|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Семинари: Скритата икономика в Македония
|
| |
 На 27-28 ноември 2014 г. Центърът за изследване на демокрацията и Центърът за изследване и формиране на политики, Македония организираха два семинара, насочени към овластяване на македонското гражданско общество и държавните институции за мониторинг и противодействие на скритата икономика. Първият ден бе посветен на борбата с недекларирания труд в Македония, както и възможностите за приложение на европейския опит. Вторият ден беше насочен към отразяването на скритата икономика и корупцията в медиите.
 Г-жа Ана Мицковска-Ралева, анализатор към Центъра за изследване и формиране на политики в Македония откри кръглата маса, като отбеляза сериозността на проблема, който засяга не само икономиката, но и цялото общество. Г-н Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма към Центъра за изследване на демокрацията изрази надежда, че сътрудничеството между двете неправителствени организации ще допринесе за създаването на по-стабилно общество в Македония и повече работещи в официалната икономика.
 Г-н Младен Фрчковски, съветник в Министерството на труда и социалната политика на Македония представи мерките, които Министерството на труда и социалната политика, Министерството на икономиката и държавните инспекции осъществяват в рамките на Плана за действие от 2012 г. за намаляване на скритата икономика. Той отбеляза, че властите работят за регулирането на сезонната работа и регистриране на работещите лица в рискови сектори като селското стопанство, строителството и туризма. Мерките са насочени особено към младите хора. Стотици училища са били посетени с цел повишаване на осведомеността и подкрепа на успешния преход от образователната система към формална заетост. Засилен е и контролът върху концесиите на добивните индустрии и митническият контрол. Г-н Фрчковски подчерта, че в момента поради високата безработица много хора предпочитат да работят на сиво. Поради това скритата икономика не може да се заличи напълно, но министерството има за цел да я намали, доколкото е възможно. Той посочи, че хиляди фирми вече са формализирани в резултат на предприетите мерки, но тяхната устойчивост може да бъде постигната само чрез повишена ангажираност на всички институции, както и чрез изграждане на култура, в която всички работници са насърчавани активно да търсят своите права. Той изрази надежда, че икономическата ситуация и културата на зачитане на правилата ще се подобри с процеса на присъединяване към ЕС.
 Д-р Питър Роджърс, преподавател по стратегия и международен бизнес към Университета в Шефилд представи европейския опит в наблюдението на недекларирания труд. Той изброи предимствата и недостатъците на неформалната икономика. Сред основните недостатъци той отбеляза нелоялната конкуренция, затруднения достъп за фирмите и служителите до капитал и кредит, липсата на здравни осигуровки и осигуровки за майчинство, неплащането на болнични и ниските стандарти за безопасност на труда. Той подчерта, че клиентите не получават гаранции за качество при закупуването на неформални стоки или услуги, а правителството губи приходи. Д-р Роджърс посочи като възможности за справяне с тези проблеми публичното оповестяване на имената на хората, които не плащат данъци, лишаването от свобода, подобряване на данъчния морал, опростяване на данъчната система и обслужването на клиентите, както и амнистиите. Във Великобритания добра практика е да се покаже на данъкоплатците къде техните данъци са били използвани за подобряване на обществените услуги. Д-р Роджърс подчерта, че политиките за превенция и поощряване могат да имат по-голямо въздействие на бюджетните приходи от наказателните мерки. Според него пътят напред трябва да включва по-добро разбиране на ефективността на мерките и начините за най-ефикасно разпределяне на ограничените ресурси.
 Г-н Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма към Центъра за изследване на демокрацията представи тенденциите в недекларирания труд в България и опита на Центъра за мониторинг на скритата икономика. Той посочи, че развитието на икономиката е ключов фактор за спада на скритата икономика в България. Присъединяването на страната към ЕС осигури достъп до средства за противодействие на скритата икономика, от които се възползваха неправителствените организации, синдикатите и сдруженията на работодателите. Той подчерта, че правителствените разходите биха могли да се увеличат, ако при изчислението на БВП се вземе под внимание размерът на сивата икономика. В момента социалната сфера, включително здравеопазването и образованието, остава недостатъчно финансирана. Г-н Стефанов отбеляза, че в България се акцентира върху инспекциите на микро-предприятия и налагането на санкции, които имаха ефект например при събирането на акцизите. Спазването на тези регулации обаче налага прекомерна тежест върху бизнеса, резултатите от проверките са еднократни, размерът на събраните глоби е малък и няма дългосрочно подобряване на данъчния и осигурителен морал. В тази връзка г-н Стефанов препоръча подходът да се насочи към оценка на риска и повишаване на удовлетвореността и информираността на гражданите. Той също така препоръча диференциация на мерките – строги мерки не са необходими за намаляване размера на натуралното стопанство; за противодействие на скритата икономика е удачно да се използват мотивационни мерки без прекомерно санкциониране, а наказателни мерки трябва да бъдат използвани, когато скритата икономика започне да се слива с престъпната икономика. В този контекст г-н Стефанов подчерта, че скритата икономика и корупцията са често взаимосвързани. Той се позова на резултатите от Регионалния анти-корупционен доклад публикуван от инициативата SELDI, според който корупцията е широко разпространена и общоприета. В заключение той отбеляза значението на системния подход за оценка на въздействието на мерките. Той посочи, че хората от високите етажи на властта трябва да дават пример и за тях следва да се прилагат по-високи стандарти по отношение на спазването на закона.
 Г-н Емил Шурков, анализатор в Центъра за изследване и формиране на политики направи преглед на политиките, прилагани в Македония. Според различни подходи за измерване, скритата икономика в Македония варира между 24% -47%. Г-н Шурков посочи, че са се появили различни неформални практики по време на прехода, заедно с бързото развитие на малките и средни предприятия, работещи с пари в брой. Той също така подчерта, че основните фактори за съществуването на скритата икономика са размерът на данъците, ниският данъчен морал, както и високите нива на безработица (28,4% за втората половина на 2014 г., 54.6 % младежка безработица през 2014 г., и 82,1% дългосрочна безработица за 2012 г.). Г-н Шурков представи предварителни резултати от изследвания на бизнеса и населението, проведени на база методологията на Центъра за изследване на демокрацията. Данните показват, че 27.3% от македонците декларират доходи на базата на минималната работна заплата, въпреки че реалната им заплата е по-висока; около 40% от служителите са частично или напълно недекларирани и около половината от работодателите потвърждават наличието на практики, свързани с използването на скрити клаузи в трудовите договори. Анализът показва, че населението на възраст 15-34 години и студентите са рискова група по отношение на неформалния труд. Г-н Шурков завърши изказването си, изразявайки надежда, че през следващите години ще има повече интензивни правителствени мерки и засилено прилагане на закона. Той отбеляза, че преките чуждестранни инвестиции също могат да помогнат косвено за формализирането на икономиката, подобряването на трудовите практики и качеството на живот.
 Г-н Злате Стояновски, директор на Държавната инспекция по труда в Македония представи предизвикателствата при разкриването на недекларирани работници и възможните решения за политиката. Той отбеляза, че според различни проучвания неформалните работници са около 80 000-160 000, въпреки че липсва официална статистика. Уличните търговци, работещите в селското стопанство и семейните бизнеси са сред групите, които най-често не се регистрират като заети и не плащат осигуровки. Проявите на неформалния труд са различни - в някои случаи се плащат само здравни осигуровки, но не и на данъка за пенсии. В други случаи има забавяне на плащанията, което води до загуба и на здравните права. Г-н Стояновски отбеляза, че проверките на Инспекцията по труда често са възпрепятствани, тъй като се отказва достъп на инспекторите и работниците не предоставят необходимата информация. Въпреки въведените санкциите разкриваемостта продължава да бъде ниска поради липсата на стимули за работниците при докладване за злоупотреби. Той подчерта, че прекратяването на дейността на фирмите в резултат на наложена санкция за един месец и високите глоби са намалели неформалния труд до известна степен. Тези мерки обаче възпрепятстват дейността и на официално регистрираните и осигурени работници. Поради тази причина през септември 2010 г. са направени промени в законодателството се цел да се намали размерът на глобите и да се въведат стимули за формализиране на икономиката.
 Г-жа Даниела Минева, научен сътрудник към Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията представи общия подход за създаване на Европейска платформа за борба с недекларирания труд, приет през октомври 2014 г. Тя отбеляза високите очаквания, които са поставени върху бъдещите дейности на инициативата. Подходът към формиране на платформата предвижда да се обединят усилията на институциите от страните-членки на ЕС в съвместни обучения, партньорски проверки, инспекции, обмен на информация и добри практики за противодействие на всички форми на неформалност.
 По време на дискусията участниците обсъдиха законодателните промени от юли 2014 г. Те посочиха наличието на неясни текстове по отношение на формирането на базата за плащане на социални осигуровки, както и възможността за злоупотреби с договорите за хонорари или тези за работа на доброволна база. Участниците заключиха, че инспекторите в Македония са малко и ниско платени, което създава огромен корупционен риск. В тази връзка има нужда да се стимулират работодателите за развитието на техния бизнес и за отварянето на нови работни места.
 Г-жа Маре Анчева, Съюз на синдикатите в Македония отбеляза ролята на синдикатите при отчитането на недекларирания труд. Тя обясни, че през последните години този проблем е намалял, но не е изчезнал напълно. Случаите на недеклариран труд са трудни за откриване и доказване, тъй като работниците не се чувстват защитени от уволнение, ако съобщят на властите за евентуални злоупотреби. Г-жа Анчева подчерта, че неформалната икономика е не само законодателен, но и социален проблем. В този смисъл ако мерките са насочени само към кампании за повишаване на осведомеността, те няма да могат да постигнат трайни резултати.
 През втория ден участниците обсъдиха предизвикателствата, свързани с отразяването на скритата икономика и корупцията в Македония от медиите. Г-жа Ана Мицковска-Ралева, анализатор към Центъра за изследване и формиране на политики, представи анализ на 115 статии, публикувани на уебсайтовете на медийни портали и телевизии в периода януари 2011 г. - юли 2014 г. по темата за неформалната икономика. Текстовете са били фокусирани главно върху предприетите мерките или са представяли данни от различни проучвания. Разследващите истории за периода са само шест. Г-жа Мицковска-Ралева подчерта, че темата е обхваната много повърхностно поради проблемите, с които журналистите се сблъскват. Пречките пред тях включват трудната комуникация с институциите, затруднения достъп до информация, както и избягване на коментарите по темата. В заключение тя подчерта, че е нужно да продължи сътрудничеството между българските и македонските партньори от неправителствения сектор и медиите с цел да се задълбочи анализа и медийното отразяване на неформалната икономика.
Програма (Adobe PDF, 711 KB, на английски език)
Програма (Adobe PDF, 792 KB, на македонски език)
Презентация на г-н Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма към Центъра за изследване на
демокрацията относно недекларирания труд в България (Adobe PDF, 922 KB, на английски език)
Презентация на г-н Емил Шурков, анализатор в Центъра за изследване и формиране на политики (Adobe PDF,
1.2 MB, на македонски език)
Презентация на д-р Питър Роджърс, преподавател по стратегия и международен бизнес към Университета в Шефилд относно европейския опит в мониторинга на
скритата икономика и недекларираната заетост (Adobe PDF, 1.2 MB, на английски език)
Презентация на г-н Злате Стояновски, директор на Държавната инспекция по труда в Македония относно опита
и предизвикателствата пред инспекцията по труда при идентифициране на недекларирани работници и възможните мерки (Adobe PDF, 277 KB, на македонски
език)
Презентация на г-ца Даниела Минева, научен сътрудник към Икономическата програма на Центъра за
изследване на демокрацията относно Европейската платформа за противодействие на недекларираната заетост (Adobe PDF, 597 KB, на английски език)
Презентация на г-н Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма към Центъра за изследване на
демокрацията относно тенденциите и динамиката на скритата икономика и ролята на СГО: опитът на България (Adobe PDF, 1.2 MB, на английски език)
Презентация на г-жа Ана Мицковска-Ралева, анализатор към Центъра за изследване и формиране на
политики, Македония относно мониторинга на скритата икономика от медиите (Adobe PDF, 488 KB, на македонски език)
Policy Brief: The Economics of Blurs and Shadows – The Hidden Economy in Macedonia (Adobe PDF, 773 KB,
на английски език)
Анализ: Икономика на мъглявини и сенки - скритата икономика в Македония (Adobe PDF, 877 KB, на
македонски език)
Медийно отразяване
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
