|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Мониторинг и противодействие на рискове от радикализация
|
| |
Терористичните атаки в Париж от ноември 2015 поставиха на дневен ред необходимостта от приемането на цялостен подход за борба с радикализацията, водеща до насилие в Европа и целия свят. Те демонстрираха и нуждата от преоценка на ефективността на съществуващите мерки за превенция и противодействие в тази област. Недостигът на емпирично обосновани анализи на факторите и причините, водещи до радикализация остава сериозно препятствие за ефективното противодействие на този проблем.
С цел да подобри осведомеността относно степента в която глобалните процеси на радикализация намират проявление в България и региона, и да подложи на дискусия подходи за мониторинг и противодействие, Центърът за изследване на демокрацията организира на 8 декември 2015 кръгла маса на тема Радикализация в югоизточна и централна Европа: Мониторинг и противодействие на ключови тенденции и рискове. На дискусията присъстваха партньори на Центъра от Гърция и Република Чехия, както и представители на Министерството на вътрешните работи, ДАНС и различни посолства.
 Г-жа Росица Джекова, координатор на програма Сигурност към Центъра за изследване на демокрацията, откри кръглата маса като насочи вниманието на присъстващите към предизвикателствата пред разбирането и противодействието на радикализацията. В много страни членки на ЕС все повече внимание се обръща на т.нар. меки подходи, целящи да се идентифицира и обърне процесът на радикаликализация, който често предхожда употребата на насилие. В много страни обаче, липсата на достъп до емпирична информация затруднява формулирането на подходящи мерки. Г-жа Джекова подчерта нуждата от повече емпирични проучвания относно това как, защо и кога отделни личности и групи се радикализират и какви са факторите, които тласкат някои от тях да преследват целите си по насилствен начин. След терористичния акт в Бургас на 18 юли 2012, българското правителство съсредоточи усилия да подпомогне институциите по сигурността да наблюдават и противодействат на терористични заплахи. Заедно с това се заражда и нов стратегически подход, целящ превенция на екстремизма.
 Д-р Мила Манчева, старши анализатор към социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, представи основни резултати от изследване на тенденциите и заплахите от радикализация в България, Гърция и Република Чехия, поставяйки фокус върху Ислямистката радикализация. Д-р Манчева разгледа потенциалните външни и вътрешни заплахи, свързани с Ислямистка радикализация. Тя очерта някои процеси на навлизане на салафистки интерпретации на исляма (в България и Гърция) и свързването на сегменти от имигрантската мюсюлманска общност в Гърция с джихадистки групи. Поставен бе въпросът за степента в която тези процеси могат да бъдат разглеждани като рискови фактори за радикализация. Д-р Манчева подчерта също, че изповядването на умерен rслям от ханафитско сунитската школа сред големите исторически мюсюлмански малцинства в България и Гърция действа като защитен фактор срещу радикализация. Въпреки това определени действия на изолирани сегменти от мюсюлманските общности в тези страни, свързани с прояви на символична подкрепа за радикални ислямистки групи или предоставянето на логистична подкрепа на преминаващи чуждестранни бойци, поставят въпроса за необходимостта от провеждане на изследвания и мониторинг. Д-р Манчева подчерта нуждата от проучване на факторите, които правят местните мюсюлмански общности устойчиви на радикални влияния.
 Г-н Мирослав Михайлов, директор на Националния център за противодействие на тероризма към ДАНС представи политиката за справяне със заплахите от радикализация и тероризъм. Новите национална стратегия и план за действие, разработени през 2015, са знак за решителността на българското правителство да се справи с проблема не само чрез силови мерки, но и чрез ранна превенция на радикализацията. Г-н Михайлов подчерта важността на мулти-институционалния подход, основан на споделяне на информация на национално и местно ниво, както и на сътрудничество между различни заинтересовани страни като полиция, социални служби, учители, гражданското общество и местни общности. Сред предвидените мерки са създаването на механизми за подобряване на познанията относно демократичните ценности, стимулирането на диалог между различни културни и религиозни групи, както и на критично мислене сред младежта.
 Г-н Линдзи Клътербек, независим експерт в областта на радикализацията и противодействието на тероризма, разясни някои модели на поведение, които сигнализират евентуален преход от когнитивна радикализация към прояви на насилие. Д-р Клътербек представи данни от седем казуса на известни извършители на джихадистки атаки или конспирации в Обединеното кралство. Той обърна внимание на ранните фази на радикализация, свързани със силно разочарование и приемане на радикални виждания. Поведенческите знаци на този етап са неопределени, поради което и предприемането на противодействия е трудно. С преминаването към последните фази на радикализация, поведенческите знаци стават по-видими, приближават се до нелегалния спектър и се превръщат в потенциален индикатор за бъдещи намерения.
Д-р Клътербек подчерта, че включването на социалните служби е новост във Великобритания, но е съществено за ефективността на интервенциите в ранните стадии на радикализация.
 Г-жа Инес фон Бер, старши анализатор в РАНД Европа, очерта трудностите, срещани при измерване на ефективността на превантивни инициативи и програми за дерадикализация. Тя наблегна на факта, че радикализацията не е линеен процес и при концептуализирането на програми, трябва да се разграничат нагласите от една страна, и техните поведенчески проявления от друга. Г-жа фон Бер описа петте фази, през които би трябвало да минат всички инициативи за борба с екстремизма: оценка на нуждите, концептуализиране на интервенцията, приложение на практика, постигане на резултати и оценка. Тя разгледа също и най-важните въпроси, които трябва да се имат предвид, за да се създаде успешна програма и за да се даде възможност за реална оценка на ефективността. Подбирането на точния момент за намеса е от ключова важност – твърде ранна интервенция може да ускори евентуална радикализация, докато твърде късна означава, че шансовете за успех в обръщането на процеса намаляват значително.
 Г-жа Джекова обърна внимание на липсата на систематично събиране на данни в България относно престъпления, свързани с екстремизъм и техните извършители, което е необходимо за провеждането на периодични ситуационни анализи. Тя подчерта, че е нужно да се разработят методи за идентифициране, мониторинг и оценка на рисковете от радикализация. Един добре развит мониторингов инструмент би позволил съответните заинтересовани партии да използват подходящи методи за анализ и наблюдение на феномените на радикализация и да провеждат систематична идентификация на рисковете и преценка на тенденциите на местно ниво. Систематизирайки широкия набор от фактори, провокиращи радикализация, г-жа Джекова представи система от рискови индикатори като база за създаване на практически инструмент, който да подпомага полицаи, работещи на първа линия или представители на други институции да разпознават и наблюдават рискови белези.
Г-н Георги Овнарски, експерт по крайно десен екстремизъм към ДАНС, изрази мнение, че е много важно да се ангажират и други заинтересовани страни, като учители, които са в по-добра позиция да забележат признаци на радикализация в ранна фаза, тъй като те работят с млади хора. Полицията обикновено идва в контакт с лица в контекста на вече извършено престъпление, когато процесът е в късните си фази и е значително по-трудно да бъде обърнат.
 Г-жа Миглена Богданова, експерт по религиозен екстремизъм към ДАНС добави, че е необходимо да бъде създаден механизъм за рефериране в случаите, когато социални институции или училища са регистрирали признаци на радикализация. Учителите и други практикуващи на първа линия трябва да разполагат с ясни насоки за това към кого да насочват подобни сигнали.
 Същевременно в процеса трябва да се включат повече институции и членове на различни общности, както и да се подобри доверието между тях.
Г-н Живко Димитров от Министерство на вътрешните работи подчерта необходимостта от провеждане на мониторинг на радикализацията и подобряване събирането на данни. Toй изрази мнение, че поради ограничените ресурси и натовареността на полицията на местно ниво, е по-целесъобразно оценката на рисковете да се прави в избрани райони, които са идентифицирани като рискови.
Програма (на английски език) (Adobe PDF, 224 KB)
Презентация на г-жа Росица Джекова, координатор на програма Сигурност към Центъра за изследване на демокрацията (на английски език) (Adobe PDF, 710 KB)
Презентация на д-р Мила Манчева, старши анализатор към социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията (на английски език) (Adobe PDF, 189 KB)
Презентация на г-н Линдзи Клътербек, независим експерт в областта на радикализацията и противодействието на тероризма
(на английски език) (Adobe PDF, 560 KB)
Галерия
 | |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
