|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Национални бюлетини: Индикатори за енергийна сигурност и предизвикателства пред политиките
|
| |
 Националните бюлетини представят критичен анализ на управлението на енергийната сигурност в България, Румъния, Сърбия и Украйна и посочват основните предизвикателства, с които се сблъскват страните при прехода си към по-прозрачни и основани на данни процеси за вземане на политически решения.
Националната и регионална енергийна сигурност на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се превърна в тема на дискусии в Европейския Съюз (ЕС), привличайки вниманието на експерти, политици и масовия потребител върху текущи и бъдещи енергийни проекти, но също така и върху особеностите на управлението на енергийните сектори в тези страни. Тъй като региона остава силно зависим от внос на руски петрол, природен газ и ядрена технология, Руско-Украинския търговски спор през 2009, който наруши доставките на природен газ към Европа, продължаващото неразбирателство между двете държави след анексията на Крим, противоречията между ЕС и Русия относно проекта за газопровод 'Южен поток', както и неспазването от страна на Газпром на европейските регулации в няколко антитръстови случаи в последните години, са основата, която оформя рамката и политическите опции пред енергийната сигурност на ЦИЕ. В същото време, нестабилните демократични традиции в страните от региона, съществуващите мрежи на политически протекционизъм и икономическа олигархия, непрозрачните бизнес практики, подхранвани от корупция и връзки с организираната престъпност, са засилени от негативните последици от икономическото и геополитическо влияние на Русия. През годините тя е използвала своето доминираща позиция на енергийния пазар и дългосрочните връзки с определени политически и икономически групи, за да влияе върху политическите решения в целия регион, в услуга на собствените си интереси, но често в ущърб на потребителите в страните от ЦИЕ.
Главното предизвикателство в управлението на енергетиката е липсата на политически консенсус по дългосрочна национална енергийна стратегия, подкрепена от финансови инструменти, което би ограничило вземането на решения „на парче“, често свързани с подозрения, че са повлияни от частни политически и икономически интереси.
Румъния е начело на групата по отношение на добро енергийно управление благодарение на независимостта на националния енергиен регулатор след приемането на ново законодателство през 2012 г., както и в резултат на продължаващото силно представяне в борбата срещу корупцията в страната.
Управлението на държавните енергийни предприятия в ЦИЕ е силно повлияно от политическа намеси, нарушаващи тяхната инвестиционна независимост и регулаторен надзор. Това е видимо най-вече в България и Украйна. Политическият натиск за намаляване на цените на електроенергията и природния газ в България, Румъния и Сърбия повишава допълнително уязвимостта на техните енергийни сектори.
Силната зависимост от единствен източник и маршрут за доставки на газ е най-сериозният риск за енергийната сигурност на всички страни. В България и Украйна, този риск се засилва от зависимостта им от внос на петрол от същия източник - Русия. Докато Румъния, България и Украйна са предприели усилия за енергийна диверсификация, Сърбия изглежда че подкрепя настоящето статукво, въпреки че плаща едни от най-високите цени за природен газ в Европа.
Национални бюлетини:
България (Adobe PDF, 362 KB)
Румъния (Adobe PDF, 237 KB)
Сърбия (Adobe PDF, 275 KB) (in English language)
Украйна (Adobe PDF, 204 KB) (in English language)
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
