|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Международна конференция: Рискове пред енергийната сигурност и завладяването на държавата в Европа
|
| |
 На 27 октомври 2014 г. Центърът за изследване на демокрацията и Инициативата за развитие и почтеност в Югоизточна Европа (SELDI) организираха международна конференция на тема „Рискове пред енергийната сигурност и завладяването на държавата“, заедно с подкрепата на Отдел „Публична дипломация“ на НАТО и Генералната дирекция по разширяването на Европейската комисия. На конференцията се дискутираха основните проблеми на общата европейска енергийна сигурност във време на нестихващите конфликти в Източна Украйна. Сериозно внимание беше отделено на завладяването на държавата, който е специфичен рисков фактор пред енергийната сигурност на държавите от Югоизточна Европа.
 Д-р Огнян Шентов, Председател на Центъра за изследване на демокрацията, откри конференцията като подчерта важността на нововъзникващите заплахи пред сигурността. Той наблегна на енергийната сигурност като един от най-сериозните рискове пред държавите от Централна и Източна Европа, както и тези от Черноморския регион. Д-р Шентов посочи, че Русия е използвала смесица между корупция и геополитически натиск, за да окаже влияние върху правителствата на държавите от тези региони, някои от които са и членове на НАТО. Целта е била да ги накара да приемат политики, които не съвпадат с техните национални енергийни стратегии и стратегии за сигурност, а по-скоро служат на чуждестранни частни и държавни интереси. Той подчерта важността на инициативата за Европейски енергиен съюз като средство за гарантиране на непрекъснати енергийни доставки на приемливи цени. Д-р Шентов също така представи завладяването на държавата като един от ключовите фактори пред енергийната сигурност на държавите от Югоизточна Европа. Според него не толкова решението на геополитически проблеми, колкото решението на проблемите на правителствата на държавите, е ключът към енергийна сигурност.
 Д-р Велизар Шаламанов, Министър на отбраната на Република България, подчерта важността на енергийната сигурност и ролята, която тя има върху запазването на суверенитета на държавите. Той обясни, че зависимостта от други държави, без значение дали е енергийна или отбранителна, сериозно подкопава възможностите на държавите да се справят с евентуално прекъсване на доставките. Според него насилственото анексиране на Крим от страна на Русия през март месец тази година е дало нов стимул на НАТО да се завърне към първоначалната си роля, а именно да осигурява колективна сигурност на държавите-членки. Д-р Шаламанов заключи, че в това отношение дългосрочното решение на конфликта в Украйна не може да се ограничи до сключване на мирен договор, тъй като е нужно да се положи усилие за стабилизане на енергийния диалог между Русия и Европейския съюз без да се прави компромис с икономическото развитие на Украйна.
Първи панел: Енергийната сигурност и политическата рамка на добро управление в Европа след срещата на НАТО на най-високо равнище в Нюпорт, Уелс
 Г-н Михаел Рюле, Ръководител на секцията енергийна сигурност в отдела Нови предизвикателства пред сигурността в НАТО, коментира, че кризата в Украйна е доказала важността на Черноморския регион за осигуряването на енергийна сигурност в Европа. Г-н Рюле напомни, че НАТО е военен съюз, но може да работи заедно с ЕС в опита за справяне с най-важните енергийни рискове пред държавите-членки. Един от начините, по които НАТО може да спомогне за улесняване на диалога, е чрез прилагане на мерки за изграждане на солидарност по време на енергийни кризи. Той наблегна на факта, че държавите-членки на НАТО са обещали да увеличат ролята и компетенцията на Съюза в областта на енергийната сигурност, но припомни, че гарантирането на сигурност на ключови енергийни инфраструктури като тръбопроводи, нефтени и газови полета и рафинерии е все още прерогатив на държавите-членки. Той отбеляза, че НАТО вече е разработил стратегическа концепция след срещата на най-високо ниво в Букурещ, която да предотврати рисковете пред енергийната сигурност и да спомогне за подобряването на координационните усилия на НАТО с ЕС. Една от областите за незабавно сътрудничество между страните-членки на НАТО е енергийната ефективност в армията, където спестяването на енергия може значително да оптимизира разходите на операциите.
 Д-р Франк Умбах, Директор на Европейския център за енергийна и ресурсна сигурност, представи своя доклад, озаглавен „Добро управление и примерът на проекта Южен поток“. Чрез своята презентация той подчерта нова интересна тенденция за намаляване на важността на руския газ за Европейското потребление до 2050 г. Д-р Умбах направи основен преглед на най-новите тенденции свързани с глобалните газови пазари, като подчерта нарастващото използване на втечнен природен газ (ВПГ) и революцията на шистовия газ в Щатите. Той предупреди, че липсата на Европейска стратегическа политика за проучване на шистов газ най-вероятно ще намали бъдещата конкурентноспособност на Европа. Д-р Умбах обсъди противоречията и рисковете от завладяване на държавата, свързани с проекта Южен поток, в светлината на това как правителства и институции прилагат политики, свързани с намаляване на рисковете пред енергийната сигурност.
 Г-н Адам Янцзак, Заместник-директор на Икономическия департамент на ЕС в Министерството на външните работи на Полша, представи идеята на Полша за Енергиен съюз на Европа. Той описа в детайли шест-стълбовата структура на предложението, като наблегна на третия стълб. Този стълб се фокусира върху засилването на договорната сила на страните-членки, които те имат спрямо външни енергийни доставчици. Според него целта на Европейската комисия е да предостави пряка подкрепа по време на преговорите на междуправителствени споразумения (IGAs) и по време на предварителната проверка на договорите. Господин Янцзак цитира оценки, според които загубата на благосъстояние за ЕС поради неефективността на газовите пазари може да достигне 30 милиарда евро за година, като по-голямата част от тези разходи ще се поемат от страните от Централна и Източна Европа.
 Посланик Илиян Василев модерираше първия панел. Той отбеляза, че с намаляването на способността на Русия да оказва военен натиск, Москва ще се опита да разшири присъствието си в банковия и енергийния сектор на региона. Досега руската стратегия е била донякъде успешна, защото икономическата криза в Европа е предоставила възможност за нарастване на двустранното икономическо сътрудничество между страните от Централна и Източна Европа и Русия. За да бъдат преодоляни заплахите за регионалната енергийната сигурност, ЕС трябва да насърчава по-практически подходи към една обща външна енергийна стратегия.
Втори панел: Рискове пред енергийната сигурност и завладяването на държавата в Европа: Измерване и управление
 Д-р Андрей Носко, Програмен директор на „Отворено общество“ в Унгария, представи своите виждания за измерването и управлението на рисковете пред енергийната сигурност и завладяването на държавата в Европа. Той отбеляза, че има изключително много определения за енергийна сигурност, но не и общо споразумение относно точното значение на понятието. Г-н Носко обясни основната дилема, пред която са изправени политиците, когато се занимават с енергийна сигурност и по-специално кой от трите конфликтни елемента на енергийната сигурност да бъде приоритизиран – ефективност, достъпност или устойчивост. Правитеслтвата могат да избират да следват само два от тези три приоритета, което значи, че винаги ще има губещи. Именно заради тази дилема източноевропейските страни не са успели да дадат приоритет на енергийната си сигурност. Причината отчасти се обяснява с рисковете от завладяване на държавата, свързани с непрозрачни политически инициативи, които не са от полза на общественото благо, а от полза на интересите на трети страни.
 Г-н Андреа Ричи, Директор на института за изследвания за интеграция на системи в Италия, посочи като ключови индикаторите за добро управление и социална устойчивост на енергийните системи. Той представи две основни характеристики на добро управление – ефективност и съгласуваност. За да се достигнат тези цели, три основни стълба трябва да бъдат изградени, а именно - откритост на европейските институции, участие по време на цялостната политическа верига, както и отчетност на законодателните и изпълнителните процеси. Г-н Ричи обясни, че за него завладяна държава е равносилно на липса на управление. Той вярва, че успешният път напред зависи от системното развитие на механизми за взимане на решения чрез всеобщо участие, системното развитие на информираността на социално-икономическото влияние на енергийните стратегии, а така и от изравняването на социалните разходи и показатели с икономическото и екологичното състояние на изкуството, подкрепено от диалог на общоевропейско ниво.
 Г-н Мартин Ирушек, изследовател в университета Масарик в Чехия, обсъди оперативните и поведенчески характеристики на ключовите енергийни компании в Централна и Източна Европа. Той направи общ преглед на енергийните отношения между Русия и страните от региона. Според него политиката за износ на „Газпром“ е продиктувана от два подхода, които понякога са взаимноизключващи се – стратегически подход и пазарно ориентиран подход. Стратегическият подход се характеризира чрез злоупотреба с енергетиката, която се използва като политически инструмент, докато пазарният подход отговаря на структурата на доставките на газ, които всяка една държава има. Според г-н Ирушек налице са ясни признаци, че „Газпром“ предпочита стратегическия подход в опита си да увеличи геополитическото си влияние в региона.
 Г-н Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията и модератор на панела наблегна на важността на измерването на енергийната сигурност и как това може да повлияе на вземането на политически решения в сектор енергетика. Той говори и за сътрудничеството между Центъра за изследване на демокрацията и Института за енергетика на 21-ви век, които заедно разработиха индекс на рисковете пред енергийната сигурност на България, задълбочавайки разбирането на политиците за основните уязвими страни на сектора през последните 20 години. Освен това, г-н Стефанов подчерта, че измерването на енергийната сигурност следва да бъде подобрено и засилено на ниво ЕС, което ще спомогне за развитието на последователна европейска стратегия, която да вземе под внимание сложността на противоречивите политики за енергийна сигурност.
Трети панел: Противодействие на рисковете пред енергийната сигурност и завладяването на държавата
 Г-жа Лейла Бичакчич, Изпълнителен директор на Центъра за разследващи репортажи в Босна и Херцеговина, направи критичен преглед на енергийния сектор в Югоизточна Европа и Босна и Херцеговина в частност. Тя подчерта ширещата се корупция в сектора, която процъфтява благодарение на неефективна регулаторна среда. Г-жа Бичакчич посочи няколко конкретни казуса в Босна и Херцеговина, където са налице дейности на завладяване на държавата, като сред тези казуси има компании, които са въвлечени в подобни корупционни сделки из целия Югоизточен регион.
 Д-р Симоне Талиапиетра, Изследовател във Фондацията Енрико Мате в Италия, занимаваща се с енергийните отношения на Турция и ЕС вследствие на кризата в Украйна. Според него Южният газов коридор в момента не е реалистичен проект, тъй като единствено Азербайджан може да бъде надежден доставчик на газ. Той смята, че е малко вероятно Иран и Тюркменистан да се превърнат в евентуални снабдители в близко бъдеще, главно заради геополитически проблеми. Според д-р Талиапиетра, автономният регион Кюрдистан в Ирак, както и Израел, след откриването на гигантското поле „Левиатан“ в Източната част на Сердиземно море, могат да се превърнат в потенциални снабдители. Турция обаче е предпазлива спрямо укрепването на енергийните връзки между тези две страни поради различните им подходи към конфликта в Газа. Д-р Талиапиетра заключи, че успешното прилагане на Южния газов коридор изисква активно сътрудничество между ЕС и Турция в областта на развитието на кюрдските ресурси и либерализацията на турския газов пазар.
 Д-р Арно Беренс, Старши сътрудник в областта на енергетиката и науката в Центъра за европейски политически изследвания в Белгия, представи различни подходи за противодействие на рисковете пред енергийната сигурност в Европа. Той описа сигурността на енергийните доставки като многостранно понятие, изложено на редица рискове, включително геополитически, икономически, технически, екологични и социални. Д-р Беренс изрази убеждението си, че настоящата криза на природен газ трябва да бъде използвана с цел насърчаване на общоевропейски политики за диверсификация на доставките, подобрение на енергийната ефективност и развитие на съгласувана общоевропейска енергийна политика. Според д-р Беренс възможностите за местно производство на енергия, както и откритията на шистов газ, трябва да бъдат допълнително проучени и държавите-членки на ЕС трябва да започнат да говорят в един глас. Той завърши презентацията си, подчертавайки ключовото значение на насърчаването на прозиводство на възобновяема енергия, както и на енергийната ефективност, които подобряват надеждността и устойчивостта на състоянието на енергийната сигурност в региона.
 Д-р Андрас Деак, Старши научен сътрудник в Института за световна икономика в Унгария, подчерта важността на мерките за енергийна достъпност в общата енергийна политика на държавите от Централна и Източна Европа. Това важи в особена сила за държави като България, където достъпността е ключова предпоставка за стабилността на цялата енергийна система. В тази връзка д-р Деак отбеляза, че развитието на капацитета на възобновяемата енергия е важна политическа мярка, но и в същото време е политическо опасно. Той добави, че финансирането от ЕС ще бъде категорично най-важният източник на подобрение на енергийната сигурност в региона.
 Г-н Баръш Санлъ, Заместник-генерален директор по енергийните въпроси в Министерството на енергетиката и природните ресурси в Турция заяви, че енергийната сигурност на страната в краткосрочен план е въпрос на конкретни практически политики. Той отбеляза, че енергийните прогнози невинаги съвпадат с развитията в реалния живот. Докато през 2006 г. ЕС очакваше страните да се движат в посока на използване на газ за развитието на икономиките си, кризата през 2009 г. доведе до спад в търсенето на газ, като тази тенденция може да продължи много дълго време. Г-н Санлъ подчерта, че някои от най-важните мерки за сигурност на газовите доставки, които трябва да бъдат изпълнени, са изграждането на нови газохранилища в Турция и в целия регион, както и създаването на стратегически газови резерви, които да могат да бъдат използвани във времена на криза в доставките. В заключение той посочи, че възобновяемите енергийни източници засилват енергийната сигурност, но само когато има устойчиви тарифи.
 Г-н Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма на България (2009-2012), модерираше панела. По време на въведението към основната дискусия, той обсъди трудностите, които е изпитал по време на преговорите си с Газпром относно определянето на условията на новия дългосрочен договор за доставки на газ. Той подчерта колко важна е прозрачността при сключването на енергийни сделки за общата енергийна сигурност на региона и за подобряването на преговорната позиция на страните-потребителки.
Четвърти панел: Публично-частните партньорства за противодействие на корупцията в енергийния сектор на Югоизточна Европа и Черноморския регион
 Г-н Раду Котич, Ръководител на Секретариата на регионалната антикорупционна инициатива в Босна и Херцеговина, представи проблема на енергийния сектор с корупцията в Югоизточна Европа и обяви целите на регионалната антикорупционна инициатива за 2014-2015 г. Част от тези цели са формирането на прозрачни правила при взимането на решения в енергийния сектор и обществените поръчки. Г-н Котич подчерта значението на ангажирането на гражданското общество в антикорупционните практики. Той посочи и значението на докладите на гражданското общество за антикорупционни практики като инструмент за разкриване на потенциалната вреда от практики, които спомагат за завладяване на държавата и влияят негативно на публичния интерес. В заключение той заяви, че гражданското общество трябва да получи по-специална роля в наблюдаването и оценяването на антикорупционните стратегии.
 Г-н Томаш Даборовски, Старши научен сътрудник в Централния европейски отдел в Центъра за източни изследвания в Полша, представи енергийния сектор на Румъния като казус. Той идентифицира основните характеристики на румънския енергиен сектор, който все още е доминиран от държавна собственост и от регулиран пазар на едро на електроенергия. Г-н Даборовски също така представи подробен преглед на мерките, които Румъния е приела, за да подобри финансовото положение на държавните енергийни компании. За да разреши проблема с натрупаните задължения, властите са увеличили капитала на дружествата.
 Г-жа Еугения Гусилов, Директор на Румънския енергиен център, представи своето изследване на тема енергийна сигурност и корупция, със специален фокус върху Румъния. В началото на презентацията си тя илюстрира статистически тенденциите за рисковете пред енергийната сигурност в Румъния, в сравнение със средното равнище за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Според данните, преди 2000 г. рисковете пред енергийната сигурност в Румъния са били по-високи в сравнение със средното равнище за Организацията, докато след 2000 г. показателите на Румъния са дори по-добри в сравнение със средните на Организацията за икономически сътрудничество и развитие. Г-жа Гусилов посочи статистиката за нивото на корупция в публичния сектор, която показва, че е постигнат напредък, но страната е все още изправена пред редица проблеми, свързани с непрозрачността на обществените поръчки и ефективността на институционалната рамка.
 Д-р Атанасиос Дагумас, Специален съветник на Министъра на енергетиката и изменението на климата на Гърция и гостуващ преподавател в университета в Пирея, специалност енергетика и ресурсна икономика, представи своето проучване на тема „Справяне с енергийната сигурност и корупцията в рамките на Европейска енергийна политика: случаят на Гърция“. Неговата презентация беше фокусирана върху казус от контрабанда на гориво, която е възможна заради разпрострялата се корупция в сектора. В допълнение, д-р Дагумас представи някои от начините за справяне с рисковете пред гръцката енергийната сигурност, чрез общ преглед на възможностите за диферсификация на енергийните маршрути и ресурси.
 Г-н Мунир Подумляк, Изпълнителен директор на Партньорството за социално развитие в Хърватска, представи своето проучване на тема „Противодействие на корупцията в енергийния сектор – Хърватска“. Той използва подход за противодействие на корупцията, типичен за неправителствения сектор. Един от въпросите, които повдигна, беше значението на публично-частните партньорства. Според него, публично-частните партньорства не предлагат трайни решения за енергийния сектор, тъй като въпросите относно прозрачността пречат на партньорите да разберат същината на сделките в сектора. Г-н Подумляк смята, че развитието на възобновяеми енергийни ресурси е увеличило корупционните практики в енергийния сектор на страната и е спомогнало за непропорционалното облагодетелстване на бизнеса за сметка на гражданите. Той завърши речта си с призив за по-отворени и прозрачни политики, за да могат хората да разберат как се определят цените на енергията и кой е най-облагодетелстван в сектора.
 Д-р Тереза Сабонис-Хелф преподавател в Националния военен колеж на САЩ, закри панела и конференцията, като доразви на някои от основните послания на говорителите. Тя започна с думите, че енергийните компании имат отговорността да изпълнят някои от най-основните нужди на човечеството. Така енергийният сектор придобива огромна власт в политиката, като по този начин го прави податлив на злоупотреби. Д-р Сабонис-Хелф отбеляза, че националните и европейските органи трябва не само да обмислят създаването и прилагането на правила, но също така трябва да създат действащи механизми срещу повтарящи се нарушения на закона. В допълнение, д-р Сабонис-Хелф изрази убеждението си, че политиците трябва да включат проучването на местните енергийни ресурси и подобряването на енергийната ефективност в своя инструментариум, с цел повишаване на енергийната сигурност. Така те няма да трябва да разчитат единствено на популистки инициативи, които предлагат само краткосрочни решения на най-належащите проблеми на сектора.
Програма (на английски език, Adobe PDF, 124 KB)
Програма и презентации (HTML формат, на английски език)
Информация за медиите (Adobe PDF, 428 KB)
Съобщение за медиите (Adobe PDF, 264 KB)
Медийно отразяване
Галерия
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
