|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Кръгла маса: Финансиране на организираната престъпност: институционални мерки за противодействие
|
| |
На 12 май 2015 г. Центърът за изследване на демокрацията организира кръгла маса на тема на която беше обсъдено актуалното състояние и резултатите от непоследователната през годините практика на ограничаване влиянието на основните криминални пазари в България, преди всичко контрабандата на цигари, търговията с наркотици и измамите с ДДС.
Кръглата маса беше открита от г-н Атанас Атанасов, председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на Народното събрание, и от д-р Огнян Шентов, председател на Центъра за изследване на демокрацията. Във встъпителните си думи г-н Атанасов подчерта, че един от най-ефикасните методи за борба с организираната престъпност е прекъсването на финансовите потоци. Той изтъкна значимостта на направените от Центъра за изследване на демокрацията изводи и препоръки и изрази надежда, че те ще послужат като основа за законодателни инициативи, насочени към създаване на надеждни механизми за пресичане на финансирането на организираната престъпност. В заключение г-н Атанасов посочи, че изводите и препоръките са резултат на сътрудничество и взаимодействие между неправителствения сектор и правоприлагащите институции в България, подход който очевидно е ефективен и трябва да се поощрява и развива.
В своето изказване д-р Огнян Шентов изтъкна, че независимо от решенията на Съвета по правосъдие и вътрешен ред за криминализиране на финансирането на организираната престъпност, за съжаление по различни причини това още не е факт нито в ЕС, нито в България. Той изрази надеждата си изводите и предложенията в доклада да окажат положително влияние в това отношение. Д-р Шентов отбеляза, че резултатите от изследването показват един интересен паралел между легалните и нелегалните пазари. Констатираме, че на нелегалните пазари се използват същите финансови инструменти, които се използват и на легалните пазари. От тук и изводът, че противодействието трябва да се води с използването на същите инструменти, което поставя въпроса за капацитета на съответните правоохранителни институции. И разбира се, трябва да се използват максимално възможностите на публично-частното партньорство за формулиране и прилагане на институционални мерки за противодействие.
Д-р Атанас Русев, научен сътрудник в Центъра за изследване на демокрацията, отбеляза, че усилията по отношение на борбата с престъпността се фокусират върху извършителите, стоките и незаконнине дейности, като целта е уличаване, присъда и затвор. През последните 20–30 години дейността на правоохранителната система се фокусира и върху изпирането на пари, като целта е конфискуване на облагите от престъпленията. Същевременно един важен аспект на престъпната дейност – нейното финансиране – остава извън фокуса на вниманието. Важността на този аспект произтича от факта, че финансирането представлява по същество стартовата фаза на всяка престъпна схема. Важно място в изследването заема изучаването на процеса на стартирането на престъпна дейност, необходимия начален капитал и различните му източници. Набавените средства могат да бъдат както с криминален, така и с легален произход, а недекларираните доходи са важен източник на финансиране на криминални предприятия. Въпреки наличието на сходни схеми, съществена разлика между България и останалите европейски страни е размерът на началния капитал, както и различните форми на изпиране на пари. В края на своята презентация д-р Русев посочи и някои от възможните мерки за противодействие на финансирането на организираната престъпност.
Г-н Тихомир Безлов, главен експерт в програма "Сигурност" на Центъра разгледа няколко практически казуса, като се спря подробно на пазара на цигари в страната, и открои пет различни типа пазари и коментира финансовите параметри при три от тях. Първият тип пазар е вносът от Гърция на „illicit white“ цигари – законно произведени и законно продавани цигари, които след серия от превъртане на транспортните средства изчезват от България и се появяват в страна от ЕС. При втория тип пазар легален производител продава на българския пазар легално произведени цигари без бандерол. През 2014 г. тези продажби са формирали 70% от общия нелегален пазар на цигари. Третият тип пазар е така наречената „мравешка“ търговия – при нея хора от крайграничните райони купуват цигари от безмитните магазини или от страни с по-ниски акцизи, които препродават с печалба. Той коментира и казус за измама с ДДС, като даде за пример пазара на захар.
Г-н Стоян Темелакиев, заместник-директор на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, декларира силната мотивация на ръководството и състава на възстановената главна дирекция основно в направленията трафик на хора и наркотици, контрабанда на стоки и кибер престъпност. Той направи анализ на влиянието на кризата върху различните криминални пазари – значително са нараснали финансовите измами по електронен път; пазарът за секс услуги в страната се е свил, но трафикът за чужбина се е разраснал; намалял е трафикът на хероин, но се увеличава броят на т.нар. „мулета“, главно по финансови мотиви. Г-н Темелакиев изрази подкрепа за публично-частното партньорство в борбата с организираната престъпност и повишаването на капацитета на правоохранителните органи.
Д-р Филип Гунев, заместник-министър на вътрешните работи, оцени високо направените от Центъра изводи и предложения. Той подчерта, че политическото ръководство на страната реагира на динамиката на престъпните пазари, и информира аудиторията за създадения Междуведомствен координационен център за противодействие на контрабандата и контрол на движението на рискови стоки и товари, който има три основни цели: да противодейства на контрабандата; да окаже антикорупционен ефект (постоянна видеовръзка с КПП-тата в страната), както и да изготвя съвместен анализ на риска, в който да участват всички институции. Продължава и работата по две национални стратегии – за противодействие на прането на пари в България и за борба със сенчестата икономика. Д-р Гунев изтъкна и необходимостта от създаване на единен регистър на банковите сметки, който ще подпомогне усилията на разследващите органи.
Генерал Ваньо Танов, директор на Агенция „Митници“, коментира пазара на цигари в страната и неговата динамиката след 2009 година. От средата на 2013 до края на 2014г. българските цигари на нелегалния пазар са били около 70% от общото количество, но от началото на 2015 г. в резултат на предприетите мерки те не са фигурирали на нелегалния
пазар до „инцидента“ на ГКПП „ Капитан Андреево“. Генерал Танов обаче беше категоричен, че въпросното количество цигари не е било предназначено за вътрешния пазар, а за транзит, и изрази надежда, че институциите ще подобрят ефективността си при противодействието на организираната престъпност.
Г-жа Галя Димитрова, заместник-изпълнителен директор "Оперативни дейности" в НАП, представи някои от основните постижения на НАП за последната година. Само за второто полугодие на миналата година са отчетени повече от 350 милиона лева приходи вследствие на въведения фискален контрол за стоки с висок риск, в резултат на което почти се изключва възможността за извършване на фиктивен износ. Извършва се и непрекъснато наблюдение на големите и средните данъкоплатци – нов подход в борбата с данъчните измами. От 2014 г. е въведено и обратно начисляване на ДДС, което е довело до 200 милиона лева допълнителни приходи от зърнените култури. Засилило се е взаимодействието с всички правоохранителни органи, което за първите четири месеца на настоящата година е довело до събрани 750 милиона лева данъци и осигуровки повече в сравнение със същия период на предходната година.
Г-н Васил Панов, директор на дирекция "Контрол" в НАП, определи данъчните престъпления като изключително сложни, тъй като един ги организира, а съвсем друг ги извършва. Обикновено преките изпълнители са подставени лица, което силно затруднява ефективния контрол. Поради тази причина е нужно всички институции заедно да противодействат на този вид престъпления. Г-н Панов посочи конкретно, че от началото на годината във ВКП са командировани четирима данъчни експерти, които работят заедно с прокуратурата по конкретни казуси. Беше отправена препоръка да се изследват рисковете при електронна търговия на акцизни стоки. От своя страна НАП е предприела мерки за повишаване на капацитета на своите служители в това отношение.
В заключение г-н Атанас Атанасов оцени работата на кръглата маса като много полезна и обобщи двата основни извода. За повишаване на ефективността на противодействието на организираната престъпност следва да се подобри координацията между институциите при разследването, както и да се засили ролята на звената за вътрешна сигурност и на инспекторатите при наблюдение и разкриване на престъпни зависимости. Последното е особено важно, тъй като част от парите за финансиране на организираната престъпност се изразходват за купуване на отговорни фактори в държавата, които да прикриват, вместо да разкриват престъпленията.
Програма на събитието (Adobe PDF, 168 KB)
Доклад "Финансиране на организираната престъпност"
CSD Policy Brief No 50: Финансирането на организираната престъпност: институционални мерки за противодействие
Презентация на д-р Атанас Русев и г-н Тихомир Безлов (Adobe PDF, 216 KB)
Изказване на г-н Стоян Темелакиев (Adobe PDF, 43,5 KB)
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
