|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Брийфинг: Индекс на рисковете за енергийната сигурност на България
|
| |
На 26 септември 2013 г. Центърът за изследване на демокрацията представи резултатите на България в Международния индекс на рисковете за енергийната сигурност, разработен от Института за енергетика на 21-ви век към Американската търговска камара пред представители на дипломатическия корпус в България. Г-н Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, откри събитието и подчерта, че то е част от усилията на Центъра да подобри прозрачността на енергийния сектор в България и да информира както политиците, така и обществото за последиците за енергийната сигурност на страната от политиките в тази област.
 Г-н Мартин Цанов, анализатор в Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, представи индекса и обясни, че той може да бъде полезен инструмент при определянето на основните рискове за енергийната сигурност и може да се използва и при разработването на препоръки за политики в тази насока. Според резултатите от индекса, за да намалеят рисковете за енергийната сигурност в България, страната трябва да намали зависимостта от вноса и да разнообрази доставчиците на енергийни източници. Използването на местни и възобновяеми енергийни източници трябва да бъде насърчавано, както и понижаването на енергийното потребление чрез въвеждането на енергоспестяващи технологии.
 Индексът отбелязва значителен напредък в областта на енергийната сигурност в България от 1980 г. (първата година на проучването), но и покачване на риска от 2011 г. насам. Основните предизвикателства пред страната са високите разходи за внос на изкопаеми горива като дял от БВП и променливият разход на енергия, които отразяват зависимостта от вноса от ограничен брой доставчици и високите нива на енергийна бедност. България отчита положителни резултати при емисиите на въглероден диоксид, разхода за енергия за транспорт и общата консумация на глава от населението. Тези сравнително ниски нива на риск са най-често срещани при страните в преход, където старите индустриални зони постепенно прекратяват дейността си. Шокови промени в някои външни за България фактори могат лесно да превърнат добрите показатели във високи нива на риск заради широко разпространената енергийна бедност в страната. Г-н Цанов подчерта, че за да се преодолеят основните рискове е необходима диверсификация на източниците и най-вече развитие на пазара на газ, който е най-добрата възможност за страната. Необходимо е и да се осигури независимост на енергийния регулатор, както и да се предоговорят дългосрочните договори за покупка на електроенергия, които противоречат на принципите на свободния пазар.
 По време на дискусията г-н Трайчо Трайков, бивш министър на икономиката, енергетиката и туризма, отбеляза, че подобряването на енергийната ефективност както при домакинствата, така и при стопанските клиенти ще продължи и за напред, но направи и неблагоприятна прогноза за газовия пазар. Въпреки добрите изгледи за България през 2011 г. в момента проектът за газопровода „Набуко запад“ е спрян, крайният срок за пускането на интерконектора с Гърция е удължен, а цената му - удвоена. Г-н Томас Пфане, представител на немското посолство в София, посочи, че България трябва да продължи да развива производството на енергия от възобновяеми източници, вместо да строи АЕЦ Белене, тъй като, според неговите най-оптимистичните изчисления, централата няма да генерира печалба преди да изминат 23 години.
Г-н Стефанов отбеляза, че въпреки първоначалния ентусиазъм развиването на зелена енергетика е предизвикало обществено недоволство заради повишаването на цената на електроенергията в резултат на „зелената“ добавка. За да се преодолее негативното обществено мнение, е необходимо предоговаряне на дългосрочните договори с производители на електроенергия от възобновяеми източници или намирането на алтернативни решения, например пренасочването на субсидии за финансиране на други местни проекти.
В дискусията беше обсъдена и възможността за сондиране за шистов газ в България. Според г-н Стефанов тя е малка, освен ако Европейският съюз и Германия не променят политиките си в тази сфера. Той все пак изтъкна, че България има нужда да развива газовия пазар, включително шистовия газ, тъй като в комбинация с либерализирането на пазара и по-прозрачното управление на сектора това би довело до по-ниски цени на електроенергията.
Програма (Adobe PDF,211 KB)
Policy Brief: Индекс на рисковете за енергийната сигурност на България (Adobe PDF,627 KB)
Презентация на г-н Мартин Цанов, Анализатор, Икономическа програма, Център за изследване на демокрацията (Adobe PDF,943 KB) | |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
