” – Варна представи опитът и добрите практики, създадени благодарение на активното и доброволно участие на родители, специалисти в различни области от обществения живот.
Г-н Христо Дипчиков, директор на Национално училище по изкуствата „Добри Христов” посочи голямата роля на родителите да бъдат реален и всекидневен коректив на учебно-възпитателната дейност.
Програма (Adobe PDF, 171 KB) | |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
