|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Миграционни процеси в Европа и миграционни процеси към Европа
|
| |
 Миграционните процеси към Европа включват широк аспект от тенденции, които надскачат бежанската миграция от страни в Близкия Изток, която доминира публичния дебат в страните на Европейския Съюз. В този контекст интересна е ситуацията на Полша, където през 2016 г. са издаддени 17,5% от всички първи разрешения за пребиваване в Съюза, касаещи най-вече граждани на Украйна, 83 % от които са влезли в страната с цел работа. Това поставя страната на второ място в ЕС след Великобритания по приток на новопристигащи мигранти от трети страни. Това бе темата на проведения Полско-българския дебат „Миграционни процеси в Европа и миграционни процеси към Европа и техните политически последици за стария континент в контекста на източната политика”, организиран на 28 ноември 2017 г. от Посолството на Република Полша, Полския институт – София и Центъра за изследване на демокрацията в Дома на Европа – София.
 Във встъпителното си слово Кщищоф Краевски, посланик на Република Полша в България, подчерта важността на миграционната тема в контекста на Европейския съюз и предизвикателствата, пред които е изправена Полша с притока от над 1 милион граждани на Украйна, водещи до оживление на трудовия пазар в страната, но и предизвикващи подозрения за социален дъмпинг от страна на полските граждани.
 Първата сесия, посветена на ефектите от икономическата миграция, започна с представяне на последни миграционни данни от Евростат от страна на модератора д-р Мила Манчева, директор на Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. Д-р Манчева изложи накратко двете основни тези за ефектите от икономическата миграция – оживление на икономиката и раздвижване на местните пазари или изземване на работните места от местното население и провокиране повишаване на нивата на безработица. В този контекст тя покани полските експерти да представят икономическите ефекти от новата вълна трудови мигранти в Полша, станала особено интензивна от 2014г. насам. В изложението си д-р Анна Пилат, анализатор в полския Институт за публични отношения, подчерта липсата на точна статистика за обема и профила на новопристигащите трудови мигранти, на фона на сравнително опростената система за даване на разрешения за работа и на подадените от полски работодатели над един милион заявки за наемане на украински граждани. Г-жа Пилат подчерта, че потокът от икономически миганти от Украйна е провокиран от бързия икономически растеж в Полша и нуждата от работна ръка на полския трудов пазар. Бе отбелязана и нуждата от разработване на интеграционна програма за представителите на тази значителна миграционна група.
 Втората сесия на дебата, посветена на политическото измерение на миграционните процеси в и към Европа, бе открита с преглед на притеглящите и подтикващи фактори за свободно движение на млади хора в Европейския съюз, изложен от Миряна Илчева, научен сътрудник в Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията. Г-жа Илчева отправи към полските експерти въпроса какво е мястото на мигрантите в полския политически дебат и как институциите и гражданският сектор се отварят към тях. Д-р Йоланта Шиманска, анализатор по европейските въпроси в полския Институт за международни отношения, се спря на европейското измерение на вътресъюзната миграция и нарастващите протекционистки тенденции и желание за преосмисляне на свободата на движение във връзка с обвиненията в социален дъмпинг, особено що се отнася до реформата в статута на командированите работници. Д-р Шиманска застъпи тезата, че социалният дъмпинг вече е по-скоро политически, отколкото икономически въпрос, и прокарва разделение не толкова между работници и работодатели, колкото между стари и нови страни-членки на ЕС. Д-р Матеуш Гняздовски, заместник-директор на полския Център за източни изследвания, подчерта важността на комплексния подход спрямо миграционните потоци, които не се състоят само от търсещи международна закрила, нито само от икономически мигранти. Той се спря на прагматизма на полската миграционна политика пред лицето на най-голямата и все по-видима миграционна вълна към страната и отбеляза, че у поляците все още липсва тревога за работните им места, макар вече да се промъкват и някои националистични и шовинистични тенденции. В продължение на сесията д-р Гняздовски и д-р Шиманска се спряха на предстоящата промяна в системата за разрешения за работа, която ще структурира участието на украинците на трудовия пазар, и на изработването на цялостен отговор на институциите след значителната му либерализация. Бе подчертано, че приемът на икономически мигранти в Полша става възможен чрез посреднически агенции, големи корпорации със значителен брой наети граждани на трети страни, както и профсъюзи.
В последвалата дискусия се включиха български историци, етнолози и политолози. След обсъдените въпроси бяха третирането на квалифицираните и на неквалифицираните мигранти, политиката на Полша спрямо бежанската криза от Близкия Изток и историческите измерения на миграцията от Украйна към Полша.
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
