|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Кръгла маса: Енергийна сигурност и добро управление в Югоизточна Европа: рискове и предизвикателства по пътя към Европейски енергиен съюз
|
| |
 На 24 февруари 2015 г. Центърът за изследване на демокрацията организира в Брюксел, Белгия кръгла маса за основните пречки пред бъдещия Европейски енергиен съюз и повдигна ключови въпроси за неговата устойчивост. Дискусията е в контекста на значителните промени в енергийната политика на отделните страни членки и на нарастващото напрежение между Европейския съюз и Русия. Събитието се превърна в платформа за обсъждане на бъдещи възможности за пазарна интеграция в Югоизточна Европа, на предизвикателствата, създавани от лошо управление в сектора, и пред създаването на регионална енергийна стратегия.
 Г-н Владимир Уручев, депутат от Европейския парламент, член на Комисията по индустрия, проучвания и енергетика, откри дискусията като подчерта, че Европейският съюз е направил сериозна крачка към изграждането на обща енергийна политика от 2007 г. насам. Според него, основната причина за подновените опити за координация на енергийната политика са рисковете пред енергийната сигурност на Европа. Двете газови кризи от 2006 и 2009 г. бяха сигнал за ЕС да разработи механизми за справяне с последствията от спиране на газовите доставки. Една възможност, която сподели г-н Уручев, е увеличаването на инвестициите в енергийната инфраструктура за интеграция на регионалните енергийни пазари. Въпреки усилията на Европейската комисия, предизвикателство пред създаването на общ регионален подход е, че страните членки често са несъгласни да се откажат от суверенитета си сами да дефинират националните си енергийни приоритети. Според г-н Уручев, успешното създаване на Енергийния съюз ще е от полза най-вече на страните от Югоизточна Европа, където рисковете пред енергийната сигурност поставят пред изпитание политическата кохезия и икономическото развитие на региона.
 Д-р Едуард Чао, главен експерт по национална и енергийна сигурност към Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, представи глобалните тенденции в развитието на енергийните пазари и перспективите пред неконвенционалната революция в САЩ на фона на понижените цени на суровия петрол. Д-р Чао отрече възможността ниските цени на нефта да изместят шистовите производители от пазара. Като доказателство за обратното, той припомни, че американските производители на шистов газ не са намалили добива въпреки спада в цените на синьото гориво в цяла Америка, защото с времето технологичните иновации са довели до повишение на ефективността. Д-р Чао заяви, че ЕС може да спечели от следването на американския опит като се възползва от натрупването на производствен опит в енергийния сектор. Той добави, че ЕС трябва да стимулира повече конкуренция на енергийните пазари, защото тя води до ефективност и иновации. Според него, за да засили пазарната конкуренция, Европейският съюз трябва да подпомогне регионалната интеграция особено в Югоизточна Европа, където липсата на алтернативни доставки са довели до много високи вносни цени на енергийните ресурси. Д-р Чао изрази скептицизъм по отношение на успешното построяване на Турски поток и подчерта, че прокарването само на една тръба, изцяло предназначена за турския пазар, може да бъде икономически изгоден вариант пред Газпром.
 Г-н Мартин Владимиров, анализатор от Центъра за изследване на демокрацията, представи основните резултати от доклада на тема Управление на енергийния сектор и енергийна (не)сигурност в България, издаден през 2014 г. В своята презентация той коментира основните рискове пред енергийната сигурност, които са посочени в Международния индекс за рискове пред енергийната сигурност (IIESR), публикуван от Американския институт за енергетика на 21 век. Индексът е взел под внимание осем основни фактора, които влияят на енергийната сигурност на 75-те най-големи потребители на енергия в света. България е класирана на 73-то място, с резултат близък до този на Сърбия, Узбекистан и Украйна. Г-н Владимиров обясни, че част от основните предизвикателства пред България са волатилността на енергийните разходи, енергийният интензитет, ниските доходи и високият процент на енергийна бедност сред домакинствата. Той изрично подчерта въздействието на лошото управление върху енергийните опции пред страната, като отбеляза, че това е довело до увеличаване на рисковете пред енергийната сигурност. Завладяването на енергийната политика на България, както и последиците, които това носи за енергийната сигурност на страната и региона, най-ясно личат в управлението на българския участък от проекта за газопровода „Южен поток“. Липсата на прозрачност и съмненията за чуждо влияние са проличали в действията на унгарските и на българските правителства, които промениха своите енергийни закони с цел заобикаляне на правните възражения на ЕС срещу проекта „Южен поток“.
 Д-р Жан-Арнол Виноа, съветник по въпросите на европейската енергийна политика от института Notre Europe – Jacques Delors, представи своя поглед върху слабите и силните страни на плана на Европейската комисия да създаде енергиен съюз. Според него най-сериозната полза за ЕС ще бъде улесняването на сътрудничество между страните членки в сектор енергетика. Още преди да бъде стартиран този проект, Балтийският регион е бил посочван като успешен пример за интеграция на пазара. За да се постигнат добрите резултати на Балтийския регион, Енергийният съюз трябва да разполага с механизми за мониторинг и оценка на двустранните енергийни споразумения, за да се гарантира, че европейското енергийно законодателство се спазва. Д-р Виноа коментира проблемите с междуправителствените споразумения (IGAs) между Газпром и страните членки, които участват в проекта „Южен поток“, като отбеляза, че в споразуменията има разпоредби, които пряко нарушават Третия либерализационен енергиен пакет. Д-р Виноа смята, че Комисията ще съумее по-лесно да осигури съответствие с изискванията на вътрешния енергиен пазар, ако гарантира прозрачността на сделките между държавите членки и трети страни. Той изрази надежда, че пътната карта на Енергийния съюз ще създаде европейска рамка за сигурността на доставките на газ и електроенергия. Това изисква силно лидерство и авторитет от страна на Европейската комисия. От една страна движещият фактор зад промяната на енергийните пазари би била революцията в информационните технологии, а от друга – активното участие на гражданското общество в политическия дебат. Последното би било от решаващо значение за изграждането на механизми за сътрудничество в енергийния сектор на държавите от Югоизточния европейски регион.
 Г-н Рейнис Аболтинс, старши научен изследовател от Центъра за обществен ред и политика PROVIDUS, изрази увереност, че в дългосрочен план революцията на шистовия газ в САЩ ще доведе до намаляване на цените на синьото гориво на регионално ниво в Европа. Г-н Аболтинс твърди, че намаляването на цените на енергията може да се случи само ако има достатъчно конкуренция на пазара. Той коментира Балтийския регион и заключи, че отварянето на латвийския пазар на електроенергия е довело до толкова сериозен спад в тарифите, че цените са се понижили под регулираните, които са традиционно поддържани изкуствено ниски вследствие от политически натиск. Според него толкова високо ниво на либерализация все още не е достигнато в пазара на природен газ, въпреки структурните предпоставки за по-голяма конкуренция и диверсификация на източниците. Въвеждането в експлоатация на плаващия терминал за втечнен природен газ край Клайпеда (FLNG) е променило изцяло ситуацията в региона, като е дало достъп на трите балтийски страни до алтернативни газови доставки от Норвегия. Въпреки това Латвия не е склонна да сътрудничи по-тясно на регионалния газов пазар, което според г-н Аболтинс би могло да е продукт на външно влияние и завладяването на държавата от определени политически кръгове.
 Г-н Руслан Стефанов, координатор на SELDI от Центъра за изследване на демокрацията и модератор на форума отбеляза, че правителствата на страните от Югоизточна Европа са изправени пред двойно предизвикателство, тъй като трябва да извършат един смел преход към по-добро управление на енергийния сектор като едновременно не отстъпват от националните си интереси. В момента твърде често държавите от региона не са в състояние да определят собствените си приоритети, а национални им политики стават плячка на частни интереси.
Програма (Adobe PDF, 602 KB, на английски език)
Съобщение (Adobe PDF, 168 KB, на английски език)
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
