|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Наказание срещу лечение: положението на употребяващите наркотици в затвора
|
| |
 В България няма ясна и последователна държавна политика по отношение на извършителите на престъпления, употребяващи или зависими от наркотици. Това е основният извод от кръглата маса, посветена на положението на употребяващите наркотици в затвора, организирана на 7 април 2016 г. от Центъра за изследване на демокрацията. На събитието, което имаше за цел да представи норвежкия опит в работата с осъдени лица, употребяващи наркотици, присъстваха служители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, прокурори, съдии, адвокати и представители на академичната общност и на неправителствения сектор.
 Според д-р Мария Йорданова, директор на Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията, голяма част от изтърпяващите наказание лишаване от свобода са зависими от наркотици или са употребявали наркотици преди влизането им в затвора. Това налага прилагането на комплекс от мерки за работа с тези лица както по време на престоя им в затвора, така и след освобождаването им.
 Норвежкият опит, както стана ясно от представянето на проф. Хеда Гиртсен от Факултета по криминология и социология на правото на Университета в Осло (Норвегия), се различава съществено от практиката в България. Престъпленията, свързани с наркотици, са сред най-разпространените в Норвегия. Само за 2014 г. в страната са регистрирани повече от 16 000 случая на такива престъпления. Подобно на България, и в Норвегия притежаването на наркотици е престъпление, но за разлика от трафика и търговията, не е уредено в Наказателния кодекс и наказанията за него са много по-малко и обикновено не включват затвор. Пет са основните принципи, които, според проф. Гиртсен, стоят в основата на наказателната политика в Норвегия. Това са по-малки наказания (75% от осъдените в Норвегия излизат от затвора след по-малко от три месеца), мотивация и подготовка вместо лечение, равнопоставеност между затворниците и хората на свобода по отношение на всички права, които не са ограничени с присъдата, еднакво качество на услугите (здравеопазване, образование и др.), предоставяни в и извън затворите, и непрекъсване на връзката на осъдените с обществото. В затворите в Норвегия се прилагат различни мерки за рехабилитация по отношение на лишените от свобода, употребяващи наркотици. Всички те се основават на принципа на доброволност, като в замяна на участието си в тях затворниците получават определени поощрения, като по-дълъг отпуск, повече посещения и дори възможност да изтърпят последната част от наказанието си в специализирана институция извън затвора. Що се отнася до мерките за ограничаване на вредите, проф. Гиртсен отбеляза, че в норвежките затвори такава мярка е единствено заместващата терапия. В заключение проф. Гиртсен подчерта, че за да бъде адекватна, държавната политика трябва преди всичко да си отговори на въпроса какво представлява употребата на наркотици – престъпление, заболяване или социален проблем.
 У нас броят на осъдените лица с наркотична зависимост нараства, обясни Мариета Цолова, главен експерт в сектор „Социални дейности“ на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерството на правосъдието. Най-често използваните начините за внасяне на наркотици в затворите са чрез укриването им в предмети (храна, дрехи, техника), при свиждане или завръщане отвън (след отпуска или работа на външни обекти), чрез кореспонденцията, а понякога – и чрез служители на затвора. Г-жа Цолова посочи, че през 2015 г. в местата за лишаване от свобода са регистрирани 150 случая на иззети наркотични вещества. Администрацията на затворите полага усилия както за превенция на разпространението на наркотици, така и за целенасочена работа с лишените от свобода. Сред превантивните мерки г-жа Цолова посочи извършването на обиски и проверки, използването на скенери и обучени кучета, обучението на служителите и тестването на лишените от свобода. По отношение на работата с осъдените, една част от тях се настаняват за лечение, принудително или доброволно, в болницата към затвора в Ловеч, а останалите се поставят под наблюдението на психиатър, психолог и социален работник. С употребяващите наркотици се работи както групово, така и индивидуално, като най-често прилаганата програма е краткосрочната програма за минимизиране на вредите. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е отворена и за сътрудничество с неправителствения сектор, отбеляза Мариета Цолова и допълни, че и в момента в местата за лишаване от свобода се реализират няколко проекта на неправителствени организации, насочени към лица, употребяващи наркотици.
 Необходими са мерки за насърчаване на лишените от свобода, употребяващи наркотици, да се включват активно в програми за наркозависими. Това отбеляза прокурор Пламен Пачев от Върховната касационна прокуратура и допълни, че пресичането на пътя на наркотиците в затвора е също толкова важно, колкото и мотивирането на затворниците доброволно да се подлагат на лечение. Опитът на прокуратурата сочи, че употребяващите наркотици най-често извършват имуществени престъпления, за да си набавят средства за наркотици, и престъпления срещу личността, когато са под въздействието на такива вещества. В последните години, отбеляза г-н Пачев, се наблюдава и нарастване на автотранспортните престъпления, извършени след употреба на наркотици. Г-н Пачев обърна внимание и на недостига на квалифициран персонал в местата за лишаване от свобода, който да работи с наркозависими лица.
 Налице са отделни добри практики на сътрудничество между местата за лишаване от свобода и неправителствени организации по отношение на употребяващите наркотици, отбеляза Анна Любенова от Фондация „Инициатива за здраве”. Фондацията работи с употребяващи наркотици в Софийския затвор от 2005 г., а през последните две години е разработила и приложила модел за психосоциална рехабилитация в затворническото общежитие от закрит тип Кремиковци, в рамките на който повече от 90 затворници с наркотична зависимост са получили дългосрочна професионална психологическа помощ. При повечето от преминалите през програмата лица, допълни г-жа Любенова, резултатите са положителни, като 58 затворници са преминали през комисията за изпълнение на наказанията за смяна на режима, 31 са преместени в общежитие от открит тип, а трима са освободени условно предсрочно. Неправителствените организации имат капацитет да предложат услуги, които не са налични в затворите, и да подобрят значително положението на употребяващите наркотици. Въпреки това, изследванията на Фондация „Инициатива за здраве” показват, че все още е налице взаимно непознаване и известно недоверие между местата за лишаване от свобода и третия сектор, а основен проблем продължава да бъде устойчивостта на дейностите, изпълнявани от неправителствените организации.
 Нужен е комплекс от реформи за усъвършенстване на наказателната политика по отношение на лицата, употребяващи наркотици, каза Димитър Марков, старши анализатор в Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията. Сред необходимите мерки са както промяна във вида и тежестта на предвидените наказания в Наказателния кодекс и уеднаквяване на съдебната практика по дела за наркотици, така и практически мерки за подобряване на положението на употребяващите наркотици в затворите, които да са основани на принципа, че затворниците трябва да имат еднакъв достъп до лечение и програми, какъвто имат и употребяващите наркотици, които не са в затвора.
 Настаняването в психиатрични заведения не е ефективно, отбеляза Виолета Богданова, директор на дирекция „Методическо ръководство и координация на дейностите по намаляване търсенето на наркотици” в Националния център по наркомании. Според нея не трябва да има стремеж към хоспитализация, а терапията следва да се провежда в психосоциални центрове. Недостигът на квалифициран персонал, в това число на психиатри, е проблем в цялата държава, а не само в местата за лишаване от свобода, допълни г-жа Богданова.
 Според доц. Георги Митов, заместник-декан на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, повечето от обсъжданите мерки, макар и необходими, едва ли ще срещнат подкрепа сред политиците и сред обществото, тъй като у нас обществените нагласи са преобладаващо репресивни. Финансовите санкции също в повечето случаи не са ефективни, допълни той, тъй като употребяващите наркотици в повечето случаи не могат да ги платят. Доц. Митов отбеляза още, че много често наркозависимите лица стават разпространители, именно защото нямат средства, с които да се снабдяват с нужните им наркотици.
 В хода на дискусията като нерешени проблеми се очертаха още липсата на точна статистика за лишените от свобода, употребяващи наркотици, невъзможността за изтърпяване на част от наказанието в институция за наркозависими извън затвора и липсата на механизми, насърчаващи лишените от свобода, подложили се на определена терапия, да продължат лечението след освобождаването им.
Програма (Adobe PDF, 339 KB)
Съобщение за медиите (Adobe PDF, 405 KB)
Презентация на проф. Хеда Гиртсен, Факултет по криминология и социология на правото, Университета в Осло (Норвегия) (Adobe PDF, 438 KB, на английски език)
Презентация на Мариета Цолова, главен експерт в сектор „Социални дейности“, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, Министерството на правосъдието (Adobe PDF, 1.23 MB)
Презентация на Анна Любенова, секретар и член на УС, Фондация „Инициатива за здраве” (Adobe PDF, 1.02 MB)
Презентация на Димитър Марков, старши анализатор, Правна програма, Център за изследване на демокрацията (Adobe PDF, 614 KB)
Публикацията „Употребяващите наркотици в затвора: опитът на Норвегия и предизвикателствата пред България”
Галерия
         
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
