|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Подобряване на механизмите за идентификация и подкрепа и избягване на стигматизацията на трафик на деца сред уязвимите ромски общности
|
| |
 Трафикът на деца и трите форми на експлоатация, на които най-често те стават жертва (просия, джебчийство и сексуалната експлоатация на момчетата) остават извън фокуса както на политиките, така и на научните изследвания. Освен това, въпреки че ромите са основни жертви на всички форми на трафик, налице е липса на разбиране на множество уязвими фактори, които ги засягат, а те са допълнително изолирани и стигматизирани. За да се запълнят празнините в тази област, се предприема изследване в седем държави-членки на ЕС, включващо страни на произход (България, Унгария, Румъния и Словакия) и на дестинация (Австрия, Гърция, Италия).
 За да се представят резултатите от изследването, заедно с практически препоръки, Центърът за изследване на демокрацията организира международна конференция в София на 16 и 17 юни 2015 г. за трафика на деца сред уязвимите ромски общности. В конференцията участваха партньорите по проекта (Институт Людвик Болцман за правата на човека, Ченсиз, Елиамеп, Център за политически изследвания към ЦЕУ, Хора в нужда и Фондация Сорос Румъния), както и партньорски организации, базирани в ромските общности, представители на доставчици на услуги и национални заинтересовани страни (Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ), Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), Агенцията за социално подпомагане (АСП), Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) към Министерството на вътрешните работи, Националната агенция по заетостта (АЗ) и Министерството на външните работи (МВнР)).
 Конференцията бе открита от г-жа Ива Александрова, старши анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, която очерта обхватът на извършената работа в три форми на трафик на деца - с цел просия, джебчийство и сексуална експлоатация на момчетата. Г-жа Александрова подчерта, че липсата на знания за профилите на жертвите, факторите на уязвимост и стратегиите за набиране влияят върху идентифицирането на жертвите и адекватното предоставяне на подкрепа. Тя допълни, че акцентът върху ромите в тези конкретни форми на трафик се дължи на експертни становища и предишни изследвания, разкриващи значително наличие на ромски деца сред жертвите на трафик за джебчийство и просия. Освен това сексуалната експлоатация на момчетата и транссексуални лица е за първи път идентифицирана в рамките на проекта като рискова група за трафик на хора, което налага нуждата от специално внимание върху уязвимостта на ромските общности, рисковите фактори и механизмите за рекрутиране и експлоатация.
Г-жа Александрова очерта иновативния подход за използване на изследователски методи при работа с чувствителни въпроси, като трафика на деца сред ромските общности. Това включва участието на партньори, които работят в различни ромски общности, провеждането на теренна работа, дискусии с фокус групи с представители на общността, картографиране и класифициране на обученията, събирането на житейски истории и участие на изследователи от общността. Този подход допринася за едно по-дълбоко разбиране на явленията като предотвратява по-нататъшна проява на стереотипи и способства за тяхното заклеймяване. Подходът също така дава възможност за по-контекстов анализ на събраните данни и разработването на конкретни препоръки, базирани в общността.
 Г-жа Камелия Димитрова, Секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора представи националния контекст и трите форми на трафик на деца проучени по време на изследването. Тя нарече изследването амбициозна инициатива, тъй като то обръща специално внимание на уязвимите рискови групи и възприемането на един двоен подход – фокус върху жертвите и използването на активни изследователски методи. Г-жа Димитрова сподели, че Комисията планира да организира две събития с цел повишаване на осведомеността относно трафика на деца, както и да включи в бъдещите си инициативи събраното знание по време на изследването. Тя заяви, че Комисията възнамерява да отвори вратите на Експертната група за нови членове, идващи от ромски граждански организации базирани в общността, с цел да се гарантира участието им във формулирането на националната политика в областта на борбата с трафика.
 Откриването на конференцията бе последвано от три панелни дискусии. Първият панел бе обсъждане на тема Уязвимости при трафик с цел сексуална експлоатация на момчета: поглед от Унгария и България. Модераторът маркира наличието на конкретни случаи от България и Румъния. Панелистите допълниха, че има случаи на жертви, идентифицирани по време на наказателното производство, които не получават никаква подкрепа и помощ, тъй като няма налични механизми за това. По принцип институциите не са в състояние да идентифицират децата-жертви на тази форма на експлоатация, особено по отношение на момчетата. В България са проведени интервюта и са събрани житейски истории на транссексуални лица от ромски произход доказващи това явление и сочещи към възможни случаи на експлоатация и трафик в чужбина. Тяхното социално-икономическо положение следователно е неизвестно. Унгарският представител представи стратегия за рекрутиране, която се осъществява посредством връстници в приемни домове. В дискусията взеха участие и партниращите ромски организации в България като споделиха опита си от изследването.
 Втората панелна дискусия бе на тема Разграничаване на детската просия от трафика на деца за експлоатация с цел просия: поглед от Австрия, Гърция и Италия. Модераторът представи темата като подчерта, че в страните на дестинация броят на регистрираните случаи на трафик на деца с цел просия, е намалял. В същото времеданните, идващи от доставчиците на услуги и неправителствени организации показват, че тези дейности не намаляват, а напротив, са във възход. Всички панелисти отбелязаха, че често срещан проблем е липсата на разбивка наданните по етнически признак, въпреки че данните на работещите на терен организации сочат, че жертвите на трафик на хора с цел просия са предимно от ромски произход. Нова тенденция е децата да бъдат придружавани от своите родители или други роднини, което усложнява анализирането на случаите, тъй като децата биха могли да бъдат въвлечени в просия като стратегия за оцеляване на семейството. Това не трябва да се причислява към трафика с цел принудителна просия. Много е трудно да се разграничат тези две форми като едно от предложенията за това е да се отдели внимание на всеки отделен случай с цел да се намерят ключовите елементи, които ще подскажат за кое от двете възможни явления се касае.
 Третата панелна дискусия бе на тема Предизвикателства при идентифицирането на деца, жертви на трафик с цел джебчийство: поглед от Румъния и Словакия. Модераторът изтъкна, че трафикът с цел джебчийство е форма на експлоатация трудна за идентифициране, тъй като детето трябва да бъде хванато в момента на деянието. В резултат на това не съществуват изследвания в тази област. Панелистите споделиха, че профилите на жертвите, свързани с този вид експлоатация са основно на момчета на възраст между 5 и 18 години, най-често 13-14-годишни. Събраните данни показват, че трафикантите са много наясно със законодателството и това прави идентифицирането на случаите на трафик още по-трудно.
 На 17 юни 2015г. се състояха три работни групи насочени към: (1)Подобряване идентификацията на деца, жертви на сексуална експлоатация при момчета, деца-жертви на трафик с цел джебчийство и просия, (2) Справяне с предизвикателствата в предоставянето на ефективна и устойчива подкрепа за деца, жертви на трафик и (3) Осигуряване на участието на общността в мерките за борба с трафика на хора. Основните цели на обсъжданията бяха да се включат доставчици на услуги, заинтересовани страни и държавните институции при определянето на основните предизвикателства, както и да се предложат конкретни възможности за двустранно сътрудничество. Препоръките, които излязоха в края на сесията бяха свързани с попълването на пропуски в законодателството и подобряване на координацията между всички заинтересовани страни, особено сред социалните служби и органи за закрила на детето, подчертавайки необходимостта от изграждане на доверие, както и разработване на методология на европейско ниво за обединяване на мерките за социално включване и борба с трафика на хора. Една препоръка към ромските общности засяга необходимостта да се признае съществуването на трафика на деца и да се ангажират повече в сътрудничество със съответните заинтересовани страни чрез провеждане на кампании с модели за подражаване, създаване на центрове за развитие на общността и мултифункционални екипи от експерти.
След представянето на заключенията от заседанията на работните групи, г-жа Камелия Димитрова очерта политическите препоръки за подобряване на идентификацията на жертвите и механизми за реагиране в случай на трафик на деца. Сред представените препоръки е разработването на обучения за местните власти за разпознаване на показателите при експлоатация и трафик с цел просия; участието на организациите, базирани в ромската общност в повишаването на осведомеността сред най-маргинализираните рискови групи за трудова експлоатация, отрицателните ефекти върху децата от опасната улична обстановка и за възможностите за оказване на помощ; и засилване на усилията при разследване посредством метода „проследяване на паричното движение“, чрез който се разследват източниците на подозрително богатство сред мигриращи общности.
Програма (Adobe PDF, 265 KB)
Галерия
 | |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
