|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Неуспешен избор на първи български омбудсман
|
| |
Изборът на първият български парламентарен омбудсман, проведен от Народното събрание на 14 май 2004 г. се провали, тъй като нито един от кандидатите не успя да събере необходимия брой гласове (т.е. гласовете на повече от половината депутати, участвали в гласуването). Главната причина за неуспеха на избора бе невъзможността на парламентарно представените политически сили да постигнат консенсус в хода на процедурата по номиниране на кандидатите.
Въпреки продължителното закъснение (според закона изборът трябваше да се проведе до края на март), в края на април все пак процедурата по избора на омбудсман бе открита. Партиите не се опитаха да намерят консенсусна фигура в самото начало на процедурата и всяка от тях, а дори и някои по-малки групи депутати, номинира свой кандидат за омбудсман. В резултат на това бяха издигнати седем кандидатури.
Процедурата по номинирането бе непрозрачна, а номинираните кандидати не получиха възможност да представят платформите си пред широка публика. Тази липса на публичност възпрепятства на практика активното участие на гражданското общество в процеса. За представяне на възгледите си за ролята и дейността на институцията и приоритетите, които смятат да следват, номинираните разполагаха само с петминутни изказвания на пленарното заседание непосредствено преди гласуването.
В съответствие със закона проведеното гласуване беше тайно. Резултатите от първия тур, проведен с участието на 198 (от общо 240) депутати, са следните:
- Проф. Петър-Емил Митев, социолог, бивш депутат от БСП;номиниран от Националното движение Симеон II и Движението за права и свободи; 55 гласа.
- Анна Караиванова, адвокат, бивш депутат от Великото народно събрание и бивш прокурор; номинирана от Българската социалистическа партия; 40 гласа.
- Димитър Гочев, бивш съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург и бивш съдия от Конституционния съд; номиниран от депутати от Национално движение Симеон II; 29 гласа.
- Проф. Александър Джеров, професор по право и бивш депутат от СДС; номиниран от Народен съюз; 28 гласа.
- Кирил Милчев, депутат от парламентарната група на Национално движение Симеон II; номиниран от депутати от Националното движение Симеон II; 14 гласа.
- Станислав Димитров, заместник-председател на Българската лига за правата на човека и бивш съдия от Конституционния съд; номиниран от депутати от Националното движение Симеон II и един независим депутат;14 гласа.
- Емануил Георгиев,адвокат; номиниран от Обединените демократични сили;12 гласа.
Тъй като нито един от кандидатите не можа да събере повече от половината гласове на гласувалите депутати, бе проведен втори тур, на който участваха двамата кандидати, получили най-голям брой гласове. Във второто гласуване взеха участие 187 депутати, но голяма част от тези, които на първия тур бяха подкрепили други кандидатури, бойкотираха втория, като подадоха недействителни гласове. Така се стигна до следните резултати:
- Проф. Петър-Емил Митев – 72 гласа;
- Анна Караиванова – 46 гласа;
- Недействителни гласове (празни пликове, празни бюлетини или бюлетини с имената на двамата кандидати) – 69.
Според закона за избор на омбудсман на втори тур се изисква същото мнозинство (повече от половината гласували депутати). Големият брой невалидни бюлетини обаче направи постигането на подобно мнозинство на практика невъзможно Така, въпреки че получи повече гласове от прекия си конкурент, проф. Петър-Емил Митев събра едва 38.5% от гласовете и не бе избран. След гласуването председателят на Народното събрание обяви, че следващото гласуване ще се проведе след неопределен период от време и изрази надежда, че парламентът ще успее да избере омбудсман преди следващите парламентарни избори през лятото на 2005 г.
Този неуспешен избор доказа, че все още липсва необходимата политическа воля за избиране на политически независим парламентарен омбудсман. Политическите сили не можаха да се споразумеят относно подобна кандидатура нито при издигането на кандидатурите, нито преди втория тур. Резултатите от втория тур на гласуването и особено броят на недействителните гласове ясно показват, че процедурата бе силно политизирана. Пропуските и недостатъците на Закона за омбудсмана също повлияха в значителна степен за тези резултати.
В този контекст, за да не се стигне до още един неуспешен избор, е от изключително значение парламентарно представените политически сили да ангажират активно в процеса гражданското общество и да организират широки публични дебати преди да се проведе следващият избор. Това не само ще направи процедурата по-прозрачна и открита, но и ще насърчи депутатите за постигане на споразумение, които да доведе до избирането на омбудсман с по-голямо мнозинство.
Сегашното положение отново потвърждава и необходимостта от усъвършенстване на правната рамка на институцията (чрез изменения в Закона за омбудсмана и включване в Конституцията на разпоредби относно омбудсмана), което успешно да гарантира избора на независим омбудсман.
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
