|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Европейската перспектива за Западните Балкани
|
| |
 През 2018 г. Европейският съюз, НАТО и страните от Западните Балкани имат уникалния шанс да възродят Евроатлантическата перспектива пред региона. Европейската комисия с основание поставя въпросите за върховенството на закона и сигурността, включително хибридните заплахи, на челно място в новата си Стратегия за разширяването. Присъединяването на Черна гора към НАТО и разкриването на нови възможности за присъединяване към ЕС пред Сърбия и Черна гора са ясен знак за политическа ангажираност към Западните Балкани. Голяма част от лидерите на страните от региона се стремят към по-бързо и обвързано с по-малко условия присъединяване, като по този начин негласно опитват да изместят фокуса от въпросите, свързани със завладяването на държавата и върховенството на закона. Същевременно, лидерите на страните - членки на ЕС, изразяват очаквания вътрешната реформа на Съюза да бъде осъществена преди евентуално ново разширяване. Наложително е Евроатлантическата общност да излезе с далеч по-последователен и убедителен отговор относно нерешените предизвикателства пред върховенството на закона и антикорупцията, тъй като те влияят не само върху регионалната сигурност и просперитет, но са и ключов източник на евроскептицизъм в ЕС и на самите Западни Балкани.
След обещанието за членство от Солун 2003 г., държавите от региона никога не са били толкова близо до пробив в стремежа си за влизане в Европейския съюз. Понастоящем перспективите за членство в ЕС и НАТО са значително подобрени под въздействието на две отделни външни заплахи, които обещават запазването на политическия фокус върху региона достатъчно дълго, за да подсигурят присъединяване и към двете организации.
Миграционната криза от 2015 - 2016 г. показа значимостта на региона като транзитен път, а също и неговата уязвимост към заплахите от организирана престъпност и радикализация, което в крайна сметка оказа негативно влияние и върху колективната сигурност на Европа. Чрез набор от твърди и меки инструменти за натиск Русия засили своята намеса в Западните Балкани с ясната цел да възпрепятства процеса на интеграция с НАТО и Европейския съюз. Олигархичните мрежи от Русия и региона използват финансови центрове в ЕС, за да инвестират под прикритието на европейски инвестиции. Опасения предизвиква и политиката на Китай заради подкрепата в непрозрачни сделки на лидери от региона, което крие опасности от потенциални бъдещи зависимости. Корупцията и скритата икономика в региона са сред най-високите на континента, в някои от страните от Западните Балкани младежката безработица достига над 50%, а публичното доверие в институциите е подкопано.
Местните политически елити следва да си дадат сметка, че разширяване на всяка цена и без строго условие за придържане към принципите на правовата държава не е възможно. Осъществяването на реформи изисква успешното синхронизиране на усилията на реформаторски настроени политици, активно гражданско общество и външнополитическа подкрепа. Ето защо е необходимо ЕС, НАТО, както и основните донори в Западните Балкани, каквито са Норвегия, Швеция, Швейцария, САЩ и Япония, да запазят политическия си ангажимент към региона. Наложително е Европейският съюз, съвместно с представителите на гражданското общество, да се включат пряко за по-ефективното справяне с корупцията и завладяването на държавата. Също така, ЕС може да бъде далеч по-активен по отношение финансовата подкрепа за Западните Балкани, като предложи най-малко 1,5 пъти увеличение (вместо настоящите 1,2) от наличния бюджет за региона според финансовата рамка за периода 2021-2027 г.
Увеличението на средства от ЕС трябва да бъде придружено със строг контрол върху прозрачността и честната конкуренция при обществените поръчки, а по-висока ефективност да се постигне като средствата бъдат разпределяни директно от ЕС или държавата донор, а не от правителството.
Повишената подкрепа за Западните Балкани следва да се съсредоточи не само върху техническата помощ чрез договори за услуги, но и върху осигуряването на безвъзмездни средства за неправителствения сектор, туининг, (сформиране на) регионални и международни агенции за развитие, съдействие за местни и регионални антикорупционни инициативи на гражданското общество.
Основната цел трябва да бъде насочена към противодействие на политическата корупция и завладяването на държавата, като същевременно се укрепи и постигнатият вече напредък срещу системната административна корупция и практиката за даване на подкупи:
- Ефективното съдебно преследване на корупцията на високо равнище е единственият начин да се изпрати категорично и незабавно послание, че няма да бъдат толерирани корупционни практики.
- Успоредно с това, усилията за борба с корупцията трябва да се съсредоточат на равнище обществени организации, да се проследи качеството на изпълнение на многобройните официално приети антикорупционни политики и планове и да се преодолеят пропуските в тяхното прилагане и ефективност. ЕС следва да разгърне иновативни инструменти за мониторинг и оценка на борбата с корупцията в региона, какъвто е МАКПИ.
- Необходимо е да бъде въведен независим механизъм за мониторинг и противодействие на корупцията на национално и регионално равнище, за да се предоставят надеждни данни и анализи с цел интегриране на диагностиката на корупцията с оценката на антикорупционните политики.
- Разработването и прилагането на политики за противодействие на корупцията следва да се опрат на фокуса върху Западните Балкани, на обмена на най-добри практики и подкрепата от ЕС (по-конкретно на съседна България, Хърватия, Румъния, Словения, Унгария и Словакия), както и на все по-широко реализираните публично-частни партньорства, включващи структури за регионално сътрудничество (като Регионалната антикорупционна инициатива (RAI), Регионалния съвет за сътрудничество (RCC) и регионални мрежи на гражданското общество.
- Европейската комисия и националните правителства следва да гарантират устойчивостта и ролята на гражданското общество в региона. Неправителствените организации, които си сътрудничат стратегически с действащите политици и гражданите за постигане на конкретни резултати и оценяване напредъка по присъединяването, ще бъдат от особено значение за Сърбия и Черна гора, с оглед на евентуалното им членство през 2025 г.
- Наред с подобряването на техническия капацитет и преструктурирането на бюрократичната система, акцентът трябва да се постави и върху по-нататъшното участие и ангажираност от страна на политиците, с оглед постигане на споразумение за единна програма за добро управление за интегрирането на региона към ЕС.
- Неотложно трябва да се обърне внимание на секторите с висок риск от корупция и превземане от частни икономически интереси, какъвто е енергетиката. Приоритетните мерки включват увеличаване на конкуренцията в обществените поръчки; подобряване на корпоративното управление на държавните предприятия; прозрачно управление на мащабни инвестиционни проекти; засилване на отчетността и независимостта на енергийните регулатори.
Публикации
CSD Policy Brief No. 77: Демократичното развитие на Западните Балкани: Укрепване на управлението и антикорупцията
Руският икономически отпечатък в Западните Балкани. Рискове от корупция и завладяване на държавата
CSD Policy Brief No. 74: Оценка на руския икономически отпечатък в Босна и Херцеговина
CSD Policy Brief No. 73: Оценка на руския икономически отпечатък в Черна Гора
CSD Policy Brief No. 72: Оценка на руския икономически отпечатък в Сърбия
CSD Policy Brief No. 71: Оценка на руския икономически отпечатък в Македония
Кремълският наръчник: руското влияние в Централна и Източна Европа
CSD Policy Brief No. 65: Вятърът, който духа от Изток: руското влияние в Централна и Източна Европа
Скрита власт: оценка на корупцията и скритата икономика в Югоизточна Европа
Устойчиво въздействие върху политиките чрез най-съвременни методи на изследване и застъпничество
Мониторинг на антикорупцията в Европа. Оценка на антикорупционните политики и измерване на корупцията
Антикорупция презареждане: Оценка на Югоизточна Европа
Събития
Демокрация, която дава резултати: десет години по-късно. Реализиране на пълния потенциал на Западните Балкани
Противодействие на корупцията в частния сектор
Руското влияние и завладяването на медиите в страните от Черноморския регион
Противодействие на руския икономически отпечатък в Западните Балкани
Брийфинг на Хелзинкската комисия: Оценка на чуждестранното икономическо влияние в Западните Балкани
Чуждото вмешателство в Западните Балкани: предотвратяване на икономическата уязвимост
Руското влияние в Централна и Източна Европа
Руското икономическо влияние в Централна и Източна Европа: стратегическите уязвимости в условията на хибридна война
Кремълският наръчник: руското влияние в Централна и Източна Европа
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
