Интересът към ролята на българските медии се
засили след успешния опит за превръщането на
част от тях в инструмент за предизвикване и управление на политически кризи (2013 – 2014 г.) Това
стана на фона на две дълбоки кризи в българския
медиен пазар. От една страна, икономическата
криза от 2009 – 2013 г. унищожи почти половината от рекламния пазар. От друга, старите механизми за финансиране на медиите бяха разрушени
в резултат на интернет революцията, експлозията
на социалните мрежи и мобилните комуникации.
Възникналата ситуация е уникална по характера
си и се оказа изключителна възможност за няколко български олихархични групи. Чрез завладяването на дял от медийния пазар те достигнаха до
безпрецедентно до този момент ниво на влияние
върху политическите елити и държавното управление, което създаде нови възможности за преразпределяне на национален доход и национално
богатство, сравними само с времето на приватизацията.
