CSD:Отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност

Случвало ли Ви се е да сте принудени да ‘отстъпите’ законно свое право на някого, защото Ви е страх да не пострадате – Вие или Ваши интереси и близки? Да не “желаете” да изпълните служебните си задължения, защото знаете, че това може да Ви се отрази “нездравословно”? Да отделяте значителни средства за сигурност - застраховки, камери, аларми, “покровители“, и пак да не чувствате бизнеса си предпазен? Вероятно сте от онези 81% от хората в страната, които не вярват в съдебната система и сте съгласни с американския посланик, че престъпността в България е “твърде видима и твърде организирана и това се знае и от българските институции и от външните инвеститори”. Тогава следите внимателно едногодишната дискусия по Законопроекта за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност предложен от МВР и настоявате дебата да не се плъзва към “технически въпроси”, а да се фокусира върху истинският, Вашият проблем – престъпността.

Почти всички политици подкрепиха проекта принципно, защото според проучвания 93% от избирателите настояват за идеите му. Само някои, свързвани с конкретни лобистки интереси, директно отхвърлиха идеята, представяйки произволно избрани аргументи. Сериозността на засяганите интереси от евентуалното приемане на подобен закон, обаче принуди повечето политици бързо да преместят фокуса на дискусията върху “технически” аргументи и да забавят придвижването му към парламента с вече повече от година. - реални действия срещу престъпността няма.

Разбира се, че един законопроект, колкото и силен да бъде не може да промени статуквото, ако не е съпроводен в пакет от действия за реформи в съдебната система и органите за сигурност и обществен ред. Става въпрос за конкретни стъпки, които Коалиция 2000 в сътрудничество с местните институции и чуждестранни експерти предлагат отдавна, като регламентиране на мястото на специалните служби, техните функции и начините за взаимодействие помежду им, повишаване на статута на звената работещи по противодействие на корупцията, въвеждане на мандатност за всички ръководни постове в специалните служби, прокурорите и съдиите и др. От централно значение, обаче е наличието или отсъствието на политическа воля за действие срещу престъпността. В това отношение законопроектът е изключително полезен инструмент за тестване и мобилизиране на политическата в страната, защото поставя твърдо фокуса върху проблемът с престъпността. От една страна принципите залегнали в него се подкрепят от почти всички избиратели и политическото му противопоставяне е недалновидно. От друга приемането му, без започването на цялостна реформа в правоприлагащите и правозащитните органи, за всеки даващ си сметка за силата на законопроекта, е неразумно. Т.е. политическият избор не е “за” или “против” законопроекта, а “за” цялостна и дълбока реформа (включително с приемането на подобен закон) или “против” борбата с престъпността.

“Техническите” юридически аргументи против проекта бяха много - погазва Конституцията, противоречи на Международната конвенция за защита правата на човека, ролята на съда е пренебрегната, не е добре формулиран, не е ясно съотношението му с Наказателния кодекс, приложното му поле е прекалено широко и др. Една значителна част от аргументите са верни, друга са несъстоятелни, а трета са откровено некомпетентни, наивни и користни, като изместват фокуса на дебата. Очевидно има начин подобен закон да съществува в синхрон с международните разпоредби и демократичните права на гражданите, след като функционира в редица страни (Ирландия, САЩ, Германия, Швейцария, Холандия, и др.) и те не са залети от дела в Страсбург. Законът може да бъде формулиран и да се изпълнява, без да нарушава гражданските свободи:

Своевременното отнемане на придобитото от престъпна дейност имущество е и израз на правния принцип, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Борбата с престъпността не може да се води единствено със средствата на наказателното право. Наказателният процес е бавен и сложен, и често пъти продължава с години. През това време съответното лице, разполагащо с финансова мощ и добре платени адвокати, както и с инструменти за насилие и корупция, успява да укрие престъпно придобитото имущество и да избегне осъдителна присъда.

“Технически” икономически аргументи, също имаше, но макар и точни, те бяха извадени от контекста, повърхностни и подменяха фокуса на дискусията: опасност от повече и произволна намеса на държавата в бизнеса, накърняване на правото на частна собственост, повишаване стимулите за изнудване и корупция (при сегашното състояние на администрацията), възможност за разправа с бизнесконкуренти чрез прокуратурата. Данни на социологическата агенция Витоша рисърч за 2003 г. показват, че над 50% от анкетираните представители на бизнеса в страната поставят на първо и второ място като пречки пред започването и развиването на бизнес нелоялната конкуренция (която идва най-вече от контрабанден внос) и престъпността. Тези проблеми изпреварват по важност размера на данъците и лицензионните и разрешителни режими.

Ако законопроектът бъде приет с цял пакет от мерки за противодействие на престъпността, ще се създаде реална възможност за нарушаване на основния монопол на организираната престъпност – за упражняване на насилие и за подкупване на ключови официални представители на държавата, като създаде механизъм за ефективно отнемане на средствата за поддържането на реална заплаха. Това обяснява и яростната атака срещу проектозакона от определени среди в бизнеса. Ако допуснем, че проектът бъде приет без необходимите съпътстващи реформи и предположим, че престъпни интереси и в момента контролират важни механизми на държавата за принуда в свой интерес (т.е. администрацията не работи), то вероятността този допълнителен инструмент да бъде използван за злоупотреби без да наруши баланса на власт между различните групировки, не е голяма. С голяма доза сигурност, може да се твърди, че действието на подобен закон в рамките на цялостни мерки срещу престъпността ще има пряк и косвен положителен фискален ефект, както и ще допринесе за значително подобряване на условията за свободна конкуренция. В Ирландия прилагането на подобни мерки е довело до запор и отнемане на имущество на стойност 70 млн. евро, а в САЩ годишно се “задържат” 1,5 млрд. щатски долара.

Проектозаконът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност е необходим, и заради мерките в текстовете му, и поради шансът за политически пробив за цялостни реформи срещу престъпността. Той може да бъде и полезен правен (за да се възстанови доверието в съдебната система) и икономически (за да има равен старт и свободна конкуренция)инструмент. Дебатът по приемането му не трябва да се измества от точния фокус – престъпността.