|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Национален семинар: Противодействие на трафика на деца и подпомагане на жертви с участие на общността
|
| |
На 31 март 2015 г. Центърът за изследване на демокрацията организира национален семинар, на който представи своя доклад на тема „Трафик на деца сред уязвими общности“. Участници в събитието бяха представители на заинтересовани страни по проблемите на трафика на деца – експерти от Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ), Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), Агенция „Социално подпомагане“ (АСП), Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) при МВР, Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), Министерство на външните работи (МВнР), Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЦКБППМН), представители на ромски и неправителствени организации, доставчици на услуги за подпомагане жертвите на трафик и гости.
Семинарът бе открит от д-р Александър Стоянов, Директор по научната дейност в Центъра за изследване на демокрацията. Д-р Стоянов очерта междуародната инициатива в рамките на която се реализира доклада. Проучването се осъществява в партньорство с организации от Австрия, Италия, Словакия, Унгария, Румъния и Гърция, а Центърът е координатор на проекта и автор на методологията на изследването.
Авторите на доклада Камелия Димитрова и Ива Александрова, старши експерти в Центъра за изследване на демокрацията, представиха събраните емпирични данни за профила на жертвите и факторите на уязвимост, механизмите на въвличане в ситуация на експлоатация и отправиха препоръки за подобряване ефективността на механизмите за обгрижване и подкрепа. Докладът разглежда три специфични форми на трафик на хора: трафик на деца с цел просия, трафик с цел джебчийство и трафик с цел сексуална експлоатация на момчета, както и на проявлението на тези видове трафик сред уязвими ромски общности.
Докладът очертава профилите на жертвите, като най-често жертви на трафик с цел просия стават момичета и момчета на възраст 8-16 години. Официална информация за децата жертви на трафик с цел сексуална експлоатация на момчета липсва, но от проведената работа на терен се установи, че транссексуални лица, които предлагат сексуални услуги на мъже в България и чужбина, стават жертви на експлоатация и насилие. Съдебните решения за периода 2011 – 2013 г. сочат, че сред непълнолетните жертви на трафик за развратни действия, делът на момчетата варира между една пета и една трета, като годишно постъпват между 10 и 14 такива дела. При все това проучването установи, че тези жертви остават извън обсега на усилията за идентифициране на жертви и съответно нямат достъп до подпомагане по механизмите за противодействие на трафик на хора.
Докладът очертава и факторите на уязвимост, които превръщат ромското малцинство в група, изложена на особен риск от експлоатация. Проучването подкрепя тезата, че няма културно вкоренени практики, които са предпоставка за уязвимостта на ромите към трафик. По-скоро са налице социално-икономически фактори като бедност, масова безработица и ниско образование, които произтичат от исторически обусловеното социално изключване на ромите. Проучването представя емпирични данни и за механизмите на въвличане и експлоатация на жертвите. Ранните бракове са сред най-разпространената стратегия за въвличане на деца – жертви на трафик с цел дребни престъпления и просия.
Общата препоръка на доклада е, че наличната инфраструктура за социално подпомагане трябва да се анализира с оглед на нуждата от допълнителни структури за подпомагане и закрила на деца, жертви на трафик и насилие. Така на местата, където има кризисни центрове, трябва да бъдат изградени и центрове за подкрепа в общността, центрове за настаняване от семеен тип и семейно-консултативни центрове. Една от конкретните препоръки е да бъдат включени представители на общността в работата на експертните комисии към МКБТХ и НКБТХ.
 Наред с препоръките, очертани в доклада, експертите от Центъра предложиха модел за подпомагане на деца-жертви на трафик от ромски произход, със съдействието на услуги, базирани в общността. Моделът предвижда включването на услугите, базирани в общността, в два от етапите на подпомагане на децата жертви. Преди фазата на посрещане на децата жертви на трафик, услугите базирани в общността биха могли да участват активно при оценката на семейната среда с оглед оценка на риска, съставяне на план за действие и предприемане на най-адекватна мярка на закрила. При трайната реинтеграция на жертвите в семейството или в услуга от семеен тип, услугите базирани в общността биха могли да участват активно в наблюдението на реинтеграцията на детето, чрез редовни посещения на семейството/услугата. Услугите, базирани в общността, биха могли да консултират детето и неговото семейство по здравни и социални теми с оглед ефективна социална адаптация и да дават обратна връзка към отделите „Закрила на детето“ за процеса на реинтеграция.
Г-жа Милена Дянкова, експерт в ДАЗД, представи данните на агенцията за 2014 г., според които през изминалата година има 36 случая на деца, жертва на трафик с цел сексуална експлоатация. Основни държави-дестинации на предлаганите сексуални услуги са Гърция, Швеция, Великобритания и Франция. Експертът отчита спад в броя на регистрираните случаи в сравнение с предходни години, но не очерта възможните причини за това.
Представители на две от партньорските организации, участвали активно в провеждането на теренната работа – г-н Ганчо Илиев от „Свят без граници“, Стара Загора, и г-жа Мария Николова от Женско ромско сдружение „Хаячи“ и СКЦ-Нови пазар, споделиха своите впечатления от работата по време на изследването и визиите си как подкрепата за децата жертви може да бъде подобрена. Представителите и на двете организации се обединиха около тезата, че най-ефективни могат да бъдат само тези центрове за комплексни социални услуги, които бъдат базирани в общността и в които работят представители на общността.
 Общ извод и препоръка на неправителствения сектор е, че е необходима много повече работа и комплекс от мерки по реинтеграция на децата жертви. Неправителствени организации, които поддържат или работят в кризисни центрове отбелязаха, че на практика кризисният център бива възприеман като „крайна точка в подпомагането“ на жертвите. „Работим усилено с жертвите, понякога постигаме много добри резултати, децата започват да мислят за бъдещето си, за перспектива, но след това те излизат от центъра и се връщат или обратно при семействата си, които са ги експлоатирали преди това, или в институция, в която не получават почти никаква или твърде малка подкрепа. Трябва да обърнем сериозно внимание на дългосрочната реинтеграция“, отбеляза г-жа Лидия Загорова, представител на ЕКПАТ България. Г-жа Загорова сподели още, че в международен план има воля за изграждането на общи процедури за обгрижване, и че е „много трудно да се обясни на партньорите от страни като Италия, Гърция и Холандия защо в България нещата не вървят и защо държавата не знае колко и къде точно са бълграските деца, трафикирани зад граница“.
 Допълнителен акцент в дискусията постави г-н Георги Апостолов, координатор на програмата на Фондация „ПИК” за безопасен Интернет, който сподели, че интернет е основен източник на случаи на трафик и че няма система за събиране и обмен на информация за престъплението. Той изрази съмнение всички деца, жертви на трафик с цел сексуална експлоатация за 2014 г. да са само 36, и че тази статистика е резултат тъкмо от несъбирането на обобщени данни от всички заинтересовани институции. Г-н Апостолов завърши изказването си с притеснението, че „трафикът на хора на практика лишава страната ни от човешки капацитет, който предвид демографската картина в страната не можем да си позволим да губим“.
 Представителят на Главна дирекция „Гранична полиция“ в МВР г-жа Димитрина Боянова изрази становище, че „Гранична полиция“ няма правомощия да спира правото на свободно движение на граждани на ЕС и че когато едно дете има пълномощно за напускане на страната, подписано от неговите родители или настойници, служителите не могат да направят нищо, за да спрат преминаването. Г-жа Боянова увери, че ГДГП поддържа постоянна връзка с нотариусите, които подписват документацията на децата, но ако проверката установи, че документите са легални, те са длъжни да пропуснат децата. Служителите разполагат с разработен на базата на индикатори въпросник, който цели да установи има ли несъответствие в историите на детето и възрастния и дали не се прави опит за трафикиране на детето. Това обаче не е достатъчно основание да спрат преминаването и така децата биват извеждани от страната.
Г-жа Милена Дянкова от Държавната агенция за закрила на детето отбеляза още, че е необходима много по-усилена превантивна работа от страна на медиаторите, социалните работници, представителите на местните РПУ и всички пряко ангажирани в работата с общността по превенция на факторите, водещи до случаи на трафик. Тя потвърди, че при тях има механизъм за събиране на данни по случаите, който се прилага само когато бъдат сезирани. Г-жа Дянкова информира, че в момента се правят проби на елекронна система, разработвана от МТСП, в която ще бъдат събирани данни от отделите „Закрила на детето“, Центровете за настаняване от семеен тип и останалите социални услуги. В допълнение, експертът от ДАЗД увери, че държавата полага сериозни усилия да бъдат въведени интегрирани услуги, но общините трябва да бъдат активните страни, т.к. планирането се извършва на местно ниво. В отговор, г-н Ганчо Илиев от „Свят без граници“ напомни, че макар да има изградени множество социални услуги, нито една от тях не е базирана в общността и цитира свой колега, определяйки различните видове медиатори като „sms-а на общността“. „Общността няма нужда да й се изпраща sms, а да се работи с нея активно и на място. Каква е ползата от модерните офиси в центъра на градовете, щом никой от махалата няма да отиде да потърси специалистите там? Услугите трябва да са базирани в общността, за да работят“.
Докладът е реализиран в рамките на проекта „Противодействие на нови форми на трафик на деца от ромски произход с участието на общността“ (CONFRONT), финансиран от Програма „Превенция и борба с престъпността“ на Европейската комисия.
Програма (Adobe PDF, 16,7 KB)
Презентация на г-жа Камелия Димитрова, старши анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, (Adobe PDF, 1,56 МB)
Презентация на г-жа Ива Александрова, старши анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, (Adobe PDF, 311 КB) | |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
