Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
old.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Пътна карта за електроенергийния сектор на Югоизточна Европа (SEERMAP)
 
Пълен текст (Adobe PDF, 4.35 KB, на английски език)

Югоизточна Европа ще трябва да замени повече от 30 % от сегашния си капацитет за производство на електричество от изкопаеми горива до края на 2030 г. и повече от 95 % до 2050 г., според дългосрочната енергийна политика на Европейския съюз. Въпросът как да бъдат постигнати тези цели е предизвикателство, което предполага консистентно прилагане на политики за възобновяема енергия, поощряващи нови инвестиции. Чрез пет моделиращи упражнения, включващи газовия и енергийния пазар, разпределителната мрежа и макроикономическата система, Пътна карта за електроенергийния сектор на Югоизточна Европа (SEERMAP ) подробно разработва различни сценарии за трансформацията на електроенергийния сектор към пълна декарбонизация на производството и намаляване на нивата на емисии с до 91 % до 2050 г. в сравнение с 1990 г. Изследването зад доклада беше проведено от консорциум от 5 партньора, ръководени от унгарския Регионален център за изследване на енергийната политика (РИЕП) и от Техническия университет във Виена, със съдействието на партньори от страните от региона, вкл. Центърът за изследване на демокрацията.

Три основни сценария за енергиен преход в Югоизточна Европа:

  • Сценарий „Без крайна цел за намаляване на емисиите“ предполага изпълнението на настоящата енергийна политика (включително изпълнението на целите за възобновяема енергия за 2020 г. и изграждането на всички електроцентрали, които са включени в официалните документи, залагани в прогнозите на Министерството на енергетиката) в комбинация с увеличаваща се цена на квотите на въглеродни емисии (която се предвижда едва от 2030 г. за държави, които още не са членки на ЕС). Този вариант не включва ясно определена цел за намаляване на вредните емисии до 2050 г. или конкретен процент на възобновяемите източници в електроенергийните сектори на държавите – членки на ЕС или на страните от Западните Балкани.
  • Сценарият „Декарбонизация“ предполага дългосрочна стратегия за значително намаляване на въглеродните емисии в съответствие с индикативните цели на ЕС за намаляване на емисиите до 2050 г. посредством увеличението на цената на въглеродните емисии и допълнителна държавна подкрепа за възобновяемите енергийни източници (ВЕИ).
  • Сценарият „Забавена декарбонизация“ предвижда първоначално прилагане на настоящите енергийни политики и инвестиционни планове, последвано от драстична промяна в енергийната политика от 2035 г., която включва схема за подпомагане на ВЕИ и ускорено извеждане на въглищните мощности от електроенергийната система. Извеждането на въглищните мощности и заменянето им се обуславя от високата цена на емисионните квоти и от увеличаване на инвестициите във възобновяеми източници на енергия.

Основните изводи на изследването показват:

  • Югоизточна Европа ще задоволява 83 – 86 % от нуждите си от електроенергия чрез водни и вятърни електроцентрали. До 2050 г. значителен дял от електроенергията ще бъде произведена от слънчева енергия. Ако постепенно се спре подкрепата за възобновяеми източници и няма определена цел за количеството въглеродни емисии, но цената на въглеродните емисии нарасне, делът на ВЕИ в потреблението на електроенергия ще се увеличи до близо 58 % през 2050 г. спрямо настоящите нива.
  • Дори и подкрепата за ВЕИ да бъде спряна след 2025 г., до 2050 г. в региона на електроенергийният сектор ще премине през значителна декарбонизация, като намалението на емисиите ще бъде почти 91 % до 2050 г. в сравнение с 1990 г.
  • Задвижвани от високите цени на квотите за въглеродни емисии, голяма част от производствения капацитет на изкопаеми горива ще бъде заменен до 2050 г. Използването на въглища, лигнит и нефт се прекратява почти изцяло при всеки един от сценариите, които са направили използването на тези капацитети нерентабилни.
  • Природният газ е важна част от прехода към по-чиста електроенергия, тъй като временно заменя премахнатия капацитет от въглищата.
  • Декарбонизацията изисква непрекъснато подпомагане на ВЕИ сектора през целия период. Необходимостта от подкрепа обаче намалява с увеличаването на цената на едро на електроенергията и по този начин стимулира значителните инвестиции във ВЕИ дори без държавна подкрепа.
 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана.
Можете да посетите новия ни сайт тук.