|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Научна конференция: Противодействие на сивата икономика и недекларираната заетост
|
| |
На 4 септември 2014 г., Центърът за изследване на демокрацията в сътрудничество с Университета в Шефийлд (Англия) и Института по публични финанси (Хърватия) организира в София международна конференция за борба със сивата икономика и недекларираната работа в Европа. Конференцията се проведе като част от проект под егидата на европейската програма за насърчаване на изследователски кариери - Мария Кюри. Участници от трите институции представиха своите изследвания за състоянието на сивата икономика в България, Хърватия и Република Македония, както и възможните мерки за справяне с нея.
 Проф. Колин Уилямс, от Университета в Шефийлд, откри конференцията с лекция за основните методи за идентификация и борба с недекларираната заетост. Той очерта предимствата и недостатъците на практиката за всички засегнати страни - от служителя и работодателя, до държавните органи и крайния клиент и това какво я прави привлекателна за всяка от страните. Бяха представени подходи за справяне с проблема, които включват засилване на прекия контрол чрез отделяне на по-голямо внимание на възпиращите мерки, осигуряване на повече стимули както за работодателите така и за служителите да декларират своят труд. Проф. Уилямс коментира и непреки мерки като насърчаване на култура на нетърпимост към подобни практики и сближаване на законовата рамка с разбиранията и очакванията на хората. При обсъждането на текущото състояние на подходите за справяне с проблема в Европа професор Уилямс посочи, че възпиращите мерки, като различни видове глоби и санкции се разглеждат като първостепенен инструмент за противодействие в целия континент, с изключение на скандинавските страни. При тях ангажиментът, който фирмите са поели да заплащат данъците си и културата на нетърпимост към обратната практика се разглеждат като първостепенни. Професор Уилямс отбеляза също, че един от най-големите проблеми е липсата на обща система за оценка на ефекта от прилаганите мерки. Такава система е необходима, за да се разбере кои политически мерки са най-ефективни в различните контексти и каква комбинация от мерки би могла да се приложи, за да се постигнат желаните резултати.
 Росица Джекова, анализатор към Програма Сигурност в Центъра за изследване на демокрацията и научен сътрудник по програма Мария Кюри в Университета в Шефийлд, представи базова оценка за текущото състояние на сивата икономика в България. Позовавайки се както на преки, така и на индиректни методи за изчисление на дела на сивата икономика в страната, тя показа, че той достига почти една трета от БВП, което надхвърля с повече от 50% средното ниво за Европейския съюз. Една от основните тенденции е на общ спад на сивата икономика между 2002 г. и 2007 г., последвана от леко увеличение в следващите години. Според редица източници главната причина за тази промяна е все по-широкото разпространение на практики като работа без договор или получаване на част от възнаграждението на ръка. Г-жа Джекова коментира и някои позитивни резултати от мерките на правителствата в този период в областта на намаляване на укриването на данъци и регистрация на трудовите договори. Като цяло тези резултати са оценени като неустойчиви във времето поради липсата на усилия за стимулиране на доброволния елемент и създаване на съответните нагласи в широката общественост. В заключение беше очертан един от основните проблеми - липсата на систематична оценка на ефекта от предприетите и предвижданите мерки, и липсата на интегриран подход за тяхното прилагане и за противодействие на сивата икономика.
 Г-н Йосип Франич, от Института по публични финанси (Хърватия) и научен сътрудник по програмата Мария Кюри в Университета в Шефилд, представи базова оценка на сивата икономика в Хърватия. Тя е с размер от 28.4% от БВП и поставя страната на второ място по този показател в ЕС след България. Предизвикателството пред нея е още по-голямо поради високото ниво на безработица от над 17% и изградената социална толерантност към явлението. Г-н Франич очерта толерантността като особено тревожен факт, тъй като тя се възприема като признак за нисък данъчен морал и води до заключението, че гражданите имат слабо доверие в държавните органи. Това заключение се потвърждава също и от широко възприетото убеждение, че високите вноски за социално осигуряване не са пропорционални на потенциалните бъдещи ползи. По подобие на България, основните усилия на администрацията и правителството биват насочени към възпиращи мерки, като глобите и санкциите се смятат за основен метод за справяне с проблема, следвани от превантивни мерки. Някои положителни примери включват залагане на повече онлайн услуги, както и "списък на срама" за работодатели, които не са плащали социално осигурителни вноски за повече от 3 месеца. Друга мярка, предприета за изсветляване на сивата икономика в селското стопанство е схема с ваучери за компенсиране на сезонните работници.
 Любо Мишков, докторант към катедрата по мениджмънт на Университета в Шефийлд и научен сътрудник по програма Мария Кюри в Центъра за Изследване на Демокрацията, в сътрудничество с г-н Франич и г-жа Джекова представиха базова оценка за състоянието на сивата икономика в Република Македония. Един от най-големите проблеми, пред които е изправена страната, е високото ниво на безработица - 28.4% за изминалата година. Някои от основните причините за това са широко разпространената корупция и несигурната бизнес среда. Размерът на сивата икономика за страната е 47% за 2011 г., значително по-висок от тази за България и Хърватия. Особено тревожни са също и изводите от проучване, проведено през същата година, които показват, че почти половината от анкетираните биха приели предложение за недекларирана работа и не биха подали сигнал за това, което се разглежда като симптом за широко обществено одобрение към практиката. По отношение на мерките за справяне с проблема, фокусът е основно върху прилагането на такива практики и налагане на глоби, като превантивни мерки се предприемат едва през последните години. Пример за такива са система за административно обслужване на едно гише и електронно подаване на данъчни декларации. Екипът завърши презентацията със заключението, че са нужни допълнителни усилия за изсветляване на сивата икономика, даване на допълнителни стимули на фирмите и лицата да декларират своите отношения, както и вземане на мерки за промяна на обществената нагласа спрямо тези практики.
 Първият лектор във втория панел на конференцията беше д-р Пиет Реной от института Региопан, Холандия. Като страната с третата най-малката сива икономика в ЕС - едва 9,5% от БВП, Холандия е изправена пред различен тип проблеми. Проблеми, които обаче биват засилени след присъединяването на нови страни членки към единния пазар. Някои от тях включват опити за избягване на минималното заплащане чрез налагане на глоби или принуждаване да се работи допълнителни часове, без съответното възнаграждение за тях. Подобни практики включват също и използването на фалшиви договори, които след това водят до злоупотреби и експлоатация на работното място или други нарушения, свързани с неразбиране и непознаване на правата, които работниците имат. В презентацията си д-р Реной подчерта, че в Холандия основните мерки за борба с тези порочни практики са в сферата на превенцията - разяснителни кампании, както и засилване на честотата на инспекциите. Като недостатък беше посочено, че основният език на кампаниите е Холандски, докато голяма част от хората които биват експлоатирани са чуждестранни граждани, които не разбират езика и посланията.
 Д-р Зигрид Ранд, старши изследовател от Университета Гьоте във Франкфурт, Германия, очерта трите групи заети които са под най-голям риск да не декларират трудовите си взаимоотношения - това са заетите в малки производства, семейни бизнеси и самоосигуряващи се лица и работници, които са наети от фирми от други страни и които са командировани в Германия. Д-р Ранд цитира данни, които показват, че около 20% до 25% от недекларирания труд в Германия се случва в сферата на домакинските услуги и се извършва предимно от германски жени или чужди граждани. Някои от мерките, които се предприемат за борба с тази практика включват приемането на нормативен акт за минимално заплащане в определени сектори и държавни плащания за работници, които са останали без работа за определен период от време. Като целта на последните е да се намали стимулът за участие в недекларирани дейности.
 Третият говорител в панела беше г-жа Наташа Видмар от Министерството на труда в Словения. Като по-нов член на блока, Словения е изправена пред проблеми, сходни с тези на трите Балкански страни. И в този случай държавата разчита главно на възпиращи мерки, като например строги наказания и постоянни проверки. Интересен пример за такива мерки включва и най-новите промени в законодателство, които напълно забраняват рекламата на недекларирани услуги, като това включва дори и реклама в интернет или обяви в специализирани електронни форуми. В сферата на превантивните мерки, г-жа Видмар обърна внимание на възможността работници да бъдат наемани на краткосрочни договори на половин работен ден като работодателят заплаща единствено здравноосигурителните вноски. Някои от цитираните примери за избягване заплащането на осигуровки и данъци включват смяна на собствеността на фирмите и наемане на нелегални имигранти, чиито документи са задържани от работодателя, като по този начин служителите са принуждавани да работят при всякакви условия.
 В третия панел на конференцията се включиха представители от академичните среди и от българската администрация, които споделиха своят опит и впечатленият от борбата със сивата икономика в страната. Първият участник беше проф. Таня Чавдарова от катедрата по социология към Софийският университет. Професор Чавдарова представи практиката на заплащане на ръка (пари в плик). На първо място в основата на проблема е договорката между работника и работодателя, при която те се разбират че само част от възнаграждението ще бъде превеждано по официалния начин или пък че официалният договор ще бъде за половин работен ден или за неползване на пълния брой на полагащите се дни ваканция. Според статистиката, която професор Чавдарова представи, тази практика е във възход от 2003 г. и е до такава социално легитимирана, че вече се възприема като нормална процедура срещу която хората не могат/не искат да се противопоставят. Такъв тип практики са много по често срещани в по-малките населени места в сравнение със столицата, но се практикуват из цялата страна. Някои от препоръките които професор Чавдарова даде за справяне с проблема са именно обръщане на по-сериозно внимание на регионалния му аспект, включване на обучение по финансова грамотност като част от средното образование и провеждане на задълбочени изследвания за зависимостта между минимални осигурителни прагове и минималната работна заплата.
 Вторият говорител в панела - Милен Колев от Националния статистически институт (НСИ), представи основните методи, които се използват за измерване на сивата икономика. Те включват както количествен анализ на макроикономическите данни, така и изследвания с участието на експерти в тази област, проучвания на домакинствата, на фискалния баланс и редица други измерители, които са в съответствие с използваните в ЕС. Така събраната информация редовно се представя от Института заедно с брутната добавена стойност и другите прогнозите за БВП. По данни на НСИ през 2013 г. сивата икономика е около 13% от целия БВП.
 Д-р Стефан Петранов, ръководител катедра Икономика към Софийския Университет, направи ретроспекция на законовите и нормативни промени за последните 10 години, които са насочени към справяне със сивата икономика, както и ефектът от тях. Общата тенденция е към намаляване дела на сивата икономика и към изсветляване на части от нея. Д-р Петранов даде примери за това с увеличаването на относителния дял на хората с платени данъци и осигуровки на базата на цялата работна сила. Като движещата сила зад тази тенденцията е комбинацията от подобряване на качеството на инспекциите, натрупването на опит от страна на инспектиращите органи, както и намаляването на данъчните ставки и въвеждането на плосък данък през 2008 година.
 Николай Петков, Директор на Звеното за управление на риска към Националната агенция по приходите (НАП), представи обобщение на модела, който агенцията използва за справяне със сивата икономика в отделните сектори. Той даде два примера за области където този модел е приложен и за наблюдаваните резултати. Първият е за пазара на горива, където след въвеждането на дистанционна връзка на търговците с НАП и засилването на контрола е налице намаляване на рисковите обекти с почти 48%. Вторият пример е за вече споменатото заплащане на ръка (пари в плик), където въпреки предприетите мерки резултатите са краткотрайни и незадоволителни.
 Елка Димитрова, директор на дирекция “Политика на пазара на труда” в Министерството на труда и социалната политика, представи резултатите от проучване на министерството за сивата икономика. Основният извод от изследването е, че работодателите знаят как да се възползват от системата и го правят, докато работниците, поради липсата на информация или поради личен интерес, не се възползват от правата си. Някои от по-интересните изводи от изследването, които г-жа Димитрова представи са, че около една трета от всички фирми в момента осигуряват и ще продължат да осигуряват своите служителите върху минималните осигурителни прагове, дори и те да се променят. Пример за гледната точка на служители, които работят без договор е, че някой от тях (по-младите) разглеждат договорите като ограничения, които биха им попречили при желание да сменят работното си място. Друг пример за работа без договор е при граждани които получават обезщетения за безработица и които предпочитат да си осигурят някакъв допълнителен доход, но без да се лишават от обезщетенията.
 В последната сесия на конференцията се проведе кръгла маса, на която се обсъдиха методи за справяне със сивата икономика в България, Република Македония и Хърватия. Като част от нея г-жа Джекова, г-н Мишков и г-н Франич представиха оценка на възможността за пренасяне на добрия опит и практики на някой страни в трите балкански държави. Те изложиха методологичния подход за изготвяне на една такава оценка и представиха изследванията си върху приложението му в България и Хърватия. Представените анализи включват както оценки на законодателните мерки за възпиране и предотвратяване на сивата икономика, така и препоръки за прилагането на тези мерки в специфичния социален, икономически и политически контекст. Някои от препоръките към България бяха за включване на правна дефиниция за недеклариран труд в законовата рамка, тъй като такава за момента липсва. Препоръчително е също да се изготви и прилага национална стратегия за борба със сивата икономика и недекларираната работа, която да включва координирани действия както на стратегическо, така и на оперативно ниво.
Като добър пример беше дадена конкретна мярка от Естония, където данъчната агенция и митниците изпращат уведомителни писма до компании, чиито данъчни и осигурителни плащания не съответстват на средните за сектора. Като резултатите от този тип превантивни уведомления са, че около 40% от фирмите коригират своите плащания. Един от основните изводи е, че за да може да заработи такъв тип подход се изисква определено ниво на доверие към държаните органи и към тяхната работа.
Информация за медиите (Adobe PDF, 214 KB)
Програма (Adobe PDF, 173 KB)
Презентации (на английски език)
Галерия
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
