|
ИНИЦИАТИВА ЗА КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ
Настоящият документ съдържа практически мерки и
предложения за подобряване на корпоративното управление в България.
Той е подготвен от група експерти, работещи по проекти в рамките на
Инициативата за корпоративно управление в България. Голямата част
от предложенията са предизвикани от резултатите и анализите,
представени в Доклада за оценка на корпоративното управление: 2000,
използувани са също и други експертни мнения за законодателни
промени и подобряване практиката в тази област.
Практическите мерки са групирани най-общо в следните
проблемни области, в които следва да се фокусира вниманието на
професионалната общност, за да може корпоративното управление в
България чувствително да се подобри и доближи до световните
стандарти.
1 Равнопоставеност на акционерите и защита правата
на миноритарните акционери
1.1. "Проблем 200 000" - възможността, дадена
от ЗППЦК за отписване на дружествата от регистъра на публичните
дружества ("затваряне"), ако капиталът им е до 200 000 лв., с
решение на общото събрание - само във втората вълна на масовата
приватизация са включени 400 дружества с капитал до 200 000 лв.,
като над 30 от тях бяха междувременно затворени и този процес
продължава да набира скорост, а по данни на ДКЦК около 300
дружества са подали молби за "затваряне", вече и 2 бивши
приватизационни фонда се "затвориха" - измама на участниците във
втората вълна (които са вече около 1,1 млн.) и опасност от
компрометиране на процеса, липса на защита на интересите им, липса
на ликвидност на придобитите акции, ограничаване на възможността
пенсионните фондове да участват в процеса.
Предложение: Да бъде съставен списък на
всички публични дружества с капитал до 200 000 лв., на тези, които
вече са се "затворили" и на тези, които са подали молба за това и
той да бъде широко огласен със съдействието на ЦМП и БФБ -
София
1.2. Запазената възможност в ЗППЦК (§10,
ал.3) за увеличаване на капитала на дружествата под условие, когато
това е предвидено в приватизационните договори. Освен това, масово
не се спазва 14-дневният срок от влизане на ЗППЦК в сила за
уведомяване на ДКЦК и БФБ - София за наличието на такъв
договор.
Предложение: Да се потърсят възможности
купувачите да приложат пропорционално увеличаване на капитала,
даващо възможност останалите акционери също да се включат в
реализацията на инвестиционната програма, като мажоритарният
собственик все пак изпълни изискването за определения с
приватизационния договор обем инвестиции от негово име и за негова
сметка. Да се даде възможност на купувачите при желание да подпишат
допълнителни споразумения с приватизиращите органи, в които
формулировката "от свое име и за своя сметка" да отпадне. ДКЦК да
санкционира дружествата, които не са спазили 14-дневния срок за
уведомяване, съвместно с приватизиращите органи да изготви пълен
списък на тези дружества и съвместно с БФБ-София и ЦМП широко да го
огласи.
1.3. Случаят "Софарма"АД и липсата на нормативна
регламентация за определянето на конкретната дата, към която
акционерите имат право да записват акции от нова емисия, осуетила
на практика борсовата продажба на остатъчния държавен дял.
Поставяне в неравностойно положение на акционерите при самото
записване на свободните акции, чрез недопускането на част от тях до
сградата, в която е била проведена подписката, преди самото й
начало.
Предложение: Нормативно регламентиране на
начина, по който се определя към конкретна дата акционерният състав
на публичното дружество, имащ право да записва акции от нова емисия
при упражняване на преференциалните права на акционерите по ТЗ,
както и на равнопоставеността на акционерите при провеждането
й.
1.4. В ЗППЦК се направиха важни стъпки, които
да ограничат възможността при промяна на капитала на публичното
дружество, мажоритарните акционери да "размиват" стойностите на
дяловото участие на миноритарните участници. Въпреки това,
практиката на размиване на стойността на дяловото участие при
вдигане на капитала, продължи да съществува. Практиката показа, че
при неразвитост на корпоративната среда и култура, това право /а не
задължение/ не изпълнява своите регулативни функции.
Интересът от страна на гражданите да станат
индивидуални акционери е все още много нисък, поради недостатъчно
ефективната защита на техните права, в условията на силно
ограничена платежоспособност.
Предложение: Даване на законова възможност
правото на акционерите по чл.194, ал.1 и 2 на ТЗ за предимство при
записване на акции от нова емисия да бъде делимо от самите акции и
да може да се търгува.
1.5. Едно от основните права на акционера -
правото на глас в общото събрание не се упражнява в достатъчна
степен от миноритарните акционери. Задължителното физическо
присъствие възпрепятства огромна част от индивидуалните акционери
да гласуват при вземането на най-важните за дружеството решения.
Без упражняването на това право не може да се очаква избирането в
съвет на директорите или надзорен съвет на представители на
миноритарните акционери.
Да се улестни практически участието на миноритарните
акционери при вземането на решения в общото събрание, с което да се
подпомогне избирането и участието в управителните органи на
представители на миноритарните участници.
Предложение: Да се въведе кумулативното право
при гласуване в общото събрание на публичното дружество.
Да се изготвят предложения за законодателни промени
относно минимума задължителна информация /стандартизирана форма/,
която да се изпраща до всички акционери с цел гласуване по
пълномощно /пример USA/.
2. Отговорности и мотивация на управителните
органи
Управителните органи на акционерните дружества са
отговорни и трябва да бъдат съответно мотивирани да взимат
най-важните стратегически решения в интерес на дружеството и
неговите акционери и да следят за изпълнение задълженията на
оперативното ръководство. Но поради настъпилите големи промени в
собствеността и в институционалната среда на българската икономика
ефективната работа на тези органи често се ограничава от недобра
организация, неясни отговорности и права, липса на информация и
опит в новата среда. Поради това е препоръчително заинтересуваните
институции да стимулират разработването на "Кодекс на добрата
практика", който да бъде съобразен с конкретните български
условия. По този начин управителните органи могат да бъдат
съществено подпомогнати в своята работа. Този кодекс следва да
включва, без непременно да се ограничава до тях, следните принципни
положения:
2.1. Разграничаване и конкретизиране
отговорностите на членовете на управителните органи
Регламентиране на конкретни компетенции, права и
отговорности на членовете на управителните органи на публичните
дружества. Тези отговорности следва да са задължителни за всеки
член на управителните органи (представляващ дружеството или не) и
да включват поне:
- задължение да декларира пред останалите
членове на управителните органи евентуален конфликт на
интереси;
- задължение да не гласува при решения за
сделки, в които може да има конфликт на интереси;
- задължение да води бизнеса по начин, който да
минимизира рисковете за загуби на инвеститорите /тоест да се
определят подробно параметрите на понятията "грижа на добрия
мениджър" и "лоялност"/.
2.2. Условия за подходяща мотивация на
управителните органи
Кодексът следва да утвърждава практиката на
създаване на съвременна система за възнаграждение на членовете на
управителните органи на публичните дружества, която да се прилага
от комитет по възнагражденията, прилагащ ясни и точни критерии за
оценка на приноса на отделните ръководители. Системата трябва да
обвързва преките резултати от работата на дружеството с
възнаграждението на ръководните органи и да ги мотивира към
ефективно и в интерес на акционерите използване на ресурсите на
дружеството.
2.3. Персонални изисквания към членовете на
ръководните органи
Кодексът трябва да утвърждава ясно и точно
формулирани принципни изисквания спрямо квалификацията, знанията и
опита на вътрешните и външните членове на управителни органи.
Да се организират специализирани курсове, които да
осигурят базисни познания по право (търговско, гражданско,
наказателно), финанси и счетоводство, маркетинг за участниците в
управителните органи и мениджърите. Да се установят минимални
образователни изисквания (като ниво и вид) за кандидатите за
посоченните две групи длъжности, а би могло и да се изработи
тестова система за оценка на знанията и уменията им.
2.4. Създаване на специализирани вътрешни
комитети
Добрата практика на корпоративното управление следва
да включва и създаването на специализирани помощни комитети към
управителните органи. Чрез такива комитети може от една страна да
се подпомогне съществено работата на органите за управление или от
друга страна да се използват като инструмент за мониторинг на тази
работа. Световната практика показва ползата от наличието на комитет
за одит и технически комитет.
2.5. Работа с външни експерти-специалисти.
Понастоящем българските дружества проявяват
тенденция да използват външни експерти в малка степен. Това в много
случаи води до недостатъчно добре обосновани решения на органите за
управление. Същевременно използването на външни специалисти не може
да бъде вменено като ангажимент тъй като зависи от спецификата на
всяко конкретно дружество. Но "Кодексът" може да препоръчва при
възникването на определени обстоятелства органите за управление да
се обръщат към външни експерти.
2.6. Разделение на длъжностите
Кодексът следва да препоръчва разделение на
длъжностите на изпълнителните членове на управителния орган и
неговия председател. Също така следва да има ясно разграничаване на
задълженията и отговорностите между членовете на органите за
управление, включващи също така и статута на "вътрешни" и "външни"
директори.
2.7 Регламентирани процедури за взимане на
решения
Важна част от "Кодекса" трябва да бъдат процедурите
за взимане на решения. Те трябва да бъдат ясни, еднозначни,
практически лесно приложими и да включват поне:
- Процедура по свикване на заседания и
установяване на кворуми
- Процедура по подготовка на решенията в
информационен и организационен план
- Процедура по гласуване
- Процедура по протоколиране и съхранение на
архивите
|
