|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Публична дискусия: “Измерения на скритата икономика в България”
|
| |
На 15 юли 2004 г. Коалиция 2000 и Центърът за изследване на демокрацията организираха публично представяне на книгата "Скритата икономика в България". В нейното разработване са взели участие експерти от Националния осигурителен институт, Българска народна банка, Национален статистически институт, Агенция за икономически анализи и прогнози и Центъра за изследване на демокрацията.
 Руслан Стефанов, координатор на проект към Центъра за изследване на демокрацията посочи, че книгата е ценна в няколко насоки (1) защото дава оценка на скритата икономика по няколко различни метода; (2) защото прави обзор на това явление в България за последните четири години и оценява негови специфични социално-икономически аспекти (пазар на труда, натурално стопанство, данъчно-осигурителна система, черна икономика) и (3) защото оценява системно различни политики на правителството относно скритата икономика и прави предложения за по-нататъшна работа в тази област.
Любомир Димитров, директор на дирекция "Икономически анализи", Агенция за икономически анализи и прогнози, представи методологията за оценка на дела на скритата икономика на пазара на труда. Той посочи, че явлението се проявява по два начина – чрез наемане на работници без договор и чрез отчитане на по-ниска от реалната работна заплата. Тенденцията, за периода 2002-2004 г. е към намаляване на дела на скритата заетост в България. Една от основните причини за това са въведените административни мерки от Министерството на труда и социалната политика за задължителна регистрация на трудовите договори и въвеждането на минимални прагове по професии в началото на 2003 г. В същото време обаче делът на договорите със скрити клаузи нараства, а преобладаващата част от ново-регистрираните договори са на минимална работна заплата.
 Начините на избягване на осигурителните плащания бяха описани от Антоанета Ганчева, Национален осигурителен институт. Според нея съществува значителен резерв за увеличаване на събираемостта на осигурителните вноски. Основно предизвикателство пред социално-осигурителната система в това отношение е неяснотата за осигурените за връзката между бъдещите ползи и размера на техните текущи плащания.
 Тодор Тодоров, директор на дирекция ,,Национални икономически сметки и баланси” към Националния статистически институт, подчерта необходимостта от по-голямо сътрудничество между институциите по отношение на обмена на данни, за да може явлението скрита икономика да бъде наблюдавано в своята цялост и неговата политическа значимост да стане по-видима. Той поощри подобни инициативи като издаването на настоящата книга, тъй като НСИ по статистически и икономически причини не може да набира изчерпателна информация за извършваната в страната икономическа дейност. Така например НСИ дооценява икономическа активност в размер на 16-16.5% от БВП, но реално извън тези стойности остават скрити икономически дейности, които по оценка на авторите на книгата достигат 10-15% от БВП или 3.4–5.2 млрд. лева за 2003 г.
 Петкан Илиев, редактор на книгата и старши научен сътрудник към Центъра за изследване на демокрацията посочи, че освен негативно влияние, скритата икономика има и положителни ефекти, които обаче не бива да се надценяват. Те са свързани с оцеляването на фирмите и населението с по-ниски доходи, освобождаването на допълнителни средства за повишено инвестиционно или потребителско търсене и намаляването на социалната цена на прехода. Скритата икономика също така оказва натиск за рационализиране на администрацията.
"Скритата икономика в България" - съдържание
Медиите за събитието | |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
