Българският резултат

Макар Световната банка да не е направила задълбочени изследвания за страните кандидатки и България за развитието на “икономика на знанието”, дори един бърз поглед на наличните данни е достатъчен да ни покаже, че няма изненади - спрямо страните кандидатки сме преди Румъния и след всички останали. По-важното в случая е да се използва методологията на “икономика на знанието” за определяне на предизвикателствата, пред които е изправена страната в глобалното стопанство и да се избегнат често срещани заблуди относно тази нова концепция.

Схема: Потенциал на България спрямо Финландия

Източник: Собствени изчисления по данни на Институт на Световната банка

В новата икономика важат старите принципи

Не случайно първият стълб на “икономика на знанието” е общата институционална, правна и регулаторна среда за предприемачество. Без да бъдат спазвани принципите на икономическата свобода – ясни правила в сила за всички, сигурност и малко правителствена намеса – не може да се очаква напредък в глобалната икономика. Знанието е най-ликвидният актив, който може за секунди да бъде преместен и установен навсякъде по света при почти нулеви разходи – задържа се само там където има гарантирана пазарна среда и възможност за свободна конкуренция. Въпреки постигнатият напредък в тази област в последните години, България все още е сравнително далеч от благоприятна среда за развитие на предприемачеството – правилата се менят често, намесата на администрацията в бизнеса остава значителна, както и корупцията и сивата икономика, правителството разпределя голяма част от националното богатство, а бизнесът няма гарантирани законови правила и сигурност.

Най-често срещаната заблуда в страните-кандидатки и в България по отношение на “икономика на знанието”, която следва да бъде внимателно избягвана е, че.‘икономика на знанието е задача на правителството‘. Въпреки, че в успеха на повечето от сегашните страни-лидери в това отношение правителствата имат роля, тя в никакъв случай не е водеща и почива на съвсем различни исторически и културни форми на сътрудничество в обществото. В повечето страни-кандидатки и в България липсва социалния капитал (взаимното доверие) за подобна роля на правителството. В повечето случаи тези ‘качествени’ различия в обществата се подценяват от количествените измерители. Например, по налични данни България има около 50% от потенциала на Финландия за иновации и икономика на знанието (Вж. схемата). В същото време по реални резултати от този потенциал (регистрация на международни патенти, търговски марки, научни публикации др.) страната е далеч по-назад. Не бива да се очаква и прекалено бърз напредък и ‘чудо’ в икономическото развитие. За да стигне до “Келтския Тигър” на Европа през 90-те години, Ирландия е започнала целенасочено и последователно да либерализира и преструктурира икономиката си от 1952 година насам. Ключовите думи на успеха тук са постоянство и целенасоченост.

Информационна инфраструктура – кръвоснабдителната система на новата икономика

Появата на новите информационни и комуникационни технологии създаде предпоставките за революционното развитие на икономика на знанието. Все по-силната специализация и натрупването на огромно количество информация и знание, разпръснато на големи разстояния и сред множество хора, изискват създаването на мрежи за комуникация и обмен – тези мрежи се подпомагат от информационната инфраструктура. Не бива да се забравя, че новите технологии са предимно средство за по-ефективно и бързо събиране, обработка, управление и разпространение на информация и знание, а не самоцел. Закупуването и инсталирането на свръх модерни технологии, там където липсва знанието и умението то да бъде използвано, гарантира само по-големи разходи и загуби, но не и по-добри резултати. Както всеки друг актив знанието има тенденция да се струпва на едно място – какъвто е случаят със Силициевата долина в САЩ, което още веднъж потвърждава, че то се подчинява на основните принципи на икономическото развитие. Информационната инфраструктура в България е най-развитият елемент на ‘икономика на знанието’, но той не гарантира бързо общо развитие. На много места в администрацията може да се види как свръх мощни компютри се използват силно ограничено, поради липса на подготвени кадри и натрупани информационни масиви в електронен вид. Все пак наличието на подобна инфраструктура позволява бърз напредък, когато се осигури добро обучение и налична информация.

Човешки капитал – носител на знанието

Дълго време се смяташе, че хората са най-слабо подвижния актив в икономиката и поради това са лесна мишена за събиране на повече данъци. В съвременния свят висококвалифицираните човешки ресурси не познават граници в търсене на по-добри условия за приложение. Днес те могат да избират – да се преместят физически или да предлагат продуктите на своите знания на международния пазар чрез Интернет и най-новите телекомуникационни технологии. Един от най-добрите анализатори на Ню Йоркската фондова борса, чийто анализи се четат от най-богатите американски компании е българи, които физически не е извън страната.

България, както и всички страни-кандидатски за членство в ЕС, имат изключително добри показатели за ниво на образованието и обикновено ги изтъкват като предимство в надпреварата за привличане на чуждестранни инвестиции. Редица проучвания, обаче показват, че качеството на образованието в страната се влошава и не отговаря на изискванията на бизнеса. Проучвания на Витоша рисърч за Коалиция 2000 (http://www.vitosha-research.com/) за най-сериозните пречки пред бизнеса показва двойно увеличение на дружествата, които посочват влошаване на качеството на образованието за последната една година. Макар като абсолютна стойност този дял да е все още малък – 6.8%, той показва една дългосрочна заплаха пред развитието на страната.

Национална иновационна система

Националната иновационна система трябва да осигурява лесна, бърза и достъпна връзка между източниците и притежателите на знание, бизнеса и правителството с постигане на максимални резултати с наличните ресурси. Тук не става дума единствено за формални структури и правила на сътрудничество, но преди всичко за неформални традиции на взаимоотношения между основните заинтересовани страни. Националната иновационна система може да съществува само, ако има напълно изградена основа на общовалидни и строго прилагани бизнес правила и добра среда за развитие на предприемачеството. Ако по-евтиният източник на конкурентноспособност за едно дружество е корупцията и сивата икономика, вместо инвестициите и иновациите, то логично това предприятие ще избере първият вариант. В България все още в много отрасли правилата се доближават до по-неблагоприятния вариант за дългосрочно развитие. Това е видно и от основните показатели на българската иновационна система сравнена с тази на страните кандидатки и членки на ЕС (вж. графиката). България изостава най-силно по отношение разходите на бизнеса за научно изследователска и развойна дейност (НИРД) и резултатите от иновациите – регистрирането на международни патенти. Ясни сигнали за все още несигурна бизнес среда и липса на добре работеща национална иновационна система.

Графика: Основни показатели на иновационната система

Източник: Европейска комисия, Иновационно табло 2002, използвани са само част от данните

Легенда:

Бъдещето е розово

Въпреки все още незавидната си позиция по отношение на изграждането на “икономика на знанието”, България има реална възможност за бързо развитие, ако използва оптимално наличните инструменти за това. За целта трябва значително да бъде подобрено използването и насочването на пред-присъединителните фондове на ЕС и инструментите за развитие на “икономика на знанието”, които се предлагат от международните финансови институции. България следва да ускори преструктурирането на стопанството си и осигуряването на по-голяма гъвкавост на пазарите, като не забравя, че международната икономика изисква непрекъсната работа в тази насока – днешните лидери, могат бързо да изостанат. Опитът на страни като Ирландия и Финландия показва, че добрите резултати идват след не по-малко от 15 – 20 години постоянни и целенасочени усилия от всички обществени играчи.