|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Обучение: Връзките между корупцията и организираната престъпност: инструменти и методи
|
| |
 На 17 февруари 2015 г. Македонският център за международно сътрудничество (МЦМС) в сътрудничество с Центъра за изследване на демокрацията, организираха в Скопие обучение, посветено на инструментите и методите за наблюдение и анализ на връзките между корупцията и организираната престъпност. Участие взе избрана група от служители, работещи в администрацията на обществени институции, отговорни за антикорупция и законодателни мерки, касаещи организираната престъпност.
Г-жа Емилия Туджаровска-Гьоргиевска, ръководител „Проекти“ към МЦМС, направи встъпителното слово и представи общите цели на обучението. Тя представи още резултатите и тенденциите на SELDI в корупцията през 2001, 2002 и 2014 г. Основните фактори, влияещи на разпространението на корупцията според резултатите от изследването, са сдобиване със собствени облаги, неспазване на закона, неефективни политически мерки, както и ниските заплати, получавани от държавните служители. Тя отбеляза, че 63% от гражданите са усетили корупционен натиск при контакт с държавната администрация; 73% от бизнесите и 56% от гражданите заявяват, че не биха взели подкуп, ако бяха в позицията на държавен служител. Гражданите смятат за най-корумпирани митническите служби, съдилищата и полицейските служби.
 Г-н Тодор Ялъмов, старши анализатор в Икономическата програма на Центъра, представи инициативата Коалиция 2000 – нейните цели, дейности и успехи. Той подчерта важността на създаването на култура на отчетност и почтеност, намаляване на разходите за формален бизнес, както и по-силното прилагане на политики и законодателство. Г-н Ялъмов подчерта също, че корупцията не е болест, а симптом на неефективността на системата. Той заяви, че легализирането на неформалните бизнеси е важно, но не бива да бъде осъществявано избирателно и облагодетелстващо даден монопол. Г-н Ялъмов представи целите на Коалиция 2000:
- да разработи Антикорупционен план за действие за подпомагане на реформите през 1998 г.;
- да провежда кампании за повишаване на осведомеността на обществото, както и механизми за подпомагане на реформите;
- да служи като механизъм за наблюдение на процеса на реформи.
Той обясни, че днес Българската национална телевизия свободно критикува политиците, но ситуацията не е подобна що се отнася до частните телевизии. Той препоръча на македонците да се борят за увеличаване на медийната свобода. Г-н Ялъмов също подчерта, че осведомеността на обществото е ефективен механизъм, особено когато е насочена към проблеми, които могат да бъдат преодолени. В България такъв случай бяха подкупите, получавани от служителите на Пътна полиция. След множество медийни кампании, излъчвани по телевизията, гражданите осъзнаха правата си и започнаха да обжалват глобите си в съдилищата. Резултатите от дългосрочни проучвания показаха, че някои от политиките са довели до намаляване на корупцията. Г-н Ялъмов препоръча използването на огледални статистики за граждански контрол върху ефикасността на митническите служби. Той предупреди за зараждането на квази неправителствен организации след приемане на държавата в Европейския съюз, какъвто е бил случая в България. Той отбеляза, че Центърът е изиграл роля при ограничаването на влиянието на представителите на обществените институции над гражданския сектор.
 Г-н Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма на Центъра, наблегна на факта, че често в Западна Европа властите не разкриват информация за броя на лицата, преследвани по съдебен ред за корупция в сферата на митниците или полицията. Липсата на информация е основен проблем при анализа на въпроса налични са множество доклади на ниво дребна корупция, но малко се дискутира относно тази по високите етажи. Г-н Стефанов очерта различните антикорупционни подходи които се прилагат в Европа. Германо-Скандинавския подход не се влияе от размера на корупционното нарушение и налага строги наказания за всички провинения. За разлика от него, Югоизточно-Европейският подход, прилаган също и в Гърция, Италия, Испания, Франция и Португалия, има като основна характеристика избирателността на наказанията – малките по размер подкупи биват игнорирани, и не всеки случай на корупция бива преследван, поради високите нива на бедност в тези държави. Г-н Стефанов представи също и Системата за Наблюдение на Корупцията, изготвена от Центъра за изследване на демокрацията. Той подчерта, че е важно за страните от Югоизточна Европа да използват подобни системи в добавка към съществуващите механизми за финансов контрол и проверка. Той наблегна на факта, че става все по-трудно да се противодейства на корупцията, особено от недостатъчно добре платените служители на институциите, и съществува нужда да се въвлече широката общественост в подкрепа на държавните органи. През последните 20 години в България държавната администрация е финансирана много по-слабо в сравнение с тази в други държави, но през 2004 г. стана ясно, че има повече финансиране от необходимото, което я изправи пред предизвикателството да реши кои дейности и мерки да бъдат финансирани със средства от ЕС. Г-н Стефанов обясни, че през 2009 и 2010 г. България успешно се бореше с корупцията, въпреки че се намираше в затруднена икономическа обстановка –обществените поръчки намаляха наполовина, достъпът до банково финансиране беше много ограничен, а финансирането от ЕС към страната бе замразено. Новото правителство започна да налага контрол и активни политики над всички аспекти на държавната администрация и бизнеса, изследвайки подробно всички аспекти на корупцията. Тази политика обаче даде резултат само в краткосрочен план. Нивата на корупция са динамични и се изменят през годините, така че може да се заключи, че продължителното прилагане на политиките е по-важно от краткосрочните успехи на някои държави, постигнати с помощта на различни методи. Той заключи, че когато са налице системни корупционни практики, държавите се нуждаят от комбинация от икономически и финансови инструменти. Основата на проблема е в историческата зависимост на държавните служители от доходите им в следствие на подкупи или други форми на корупционни практики. Г-н Стефанов препоръча да бъде прекъсната практиката на широк контрол над малките и микро предприятията и призова за използването на методи за оценка на риска и насочване на изследванията към случаите, които ще доведат до по-голямо възвръщане на неправилно придобити публични средства. Той отбеляза още, че България притежава добра законова рамка, касаеща декларацията на активи, но тя не се използва от институциите за проактивно прилагане и разследвания. Г-н Стефанов завърши с три главни препоръки към политиката:
- да се осигури ефективно съдебно преследване на корупцията по високите етажи, и активно да се следи за несъответствия в декларациите за активите и случаите на конфликт на интереси;
- да се приеме независим корупционен и антикорупционен механизъм за наблюдение (но не самооценка);
- антикорупционни усилия трябва да бъдат насочени към сектори от особено значение.
Програма (Adobe PDF, 202 KB, на английски език)
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
