|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Кръгла маса: Противодействие на радикализацията и терористичните заплахи в Европа
|
| |
 На 08 януари 2015 г. Центърът за изследване на демокрацията проведе кръгла маса на тема борбата с радикализацията и терористичните заплахи в Европа. Специален лектор на събитието бе г-н Жил де Керхов, координатор на ЕС за борба с тероризма.
Д-р Огнян Шентов, председател на Центъра за изследване на демокрацията, откри дискусията като подчерта, че скорошните атентати във Франция са потвърдили, че към терористичните заплахи в Европа, включително и явлението радикализация, може да се подхожда успешно само чрез съвместните усилия на правителствата, международните институции и гражданския сектор.
 Г-н Де Керхов отбеляза обезпокоителния характер на терористичния атентат във Франция. Той очерта най-актуалните международни и регионални тенденции в областта на съвременния тероризъм и изрази своята загриженост по отношение на нарастващата заплаха от страна на ИДИЛ. Той подчерта, че към момента това е най мощната терористична организация, което се дължи и на увеличаващия се брой чуждестранни бойци терористи, присъединяващи се към редиците ѝ. Г-н Де Керхов направи обзор на мерките, предприети на ниво ЕС, като изтъкна важността на темата за чуждестранните бойци терористи, намерила отражение в Резолюция 2178 на Съвета за сигурност на ООН. Очертани бяха четирите основни стълба от политики и мерки, необходими на ЕС в борбата с радикализацията: превенция, засичане на подозрителни пътувания, наказателно преследване на чуждестранни бойци - терористи, както и сътрудничество с трети страни. Посочено бе, че превенцията е един от най-важните стълбове, но в същото време има забавяне в изпълнението на мерки в тази област поради сложността и чувствителния характер на потенциалните подходи за разбиране и реагиране на факторите, пораждащи радикализация. Неотложна е необходимостта националните правоприлагащи органи да се научат да разпознават първите признаци на процесите на радикализация, като в този процес гражданското общество и местните общности трябва да бъдат ангажирани в максимална степен. В такъв контекст, отношенията между специализираните разузнавателни агенции и местните социални служби са от първостепенно значение; по-тясното сътрудничество между тях може да се отбележи като съществен успех. Засегнати бяха и важни въпроси, свързани с мотивите на все по-голям брой хора да заминават за Сирия, както и с проактивното използване на интернет от органите на реда за разпространение на послания, противодействащи на радикалните идеологии и насочени към уязвимите групи. Спирайки се на останалите три стълба, г-н Де Керхов наблегна на редица предизвикателства, между които необходимостта от увеличаване на обмена на разузнавателна информация чрез вече съществуващи инструменти, с цел идентифициране на подозрителни пътувания, както и необходимостта от преследване на чуждестранните бойци както чрез наказателно-правни, така и чрез алтернативни мерки, особено когато става въпрос за завърнали се бойци.
 Д-р Филип Гунев, заместник-министър на вътрешните работи, изрази мнението, че в България трябва да има повече подобни дебати на високо експертно равнище по въпросите на превенцията и борбата с тероризма. Той посочи създаването на Центърa за борба с тероризма към Държавната агенция за национална сигурност през 2014 г. като стъпка към изграждането на капаците в страната за противодействие и превенция на тероризма. Той подчерта, че работата на правоохранителните органи за разкриване, превенция и борба с тероризма би трябвало да бъде подпомагана от аналитични институти и от гражданския сектор, който да улесни ангажирането на местните общности. Заместник-министърът постави въпроса за възможностите за обмен на информация с FRONTEX, включително по отношение на прогнози за притока на бежанци.
 Г-н Аню Ангелов, съветник по отбраната на Mинистър-председателя на Република България, подчерта значението на информационния обмен между държавите-членки като основен инструмент за противодействие на терористични заплахи. Той изтъкна и необходимостта от допълнителна техническа и финансова подкрепа от страна на FRONTEX за укрепването на българската граница с Турция, която е от стратегическо и геополитическо значение в разкриването и противодействието на проникването на терористи в страната.
Д-р Емил Ценков, старши научен сътрудник в програма „Сигурност“ на Центъра за изследване на демокрацията подчерта, че гражданският сектор в България може да изиграе важна роля в борбата с тероризма чрез мониторинг на процесите на радикализация, чрез анализ на мерките за борбата с тероризма, както и чрез изграждане на мостове на сътрудничество между правоприлагащите органи и местните общности.
В последвалата дискусия г-н Де Керхов коментира редица въпроси, повдигнати от участниците. Той подчерта значението на европейските инструменти за обмен на информация като Европол и Шенгенската информационна система и на прилагането на цялостен подход за противодействие на тероризма, който включва съгласувани мерки за предотвратяване, разкриване и наказателно преследване на терористични действия, както и участието в тяхното планиране и подпомагане. Целенасочените опити на ЕС да се справи с проблема с чуждестранните бойци трябва да бъдат подсилени чрез сътрудничество с уязвими страни от Близкия Изток и Африка, включително държавите, които захранват редиците на терористите, страните, през които минават техните маршрути и страните, спонсориращи терористични организации.
Програма (Adobe PDF, 176 KB)
Галерия
      | |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
