|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Мониторинг върху прилагането на антикорупционни политики: методология и първи стъпки
|
| |
Системата за мониторинг на антикорупционни политики (СМАК) е прецизен инструмент за оценяване на смисъла и въздействието на антикорупционни политики. Той се прилага на нивото, на което тези политики се осъществяват – обществената институция. СМАК позволява идентифицирането на зоните, които са уязвими на корупционен натиск, и оценяването на политиките, адресиращи тези уязвимости.
 Прилагането на инструмента се осъществява на няколко етапа, всеки от които играе важна роля в крайната оценка на антикорупционните политики. Първият етап включва оценката на корупционната уязвимост и измерва вероятността от нелегални сделки в рамките на обществената организация. Високите нива на уязвимост се свързват с по-висок корупционен риск. Следващият етап очертава структурата на корупционния интерес, което дава информация за теоретичната възможност от различни видове корупционни сделки във всяка от дейностите на обществената организация. Третият етап идентифицира прилаганите от организацията антикорупционни политики. На последния етап инструментът прави оценка на политиките според следните показатели: степента, до която уязвимите зони са обхванати от общи и специални политики за борба с корупцията; осъществимост и реално изпълнение; степента, до която те се намалили корупционния натиск.
 По време на развитието на инструмента, бяха проведени консултации с водещи международни експерти от различни области. Като част от тези консултации на 5 юни 2015 г. Центърът за изследване на демокрацията организира работна среща, на която международни експерти споделиха своите виждания за бъдещото развитие на инструмента и неговата приложимост в различни сектори.
 Д-р Александър Стоянов, директор по научната дейност в Центъра, обясни, че инструментът е предназначен за публични институции, с оглед намиране на пропуски в тяхното прилагането на антикорупционни политики. СМАК може да се използва от дадена организация за оценка на промените в настройките на антикорупционните им усилия - нови политики, потенциални уязвимости, и т.н. Той е гъвкав и се използва с минимално адаптиране към различни видове публични организации. Д-р Стоянов разясни основните теоретични допускания при разработването на инструмента, включително и хипотезата, че корупционно поведение се намира главно на ниво на публични организации. Той поясни понятията за форма и съдържание на корупционните сделки, както и концепциите за корупционна уязвимост и интерес.
Г-н Александър Герганов, изследовател в Центъра, подчерта редица допълнителни предимства на СМАК, между които възможността за сравнителен анализ на корупционния риск, на резултатите от съществуващи антикорупционни политики, както и динамиката в дадена институция за определен период от време. Той направи и кратък преглед на резултатите от пилотното прилагане на инструмента в някои български институции.
 Проф. Умберто Триуци от Университета Сапиенца в Рим направи разграничение между политиките за корупция, които мога да бъдат вътрешни или външни за една институция. Той също така подчерта необходимостта от оценка на общия обем на сделките, които се извършват при дадена институция, като по-големи обеми предполагат по-висок корупционен риск. Изследователите, работещи по развитието на инструмента, се съгласиха, че тази функция може да бъде добавена към СМАК.
Системи подобни на СМАК може да бъдат много полезни за институциите регулиращи енергийния сектор. Това е мнението на г-н Рейнис Аболтинс, изследовател в Центъра за обществена политика - PROVIDUS, Латвия. Той добави, че това ще изисква адаптиране на инструмента към спецификата на енергийния пазар.
 Г-н Жан-Арнолд Виноа от института Нотре-Европа Жак Делор отбеляза високите нива на корупция, регистрирани в България през 2014 г., в сравнение с относително положителните тенденции през предишните години. Пикът в корупция се дължи на нестабилната политическа ситуация в България за този период.
 Г-н Ааре Касемец от естонската Академия на науките за сигурност, призна, че СМАК има много интересен подход, който според него ще се окаже много ценен и в бъдеще. Практическите трудности, проявили се по време на изпълнението на проекта, като например явлението "институционален патриотизъм", повдигат много въпросителни, но тези проблеми могат да бъдат решени по време на следващия етап от разразботване на инструмента.
Г-н Ерик Серновиц, заместник-генерален секретар на Централноевропейска инициатива, отбеляза, че екипът създал СМАК трябва да търси възможности за прилагане на инструмента в институции в страните-кандидатки за членки на ЕС.
Програма (Adobe PDF, 16 KB) (на английски език)
Презентация на д-р Александър Стоянов, директор по научната дейност в Центъра и г-н Александър Герганов, изследовател (Adobe PDF, 756 KB)
Галерия
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
