|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Завладяване на държавата и противодействие на административната и политическата корупция в България
|
| |
 Липсата на устойчиви антикорупционни решения е показателна за наличието на далеч по-съществен проблем – многобройните корупционни отношения и зависимости, в които са въвлечени висши държавни служители и политици на управленско ниво, придобили общественост като завладяване на държавата. Това води до формиране на области със системни проблеми като: злоупотреби с обществени поръчки, механизми на скритата икономика, ДДС и други данъчни измами, блокиране на правоприлагащите институции и на различни институции от контролната система, завладяване на медиите. До тези изводи стигнаха участниците в дванадесетия Обществено-политически форум за противодействие на корупцията, който Центърът за изследване на демокрацията проведе на 4 юли 2016 г. По време на форума беше представен Докладът за оценка на корупцията, в който се разглеждат равнището на корупцията и развитието на антикорупционните стратегии и политики през 2015 – 2016 г.
 Д-р Огнян Шентов,председател на Центъра за изследване на демокрацията откри форума като подчерта, че равнищата на административната корупция и завладяването на държавата през последните години остават недопустимо високи. Центърът вече 18 години е ангажиран с мониторинг на корупционната ситуация в страната и с разработването и прилагането на антикорупционни политики и мерки. Според него има две задължителни, спешни реформи, които следва да намерят място в антикорупционния дневен ред на страната – рестарт на контролната система и създаване на независима антикорупционна прокуратура. Основните движещи сили, които биха могли заедно да се противопоставят на завладяването на държавата, са реформаторски настроените политици, гражданското общество и международните партньори.
 Докладът за оценка на корупцията посочва, че критично високите нива на административна корупция вземат с връх през 2014 г., във време на силна политическа нестабилност. Към повечето институции от контролната система има значителен корупционен натиск. Според г-н Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, корупционните сделки са често срещани на всички нива в много публични институции и се извършват със знанието или мълчаливото съгласие на техните висши ръководители. Корупцията е системен проблем на държавната администрация, за решаването на който не се прилагат последователни усилия. Ето защо Центърът разработи специализиран управленски инструмент за измерване на корупционния риск и прилагането на антикорупционните политики и мерки на равнище публична институция.
Докладът за оценка на корупцията посочва и добрите практики като ограничаването на корупцията в „Пътна полиция“, оценено положително от 63% от гражданите, установените 363 633 нарушения от контролните институции през 2014 г. и др. Въпреки тези мерки, броят на засегнатите от корупция граждани е около 1,3 млн. годишно, като само около 120 – 150 случая (0,01 %) достигат до ефективна присъда. В тази връзка е нужно да се подкрепят необходимите реформи в съдебната власт и да се насърчава проактивното и реформаторско отношение на правителството и гражданското общество.
 Г-н Росен Плевнелиев, Президент на Република България подкрепи публично-частното партньорство , като инструмент за справяне с проблема, включително усилията на Центъра за изследване на демокрацията. Според него е нужна коренна реформа на всички институции, за да се разчистят съществуващите корупционни зависимости. Г-н Плевнелиев посочи, че обществото има право да разбере истината за провалените енергийни проекти като Белене и Цанков камък, както и скандалната сделка за магистрала Тракия от 2003 г. Възможна мярка за противодействие е изготвянето на електронни досиета на всички проекти и договори, както беше направено за магистрала Струма, лот 2. Г-н Плевнелиев посочи, че бъдещият антикорупционен закон може да формира нетърпимост, ако приложението му бъде подкрепено от всички институции. В този смисъл, за борбата с корупцията е нужен не компромис, а консенсус.
 До момента борбата с корупцията се е базирала основно на промени в нормативната уредба като разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии - съдийска и прокурорска. Според председателя на Върховния касационен съд г-н Лозан Панов, това не е достатъчно. Необходим е по-добър баланс между съдебно управление и самоуправление и не трябва да се допуска политическо влияние върху съда. Сериозен проблем е и автоцензурата, прилагана от някои съдии поради чувство за лоялност или страх. Г-н Панов посочи като добра новина осъждането на двама магистрати (съдия и прокурор), но в същото време подчерта, че все още няма осъдени висши политици.
 При изготвянето на мерки и закони срещу корупцията, политиците трябва да стъпват на независими изследвания на гражданското общество, както и на идентифициране на проблемните моменти от практиката. Според г-жа Меглена Кунева, заместник министър-председател и министър на образованието и науката такъв е случаят със Законопроекта за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Г-жа Кунева подчерта, че законът е поискан и подкрепен от българките граждани. Тя изрази задоволство, че той е спечелил подкрепата на почти всички политически сили, както и от факта, че Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество ще бъде част от бъдещия независим орган, предвиден в закона. Мерките срещу корупцията не трябва да спират само до прилагането на този закон, а е нужно да се допълнят от дейността на инспекторатите и останалите институции.
 Г-жа Румяна Бъчварова, заместник министър-председател и министър на вътрешните работи сподели, че констатациите в Доклада за оценка на корупцията са добър ориентир за работата на правителството и благодари на Центъра за изследване на демокрацията, че са отразени усилията на МВР, вкл. ограничаването на контрабандата на цигари. Г-жа Бъчварова подчерта, че борбата с корупцията не може да е резултат на усилията само на едно ведомство и призова за по-силно сътрудничество и обмен на информация. Корупционната среда се развива по-бързо, отколкото институциите може да й противодействат. Ето защо, наред с антикорупционния закон, който ще реши част от проблемите с корупцията по високите етажи на властта, е нужно и развитието на електронното управление, което да ограничи административната корупция. Във финална фаза е процесът по отваряне на публичните бази данни – до момента са отворени 315-320 от тях, като остават да бъдат отворени още около 60-70.
 Чувството за ненаказаност стимулира корупционни практики на всички нива, а основната тежест за връщането на доверието на хората се пада върху съда, според г-жа Соня Найденова, член на Висшия съдебен съвет. Г-жа Найденова посочи като основни предпоставки за успех наличието на силни инструменти за разследвания, добра кадрова политика и недопускането на политическа намеса и на концентрация на власт в отделни длъжности. Според нея са недостатъчни случаите на повдигнати обвинения от прокуратурата. В тази връзка г-жа Найденова препоръча анализ на разходите и ползите, като процесът се оптимизира чрез преместване на фокуса от малките глоби и административните наказания към по-значимите случаи.
 Необходимостта от укрепване на независимостта и отговорността на съдебната система беше основна теза и в изказването на г-жа Екатерина Захариева, министър на правосъдието. Според нея основна роля с борбата против корупцията имат съдебната власт, безпристрастните прокурори и разследващите органи. Г-жа Захариева изрази надежда, че новият Закон за съдебната власт, приет на първо четене, скоро ще предостави по-големи правомощия на Инспектората към Висшия съдебен съвет, пряко свързани с борбата с корупцията. Паралелно със законодателните промени, съдиите и прокурорите трябва да осъзнаят, че са служители на обществото, а не на други институции или интереси. Те трябва да се самоконтролират, като отпадне автоцензурата и се създадат навици за противопоставяне на опитите за влияние.
Програма (Adobe PDF, 287 KB)
Видео запис
Съобщение за медиите (Adobe PDF, 418 KB)
Презентация на г-н Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията (Adobe PDF, 640 KB)
Предишните обществено-политически форуми
Предишните доклади за оценка на корупцията
Медийно отразяване
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
