|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Европейските фондове и уроците от тяхното управление в България и в Румъния
|
| |
 Десет години след приемането на България и Румъния в Европейския съюз, проблемът с корупцията продължава да бъде определящ за статута на двете държави. Този системен проблем остава предизвикателство номер едно за тях, нещо повече – провокира съмнения доколко ефективно ЕС, чрез политиката си на разширяване, може да повлиява реформи в управлението в страни членки. Почти две десетилетия Съюзът налага условия в областта на антикорупцията, които двете страни са длъжни да изпълняват, като паралелно с това предоставя значителна финансова подкрепа за модернизация. Остава неясно обаче доколко това финансиране е допринесло за подобряване на противодействието на корупцията и какви реални резултати са постигнати.
 Успяха ли европейските фондове да доведат до по-добро управление? Това бе един от основните въпроси, обсъдени на кръглата маса, организирана от Центъра за изследване на демокрацията на 24 февруари 2017 г. Събитието бе открито с изказване на Малина Крумова, заместник министър-председател по европейските фондове. Експерти от България, Румъния, Унгария и Украйна направиха презентации въз основа на изследванията си в рамките на инициативата ANTICORRP – най-големият антикорупционен проект в областта на социалните и хуманитарни науки в историята на програмата за научни изследвания на Европейския съюз. Сред участниците в събитието бяха Маргарита Попова, вицепрезидент на Република България до януари 2017 г., дипломати, медии и представители на неправителствени и международни организации.
 Подробен анализ на предоставените на България европейски средства в сферата на антикорупцията за периода 1998 – 2015 г. разкрива ключова тенденция. Българските правителства отделят внимание и ресурси за антикорупционни инициативи единствено в случаите, когато страната трябва да изпълни определени условия на ЕС и/или е на прага на важни събития в контекста на европейската си интеграция. В рамките на предприсъединителния процес, финансовата подкрепа за антикорупция расте отчетливо в три конкретни случая – при стартирането на предприсъединителните програми, непосредствено преди подписването на Договора за присъединяване през 2005 г. и в началото на 2010 г., което съвпада с изтичане давността на предпазните клаузи, предвидени в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). С изключение на тези пикови периоди, България е отделяла ограничен ресурс за антикорупция, противно на важността на конкретната сфера в контекста на присъединителния процес и последвалото членство. Независимо от това, европейските фондове са послужили като положителен пример и са допринесли за повишаването на цялостния административен капацитет по отношение на обществените поръчки в България и в Румъния, като според оценките и в двете страни обществените поръчки с европейски средства са с по-нисък корупционен риск спрямо поръчките, финансирани изцяло от националния бюджет.
Програма (Adobe PDF, 284 KB)
Презентация на Стефан Карабоев, анализатор, Център за изследване на демокрацията (Adobe PDF, 402 KB, на английски език)
Презентация на Агнес Чибик, изпълнителен директор, Институт за прозрачност на
управлението, Будапеща (Adobe PDF, 332 KB, на английски език)
Презентация на Валентина-Андреа Димулеску, експерт по публични политики, Румънско
академично сдружение (Adobe PDF, 1.82 MB, на английски език)
Презентация на Роксана Брату, Факултет по славянски и източноевропейски изследвания, Лондонски университетски колеж (Adobe PDF, 259 KB, на английски език)
Галерия
 | |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
