|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Кръгла маса: Европа и енергийната сигурност: Наближаващата зима и отвъд нея
|
| |
На 28 октомври 2014 г. Центърът за изследване на демокрацията организира кръгла маса с участието на д-р Тереза Сабонис-Хелф, преподавател в Националния военен колеж на САЩ във Вашингтон. Тя представи своя анализ на тема „Европа и енергийната сигурност: Наближаващата зима и отвъд нея“, след което последва дискусия с участниците.
 Д-р Огнян Шентов, председател на Центъра за изследване на демокрацията, откри лекцията, сравнявайки европейския подход към проблемите на енергийната сигурност с този на САЩ. Д-р Шентов отбеляза, че докато САЩ е успяла да насърчи енергийната си независимост чрез използването на неконвенционални енергийни ресурси, Европа прави бавен преход към развитието на местните ресурси. Централна и Източна Европа може да бъде разгледана като добър пример за регион, където инициативите за диверсификация на енергийните ресурси са в застой въпреки нарастващата заплаха от руското енергийно влияние в региона.
В началото на своята презентация, д-р Сабонис-Хелф представи няколко определения за понятието „енергийна сигурност“. Тя подчерта три основни аспекта: надеждност, достъпност и устойчивост, като заяви, че е възможно едновременно да се постигнат само два от тези три цели на всяко правителство. Европа служи за добър пример, тъй като страните членки на ЕС се фокусират главно върху устойчивото развитие и въпросите, свързани с енергийната бедност, като до известна степен се пренебрегва сигурността на доставките. Нивото на енергийна сигурност и структурата на енергийния микс зависи също така от местоположението на потребителите. В Азия например, въглищата са основен енергиен източник, докато в Европа природният газ е все по-предпочитан. Разликата в енергийния микс на държавите ги поставя в различни стратегически среди.
 Д-р Сабонис-Хелф също така изтъкна историческата перспектива като допълнителен фактор за текущото състояние на енергийната политика в Европа. Тя очерта трансформацията в енергийния диалог между Русия и Европа от времето на Съветския съюз до днес. До 2006 г., Русия бе считана за надежден доставчик на газ, въпреки промените в структурата на международната система през тридесет-годишната търговия с газ. Дори и днес, след две газови кризи, Русия продължава да бъде най-важният газов доставчик за Европа. В действителност не трябва да се забравя, че енергийната зависимост между Европа и Русия е взаимна, като Европа остава най-големият експортен пазар за Газпром. Овен това, според руското законодателство, Газпром трябва да продаде 70% от своя продукт на вътрешния пазар при субсидирани цени и само 30% на международни, което поставя компанията във финансово затруднение. Д-р Сабонис-Хелф също посочи, че силовият баланс в енергийните пазари се измества в полза на Европа, тъй като страните от ЕС не се нуждаят от толкова газ, колкото преди. Търсенето продължава да намалява в много части на ЕС в резултат на ниския икономически растеж и прехода към алтернативни енергийни източници.
През втората част на презентацията, д-р Сабонис-Хелф обсъди настоящата ситуация на енергийната сигурност в България. Тя отбеляза, че исторически Русия е притискала България да не диверсифицира своите енергийни източници чрез регионални междусистемни връзки и местния добив на газ. Въпреки това, във всяко следващо правителство се е преследвало развитието на газопровода „Южен поток“ въпреки неговото несъответствие с правилата на вътрешния енергиен пазар на ЕС. Развитието на проекта, според д-р Сабонис-Хелф, разкрива порочните практики за завладяване на българския енергиен сектор от частни местни и чужди държавни интереси. Вместо разработване на големи енергийни, инфраструктурни проекти, д-р Сабонис-Хелф заяви, че българското правителство трябва да инвестира в мерки за подобряване на енергийната ефективност. Тя подчерта, че България не се нуждае от повече електроенергия, а трябва да ограничи загубите при производството и преноса й. Според различни оценки, близо 70% от произведената електроенергия се губи по пътя си към крайния потребител.
Д-р Сабонис-Хелф завърши своята презентация с анализ на руските алтернативи за износ на газ. Тя твърди, че въпреки намеренията на Кремъл, проектът за построяване на газопровод за Китай не е икономически изгоден, и заради огромните инвестиционни разходи е малко вероятно да бъде печеливш, ако цените на природния газ не са значително по-високи от днешните нива.
 Презентацията бе последвана от дискусия на ключовите въпроси, свързани с руското влияние в региона, както и с някои възможности за увеличаване на енергийната сигурност на България. Д-р Андрей Носко, програмен мениджър на тинк-танк фонда „Отворено общество“ в Унгария, предупреди, че Русия е оказвала продължителен натиск върху страните от Централна Европа за спиране на реверсивните газови доставки за Украйна, както и е заплащала за разширяване обема на съхранения газ в Унгария като превантивна мярка в случай, че Украйна спре транзита към ЕС. Той също така даде примери за някои местни инициативи за подобряване на енергийната сигурност, като например изграждането на енергийно-пасивни сгради в Унгария. Д-р Тодор Галев, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, добави, че друга гъвкава мярка е насърчаването на децентрализацията на производството на електроенергия чрез възобновяеми енергийни източници. Като цяло, участниците в дискусията се обединиха около идеята, че политиката за енергийна сигурност не следва да се ръководи единствено от геополитически съображения, а трябва да бъде базирана на разумни икономически решения.
Програма (Adobe PDF, 53 KB)
Презентация на д-р Тереза Сабонис-Хелф, преподавател в Националния военен колеж на САЩ (Adobe PDF, 3.53 KB, на английски език) | |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
