|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Динамика на конвенционалната престъпност в България 2014 – 2015 г.
|
| |
 През 2014 г. в България се наблюдава спад в броя на жертвите на престъпления в сравнение с рекордната 2012 г. Независимо от този факт, равнището на конвенционалната престъпност остава едно от най-високите от 2004 г. насам. През последната година се увеличава броят на гражданите, които докладват за извършени престъпления. Това е признак за известно повишаване на доверието в полицията. Същевременно продължава разминаването между данните от изследванията за жертвите на престъпността и официалната полицейска статистика.
 Тези чувствителни за българското общество въпроси бяха обсъдени на 30 юли 2015 г. по време на публична дискусия Динамика на конвенционалната престъпност в България 2014 – 2015 г., организирана от Центъра за изследване на демокрацията. С участието на г-жа Румяна Бъчварова, заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, на професионалното ръководство на МВР и експерти, бяха представени резултатите и изводите от последното Национално изследване на престъпността 2015 (НИП 2015).
 Д-р Огнян Шентов, председател на УС на Центъра за изследване на демокрацията откри дискусията като подчерта, че НИП е един от най-точните инструменти за измерване на престъпността в страната, а обобщаването на резултатите и сравняването им с полицейските статистики позволява да се формулират и прилагат ефективни мерки и политики.
 Резултатите и изводите от НИП 2015 бяха представени от г-н Тихомир Безлов, главен експерт в Центъра за изследване на демокрацията. Това издание на НИП има своята особена специфика, тъй като се отнася за период, през който МВР преживя сътресения и промени. Сравнявайки полицейските данни с тези от НИП, г-н Безлов проследи тенденциите в полицейските статистики и в резултатите от изследванията. Характерна в това отношение е 2012 г., където официалната статистика продължава да показва тенденция на намаляване, докато НИП отчита рязък скок на престъпността и значителни несъответствия. Официално се регистрират по- малък брой престъпления от реално извършените. Една от причините за това е наличието на така наречената „латентност“, т.е. потърпевшите граждани по различни причини не докладват за престъплението п полицията. Друга причина за несъответствията са „полицейските филтри“, т.е. случаите, в които полицията не регистрира докладвани престъпления . Резултатите от НИП сочат, че средно от три докладвани престъпления в официалната статистика попада само едно. Бяха предложени конкретни мерки за подобряване на отчетността като например периодично извършване на регионални сравнения и анализи, което би дало възможност за откриване на несъответствия между броя на регистрираните и броя на реално извършените престъпления. Друг полезен инструмент може да бъде сравняването на полицейската статистика със статистиката на тел. 112. Използването на „тайни клиенти“ в районните полицейски управления и извършването на случайни проверки от Инспектората към МВР бяха споменати като мерки за повишаване на точността на полицейската статистика.
 Главен комисар Георги Костов, главен секретар на Министерството на вътрешните работи, направи анализ на динамиката на престъпността в страната за първото шестмесечие на 2015 г. като представи подробна статистика относно видовете престъпност в страната. общата престъпност намалява с около 8,4% в сравнение със същия период на предходната година. При някои видове престъпления намалението е значително – престъпления против собствеността – с 16%, грабежи – с 19.6%, кражби – със 17.7% и др. Нивото на разкриваемост на престъпленията се е увеличило с 6,3 пункта до 36,8%. Тревожно явление е увеличаването на умишлените убийства (вкл. и опити) с 20% спрямо същия период на 2014 г.
Като основни причини за положителната тенденция през 2015 г. главен комисар Костов посочи намаляването на ангажиментите на полицията на границата, както и пренасочване на част от престъпния контингент в действия по трафик на бежанци. Според него спадът в престъпността създава благоприятни условия за провеждане на мерки, които да отстранят някои от слабостите в дейността на полицията. Като такива той посочи организиране и провеждане на разяснително кампания сред гражданите – без висока ангажираност на гражданите не може да има и ефективен наказателен процес и възмездие. Предвижда се и въвеждане на нова система за оценка – по 4 критерия на ефективност - на разследването, на оперативно-издирвателната дейност, на превантивната и на охранителната дейност. По този начин се цели недопускане на нарушения от страна на ръководния състав. Освен това от началото на годината всички заявителски материали се записват в единен електронен регистър, а за по-ефективно използване на силите и ресурса на полицията все по-широко се използват интерактивни карти на престъпността.
 По време на последвалата дискусия главен комисар Христо Терзийски, директор на Главна дирекция “Национална полиция”, отбеляза, че една от причините за несъответствията между полицейската статистика и резултатите от НИП е неспазването на цялата процедура по регистрация на престъпление от страна на гражданите. В 12 областни дирекции се предвижда назнаване на служители, владеещи ромски език, което ще улесни с представителите на този етнос по отношение на регистрирането на престъпления. Главен комисар Терзийски отчете увеличаването на броя разкритите престъпления, т.е престъпление, по което е изнесена присъда срещу извършителите.
 В заключение, г-жа Румяна Бъчварова, заяви, че конвенционалната престъпност е социален и обществен проблем, който трябва да се решава в сътрудничество и с усилията на всички сектори, които имат отношение към борбата с престъпността. Това е била една от основните причини за възстановяване на работата на Националния съвет по превенция на престъпността . Според г-жа Бъчварова е нужно да се следи регионалната специфика и да има обяснение за тенденциите, които се наблюдават. Тя благодари на Центъра за изследване на демокрацията за добрата работа и заяви, че НИП представлява алтернативна форма за оценка, по която може да бъде оценявана статистиката на МВР. Обществените оценки на престъпността се влияят и от субективни фактори, като високата чувствителност по този проблем. Поради това прилагането на целенасочени и дългосрочни усилия за повишаване на доверието в институцията и нейните служители е от ключово значение.
Програма (Adobe PDF, 212 KB)
Презентация на г-н Тихомир Безлов, главен експерт в Център за изследване на демокрацията (Adobe PDF, 734 KB)
Презентация на главен комисар Георги Костов, главен секретар на Министерството на вътрешните работи (Adobe PDF, 1302 KB)
CSD Policy Brief No. 56: Динамика на конвенционалната престъпност 2014 - 2015 г.
Mедийно отразяване
Галерия
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
