|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Публично обсъждане: Противодействие на организираната престъпност в България: оценка на правната рамка
|
| |
 На 30 март 2012 г. Центърът за изследване на демокрацията организира публично обсъждане на доклада „Противодействие на организираната престъпност в България: оценка на правната рамка”. В обсъждането участваха представители на съдебната власт, на Министерството на правосъдието, експерти, преподаватели по правни науки и адвокати.
Във встъпителните си думи д-р Мария Йорданова, директор на Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията, подчерта широтата на темата за организираната престъпност и различните подходи към нея и благодари на всички представители на държавни институции(съд, прокуратура, МВР) и адвокатурата, взели участие в работата по изследването.
 Г-н Димитър Марков, старши анализатор в Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията, очерта материалноправната уредба на организираната престъпна група (ОПГ) в българския Наказателен кодекс. Той се спря на проблемите в определението за ОПГ, както и неблагоприятните последици в областта на приложното поле и подсъдността, които те биха могли да имат. ОПГ бе отграничена от класическите форми на съучастие, от предварителния сговор и престъпното сдружаване, както и от другите престъпни сдружения, разгледани бяха тенденциите за смесването и проблемите при съвместното прилагане на тези институти. Образуването, ръководенето и участието в ОПГ, както и съответните квалифицирани състави, бяха описани заедно с налаганите за тях наказания.
 Д-р Мария Йорданова анализира процесуалноправната рамка за събиране на доказателства за ОПГ. Тя направи преглед на основните норми на наказателопроцесуалното право и на други релевантни законодателни актове, както и проблемите при тяхното прилагане, които имат отражение върху ефективността на досъдебното производство и съда по дела за ОПГ. Откроени бяха въпросите за защитата на свидетелите, ,разпита на анонимни свидетели, както и проблемите на доказването във връзка с данните, получени чрез използване на специални разузнавателни средства (СРС). Отправени бяха редица препоръки с оглед оперативните способи, използвани като СРС, както и контрола при прилагането им. Разгледани бяха и други способи и правни институти, приложими в наказателното преследване на ОПГ - мерките за неотклонение, съкратеното съдебно следствие и споразумението. Специално внимание бе обърнато на предизвикателствата пред новосъздадените специализирани наказателни съд и прокуратура.
 В последвалата дискусия съдия Павлина Панова от Върховния касационен съд пожела изследването на Центъра за изследване на демокрацията да достигне максимално бързо до най-широка аудитория. Относно финансовите санкции за участващите в ОПГ съдия Панова заяви, че такива рядко се налагат и се изпълняват трудно, тъй като компетентните държавни органи не внасят навременни искания за обезпечаването им, нито изясняват с какво имущество разполагат обвиняеми и подсъдими. Във връзка с показанията на защитени свидетели според съдията роля на съда е да прецени дали да запази техния статут, тъй като в много случаи те са свързани с престъпната дейност и на страните е известно кои са. Относно невъзможността обвинението и присъдата да почиват само на показанията на свидетели с тайна самоличност и СРС съдия Панова отбеляза рисковете, които скорошното решение на Конституционния съд е поставило, въпросът да се остави на вътрешното убеждение на всеки магистрат. Във връзка с броя и отчитането на СРС бяха споменати опасностите от накърняване на презумпцията за невиновност, както и от създаване на неоправдани очаквания в обществото, породени от публичните изявления на представители на изпълнителната власт. Споразумението и съкратеното съдебно следствие, макар и спестяващи време и ресурси, бяха посочени като причина за пораждане на порочната практика Прокуратурата да сезира ВКС за възобновяване на наказателни дела поради явна несправедливост на наказанието, макар именно нейни представители да са участвали в изготвянето на споразуменията. Съдия Панова насочи вниманието и към наскоро публикувания на интернет страницата на ВКС анализ на приключили и неприключили дела, свързани с организираната престъпност.
 Г-жа Иванка Иванова, програмен директор на Правната програма на Институт „Отворено общество”, изрази мнение, че ефективното средство за борба с организираната престъпност е не преследването на участници в ОПГ, създаващо напрежение между полицията и съда, а усъвършенстването на уредбата за прането на пари, свързаното с него криминализиране на търговията с гласове и прозрачността на финансирането на политическите партии. Г-жа Иванова бе категорична, че законотворчеството следва да се постави на професионална основа, включваща предварителна оценка на въздействието и обществено обсъждане.
 Съдия Пламен Дацов от Софийския апелативен съд отправи критики към нивото на наказателното законотворчество в България, към качеството на Наказателния кодекс в настоящия му вид, както и конкретно към определението за ОПГ, и изрази недоумението си от липсата на консултации с практикуващи юристи при изготвянето на проекти за нормативни актове. Съдия Дацов изтъкна също, че съвременната тенденция е всички норми, свързани с преследването на организираната престъпност, да се отделят в закон, различен от Наказателния кодекс, за да могат да се адаптират към динамиката на престъпността, без да накърняват систематиката на кодексите.
 Адвокат Динко Кънчев подчерта ролята на превенцията в наказателното преследване на всички видове престъпност и важността на формирането на цялостна наказателна политика на държавата. Той припомни, че приемането на Наказателно-процесуалния кодекс от 1974 г. се е предшествало от двадесетгодишен труд на учени и преподаватели по правни науки, както и практикуващи юристи. Адвокат Кънчев посочи, че много от противоречията в законодателството произтичат от поправки, правени по конюнктурни съображения.
 Г-н Румен Киров, следовател от Националната следствена служба, изрази съгласие, че законодателството често се прави под обществен натиск, и отправи критики към формулировките на Наказателния кодекс за участие в ОПГ.
В обсъждането взеха участие още г-н Тихомир Безлов, главен експерт в Европейската програма на Центъра за изследване на демокрацията, адвокат Рада Йосифова от Софийска адвокатска колегия, г-н Драгомир Йорданов, директор на Националния институт на правосъдието.
Доклад „Противодействие на организираната престъпност в България: оценка на правната рамка” (Adobe PDF, 1.14 MB)
Презентация на д-р Мария Йорданова, директор на Правната програма на Центъра за излседване на демокрацията и г-н Димитър Марков, старши анализатор в Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията (Adobe PDF, 345 KB) | |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
