|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Национална експертна среща: Оценка на интеграцията на уязвими групи мигранти в България
|
| |
 На 16 април 2015 г. Центърът за изследване на демокрацията проведе национална експертна среща на тема „Оценка на интеграцията на уязвими групи мигранти в България”.
Участници в събитието бяха г-жа Анна Андреева от Държавна агенция за бежанците (ДАБ), г-н Благой Делиев от Комисия за защита от дискриминация (КЗД), г-жа Елка Якимова, г-жа Жана Герон и г-жа Цвета Цонкова от Национален статистически институт (НСИ), г-жа Стефка Блажева, контактна точка на Европейска мрежа за миграция към МВР, г-жа Мая Симеонова, г-н Росен Симеонов и г-н Йордан Йорданов от Агенция по заетостта (АЗ), г-жа Анелия Йотова и г-жа Галя Цокова от Министерство на образованието и науката (МОН), г-жа Бистра Зографова от Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД), г-н Божидар Арсов от Институт по социални и синдикални изследвания към КНСБ, г-жа Дениза Георгиева от Върховен комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН), г-н Иван Черешаров от Каритас София, г-жа Иванка Пулева от БЧК и г-н Емил Коен от НПО „Маргиналия“.
Д-р Мила Манчева, Старши анализатор от Центъра за изследване на демокрацията откри събитието като представи програмата и целите на срещата. Тя резюмира основни резултати от изследването за България на интеграцията на жени мигрантки (гражданки на трети страни). Основни данни и изводи относно тяхната интеграция в областта на заетостта, образованието, социалното включване, политическото участие и анти-дискриминацията бяха представени в сравнителната перспектива на девет страни членки на ЕС (Австрия, Белгия, Гърция, Италия, Испания, Малта, Полша, Словакия и Унгария).
В последвалата дискусия г-жа Елка Якимова от НСИ и г-жа Стефка Блажева от МВР поставиха въпроси относно терминологията на изследването и възможностите и ограниченията на съществуващите административни и статистически бази данни за замерване на нивата на интеграция на гражданите на трети страни (ГТС). Г-жа Анна Андреева от ДАБ повдигна въпроса за необходимостта от диференциран подход при разработването на интеграционни програми за различните категории граждани на трети страни, а именно за новопристигащи и за тези, които пребивават в страната от по-дълго време.
Г-жа Андреева допълни, че ДАБ, съвместно с МТСП разработва концепция за откриване на информационни центрове за предоставяне на цялостна информация по проблемите на ГТС, вкл. и за обучение по български език. Д-р Мила Манчева отбеляза, че Европейската практика при управление на интеграцията на мигранти показва, че нужда от специални интеграционни мерки често имат и мигранти, пребиваващи по-дълго време в дадена страна приемник, включително и тези от тях, които са второ или трето поколение. В тази връзка д-р Манчева подчерта необходимостта от провеждането на проучвания на проблемите и постиженията в интеграцията на мигранти за целите на формулиране на адекватни интеграционни политики.
Г-н Божидар Арсов от Института по социални и синдикални изследвания към КНСБ отбеляза, че макар и засега имигрантите у нас да са малко на брой, това може рязко да се промени, а институциите са по-скоро неподготвени да посрещнат интеграционните нужди на по-голям обем граждани на трети страни. Г-н Арсов подчерта и необходимостта от езиково обучение за служителите от институциите в контакт с граждани на трети страни, което би улеснило процесите на ориентация и достъпът до информация.
 Г-жа Славянка Иванова, Старши анализатор от Центъра за изследване на демокрацията представи данните от изследването за България в сравнителен план със страните от ЕС, които засягат уязвимата група на децата мигранти. Г-жа Иванова акцентира върху малките дялове на ГТС и в частност на децата в страни като България, Малта, Полша, Словакия и Унгария, които водят до липсата на надеждна статистическа информация и респективно – до невъзможност за проследяване на актуалното състояние по отношение на интеграцията на тази целева група. По отношение на интеграционните усилия на ниво политики, България, заедно със Словакия, е сред страните с най-слабо развити приоритети и мерки за интеграция. В областта на образованието, позитивните страни на интеграционните политики спрямо децата ГТС са достъпът до безплатно образование и равният достъп на момичетата и на момчетата, а сред негативните страни са сравнително ниските дялове на записаните деца ГТС в общинските и държавни училища, както и липсата на мерки за образователна подкрепа, съобразени със специфичните нужди на тези деца. В областта на достъпа до схеми за социално подпомагане е идентифицирано неравностойно положение на децата ГТС, живеещи в семейна среда, в сравнение с тези, за които е постановена мярка за закрила и в сравнение с възрастните ГТС. Основна проблемна област по отношение на учредяването на настойничество и попечителство над непридружени деца ГТС е нормативната рамка, неотчитаща тяхното специфично положение, като аналогична ситуация е налице също в Гърция и Полша.
 В последвалата дискусия г-жа Анелия Йотова от МОН информира, че по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“, която следва да стартира около средата на годината, е заложено да има обучение на деца по български език, за които той не е майчин, а по отношение на децата, търсещи и получили международна закрила, в оперативната програма е предвидена и психологическа помощ.
 Г-жа Бистра Зографова, представител на ДАЗД, повдигна въпороса за нуждата от промяна на законовата рамка с оглед систематичното събиране на данни за децата ГТС, както и за необходимостта от езиково обучение на педагози и специалисти, които да могат да предоставят подкрепа на децата, граждани на трети страни.
Програма (Adobe PDF, 173 KB)
Презентация на д-р Мила Манчева, старши анализатор на Центъра за изследване на демокрацията, (Adobe PDF, 431 КB)
Презентация на г-жа Славянка Иванова, старши анализатор на Центъра за изследване на демокрацията, (Adobe PDF, 2,22 МB) | |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
