|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Кръгла маса „Преходът на Германия към възобновяеми енергийни източници: ефекти върху европейската енергийна политика”
|
| |
 На 6 юни 2012 г. Центърът за изследване на демокрацията организира кръгла маса на тема „Преходът на Германия към възобновяеми енергийни източници: ефекти върху европейската енергийна политика”.
 Д-р Огнян Шентов, председател на Центъра за изследване на демокрацията, откри дискусията за опита на Германия с радикалните промени свързани с прехода на страната от ядрена към възобновяема енергийна политика, като подчерта възможностите за зелената индустрия, технологиите и иновациите.
 Г-н Дитер Янечек, председател на партията на "Зелените" в Бавария, дискутира множеството промени и критични решения, които Германия е трябвало да вземе през последните 20 години, за да постигне един по-зелен и устойчив растеж. Всички тези промени значително са се отразили на индустрията и икономиката в страната. Според г-н Янечек, сред причините за прехода на Германия към възобновяема енергия са: заетост – преминаването към възобновяема енергия е открило множество възможности пред нови пазари и играчи н пазара. По-специално, зелените енергийни технологии като слънчевата, геотермалната, ветрената и водните такива са създали множество работни места в Германия през последните години. Липса на находища на конвенционални енергийни източници – Германия е бедна на конвенционални източници на енергия. Производството на енергия от възобновяеми източници в страната, вместо вносът на енергия и източници от други страни, е довело до значителни ползи за Германия. Липса на обществена подкрепа за ядрената енергия – първоначално, решението да се спре употребата и производството на ядрена енергия е взето през 2000 г., а след трагедията във Фукушима, има консенсус и е взето окончателно решение, че рисковете свързани с ядрената енергетика са твърде големи. Натиск отдолу нагоре (обществен натиск) – към момента 80 % до 90 % от гражданите на Германия подкрепят прехода на страната към по-зелена и по-чиста енергия.
Г-н Янечек призна, че „зеленият” преход на Германия носи със себе си предизвикателства, с които страната трябва да се справи, като колебанията в мрежата свързани с производството на енергия от възобновяеми източници. Въпреки това, той вярва във възможностите и капацитета на страната да стане ключов играч на световния пазар за „зелена” енергия.
 Деница Манчева, анализатор към Центъра за изследване на демокрацията, описа най-новите постижения на Германия в сферата на нисковъглеродната икономика, най-вече рекорда, който страната постави преди седмици като произведе 22 гигаватчаса електроенергия от слънчеви колектори. Тя се спря на два ключови проблема и предизвикателства, пред които България е изправена в изпълнението на подобни „зелени” енергийни политики: 1) недоброто владеене на и вникване в „зелени" енергийни политики, което е видно и в политическите среди и сред населението и 2) липсата на ценова достъпност - българите не са нито склонни, нито в състояние да подкрепят възобновяемите енергийни източници, ако това означава сериозни увеличения на сметките за енергия.
 Илин Станев, редактор в „Капитал”, изрази съгласие с опасенията относно неразбирането на „зелените” политики в България като посочи, че липсата на разбиране е създала хаос в упревлението. Той подчерта използването на неточни данни за разходите и производството на възобновяема енергия в страната, което прави невъзможна реалистичната оценка на прогреса на България по отношение постигане на целите за енергия от възобновяеми източници. Същите тези неточности възпрепятстват оценката на съществуващите и планираните схеми, като при това намаляват общественото доверие на потребителите в сектора. Илин Станев подчерта, че погрешни данни водят до погрешни прогнози за консумацията на енергия в България, което от своя страна води до погрешни политически решения, като тези за построяването на допълнителни ядрени енергийни мощности или такива, работещи на изкопаеми горива.
 В последвалата дискусия взеха участие и Руслан Стефанов, Директор на икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията и модератор на дискусията, представители на посолства и бизнесът, както и г-н Янечек, който се отзова на изразени от участниците опасения относно процеса на преход към по-чиста енергия. Обсъдени бяха: постепенният процес на трансформация към по-независим и устойчив енергиен сектор; капацитетът на мрежата и възможностите за възобновяемите източници при транспорта; както и създаването на подход отдолу нагоре, който неминуемо изисква наличието на стабилна демокрация в България. | |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
