|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Семинар: Ролята на публичните институции и гражданското общество в борбата с укриването на данъци и измамите
|
| |
 На 18 февруари 2015 г. Центърът за изследване на демокрацията, в сътрудничество с Центъра за изследване и създаване на политики (CRPM), Македония проведе семинар, посветен на ролята на публичните институции и гражданското общество в борбата с укриването на данъци и измамите в Скопие. Д-р Мария Ристеска, председател на Центъра за изследване и създаване на политики и г-жа Ана Миковска - Ралева, анализатор в Центъра приветстваха участниците и представиха инициативата за анализиране на тенденциите и проявите на скритата икономика в Македония, финансирана от Европейския инструмент за демокрация и права на човека.
 Г-н Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма към Центъра за изследване на демокрацията представи опита на Центъра по мониторинг на скритата икономика на национално и регионално ниво от 1998 г. насам. Той приветства силната позиция на ЕС в тази област и подчерта, че държавите от региона е нужно да разчитат на своите партньори за справяне с проблема. Г-н Стефанов посочи, че анализирането на скритата икономика е важно поради три причини:
(а) скритата икономика показва общото ниво на ефективност на държавата и доверието между обществото и институциите;
(б) скритата икономика се отразява негативно върху най-уязвимите групи; и
(в) анализът би помогнал за фокусирането на усилията там, където те биха имали най-голям ефект.
Г-н Стефанов отбеляза, че преходът от управление на контрол към управление, основано на спазването на правилата, е предизвикателство за всички страни от региона.
 Г-жа Славица Кироска, заместник-ръководител на Главна инспекция към Управлението за публични приходи на Македония подчерта, че институцията е възприемана като репресивен орган, но в момента се работи по промяна на имиджа на Управлението като обществена организация, предоставяща висококачествени услуги и ефективно събиране на данъците. Управлението има за цел да насърчи доброволното плащане на данъци. Възприет е метод на диференциация между различните видове данъкоплатците, което позволява да се насочат мерки към основните рискови групи. Управлението си сътрудничи с бизнеса и го информира за новите правила, приети в законодателството и обучава фирмите за работа с новите електронни системи за плащане на данъци. Електронната система е доказала своите преимущества - тя намалява риска от човешки грешки, спестява време за събиране и анализиране на данъчна информация и идентифицира потенциални рискове от измами. Според наличните данни, фирмите, плащащи доброволно данъци са се увеличили от 77 000 през 2007 г. до 237 399 през 2013 г., като електронната система е допринесла до голяма степен за този положителен резултат. Г-жа Кироска представи работата на лабораторията за ИТ анализи, която изпълнява финансово-счетоводен анализ на данъкоплатците, и прави оценка на информацията от електронната система. В заключение тя отбеляза, че данъчните инспекторати изготвят годишни и месечни планове за контрол, които включват показатели за риска на всички видове данъкоплатци.
 Г-жа Сузана Петровска, ръководител на сектор към Финансовата полиция на Македония представи ролята на финансовата полицията при разкриването на данъчни измами и други форми на престъпления в съответствие с разпоредбите на Наказателния кодекс. Финансовата полиция работи в областта на изпирането на пари, корупцията, компютърните престъпления, укриването на данъци и др. Финансово разследване се извършва при всички случаи, когато има и криминално разследване, за да се установи източникът на незаконно придобитите средства. Финансовата полиция може да използва и специални разузнавателни средства с одобрението на прокурор.
 Г-н Емил Шурков, анализатор към Центъра за изследване и създаване на политики представи анализ и данни от проучване на скритата икономика, укриването на данъци и данъчните измами в Македония. Той подчерта, че тези явления влияят върху най-уязвимите групи, като младите безработни и бедните. Укриването на данъци се оценява на 1 трилион евро за 2013 г. или 7,9% от БВП на ЕС-28. Според проучването, една трета от заетите получават " заплати в плик ", а повече от половината от заетите имат "договори със скрити клаузи". Общо 58,6% от анкетираните бизнес представители препоръчват по-ефективни стимули за бизнеса с цел да се намали укриването на данъци, а 60% от фирмите считат данъците за по-високи, отколкото трябва да бъдат; 55% от анкетираните декларират, че често или понякога фирмите крият оборота си и укриват данъци. През 2013 г. финансовата полиция регистрира 110 нередности на обща стойност 11 милиона евро. Те включват избягване плащането на данъци, фалшифициране на документи, пране на пари, унищожение на отчетни документи, незаконно привилегироване на кредитори, злоупотреба с положение, и т.н. Г-н Шурков заключи, че са налице положителни тенденции по отношение на размера на събраните данъци, но съществуват и систематични проблеми.
 Г-н Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма към Центъра за изследване на демокрацията подчерта, че основен проблем за бизнеса представляват несигурността на законодателни промени, както и качеството на услугите, предоставяни от данъчната администрация. Той препоръча да се осъществяват по-бързи проверки на дължимия данъчен кредит от гледна точка на риска от измами с цел намаляване на забавянията в плащанията към фирмите. Според г-н Стефанов данъчните ставки не са високи, но поради малкия брой на хората, които плащат осигуровки, македонската данъчна и финансова система е трудно да се поддържа. Той подчерта важността на публичния надзор върху работата на данъчните органи, който може да гарантира, че всички рискови фирми са разследвани и няма политическа протекция върху тях.
 Г-жа Даниела Минева, научен сътрудник към Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията представи инициативите на ЕС в борбата с ДДС измамите. Тя отбеляза необходимостта от ускоряване на процеса на възстановяване на ДДС, както и от по-нататъшно увеличение на акцизите. Тя също така представи основните изводи от редовните доклади на ЕК за Македония, в които се посочват като положителни тенденции използването на електронни данъчни декларации, промените в Закона за данъка върху доходите на физическите лица, насочени към по-голяма гъвкавост и засилените проверки.
 Участниците в дискусията подчертаха необходимостта от социален диалог, както и от засилване на сътрудничеството между всички заинтересовани страни. Д-р Мария Ристеска, председател на Центъра за изследване и създаване на политики закри събитието с предложение за създаване на работна група за противодействие на скритата икономика в Македония, която да включва представители на правителството, организации на работниците и служителите, синдикати и гражданското общество.
Програма (Adobe PDF, 662 KB, на английски език)
Презентация на г-жа Даниела Минева, научен сътрудник към Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията относно политиките на ЕС за борба с данъчните измами и укриването на данъци (Adobe PDF, 596 KB, на английски език)
Презентация на г-н Емил Шурков, анализатор към Центъра за изследване и създаване на политики относно динамиката на данъчните измами в Македония (Adobe PDF, 922 KB, на македонски език)
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
