Даниела Минева, сътрудник, Икономическа програма, Център за изследване на демокрацията
в. Икономически живот, бр. 23, 09.06.2004 г. 

Темата за икономиката на знанието става все по-актуална с развитието на новите технологии, увеличаването на конкуренцията, а също така и в контекста на поставените в Лисабон през март 2000 г. цели пред Европейския съюз до 2010 г. той да се превърне в най-конкурентната и динамично развиваща се икономика в света. Като приоритети в изпълнение на стратегията се поставят подобряването на инвестициите в знанието, повишаване на конкурентоспособността на европейските икономики и поощряване на по-възрастните работници да продължат работа чрез обучение през целия живот, фирменото обучение и подобряването на здравеопазването. По отношение на разходите за НИРД целта е доближаване до 3% от БВП до 2010 г. Стратегията също така предвижда пречките пред свободното движение на изследователите да се премахнат като едновременно с това се положат усилия те да останат в Европа. Националните и съвместните изследователски програми трябва да се обединят в единна мрежа, цената за достъп до знанието (вкл. чрез Интернет) трябва да се намали, а уменията на хората - да се адаптират към нуждите на пазара.

Обменът на информация става по-лесно и все по-голяма част от ресурсите се отделят за създаването и използването на новото знание. Какво обаче е по-различно от използването на знанието в миналото? От една страна може да се твърди, че всъщност не се наблюдава ново явление – всички икономически дейности в човешката история са били осъществявани въз основата на уменията и осведомеността. Днес обаче новите технологии, динамичните промени, специфичността на нужните качества и нематериалните активи и засилването на конкуренцията променят ситуацията и хората на интелектуалния труд се превръщат в доминираща група в обществото като осигуряват основната част от богатството на дадена страна. Икономиката на знанието променя и бизнес цикъла – периодите на растеж са по-продължителни и по-чести, а генерирания в нея растеж е два пъти по-висок от този в традиционните отрасли. Едно от основните преимущества на инвестициите в знанието е, че при криза неговата стойност не се обезценява, за разлика от физическия капитал.

В България дискусията в тази сфера започва все повече да се разраства сред представителите на бизнеса, правителството, неправителствения сектор и академичната общност. На 19 и 20 май 2004 г. под патронажа на Световната банка, Фондация “Приложни изследвания и комуникации” и Софийски университет “Св. Климент Охридски” организираха международна конференция на тема “Икономика на знанието: Предизвикателства и възможности за България”. Конференцията продължи серията от форуми (www.worldbank.org/eca/ke), които Световната банка организира в Париж (2002 г.), Хелзинки (2003 г.) и Будапеща (2004 г.). На събитието Фондация “Приложни изследвания и комуникации” представи и новата си публикация “Икономика на знанието”, в която се описва мястото на иновациите и знанието като капитал, а също така се предоставя голям обем статистическа информация относно различните фактори, определящи ефективността на една икономика, базирана на знанието. За продължаването на диалога в тази област Фондация “Приложни изследвания и комуникации” и Софийският университет ще организират до края на годината съответно Национален иновационен форум и Европейски ден на предприемача.

Много въпроси относно създаването на подходящи условия и цялостна стратегия за развитие на знанието и иновациите в България подлежат на обсъждане, но няма разногласия относно важността на тази сфера, както и факта, че в условията на бързо променящата се икономическа среда знанието се превръща в основен ресурс, определящ ефективното функциониране на всички останали производствени фактори и сфери. В контекста на тази нова концепция и на бъдещото ни присъединяване към ЕС, България трябва да намери механизма да се интегрира към най-бързо развиващите се икономики в света. Това може да стане само ако от страна на правителството, бизнеса и обществото бъдат поети съответните отговорности и мерки; за успешното развитие на икономиката на знанието. Тъй като знанието е силно специализирано и разпръснато, за неговото групиране, съхранение, разпространение и реализиране в практиката е нужно изграждането на множество предимно хоризонтални връзки между хора и организации. Тези връзки трябва да обхващат не само сферата на информационните и комуникационните технологии, но и всички останали – бизнеса, академичната общност, правителството, обществото като цяло. Обединяването на знанието създава огромен потенциал, но това не е достатъчно то да се превърне в полезно, използваемо знание. Необходими са опит и умения, за да може то да се обработи и използва. Световната банка доказва връзката между икономическото развитие и знанието и проследява процеса на превръщането на едно откритие в продукт в своя аналитичен модел за четирите стълба на икономиката на знанието. Това са иновационната система, която създава новото знание; институциите, които го събират и превръщат в блага; добре обучената работна сила и информационните и комуникационните технологии, които го съхраняват и разпространяват.

Какви са преимуществата и недостатъците на българската икономика по отношение на икономиката на знанието? Според общия индекс на икономиката на знанието на Световната банка България се нарежда на предпоследно място преди Румъния, а според Методологията за оценка на знанието (КАМ 2004) общият индекс на иновациите в България е 6,07 (от максимална стойност 10) при 8,69 за страните от Г-7 и 8,28 за ЕС-15. Причините за този факт се крият в липсата на условия за развитието на иновациите и множеството тарифни и нетарифни ограничения. Също така Световната банка оценява бизнес климата в страната с индекс 4,44 при 8 средно за ЕС. Като един от най-големите проблеми се очертава липсата на платежоспособно търсене от страна на бизнеса на иновационни идеи. В този контекст държавата трябва да създаде подходяща среда, включваща различни стимули за фирмите като в България са предприети стъпки в правилната посока с направените законодателни промени и политики за стимулиране на МСП и конкурентоспособността, както и с Проекта за национална иновационна стратегия, която да се финансира от Национален иновационен фонд.

Иновационната система в България до голяма степен е предопределена от наследената в миналото структура, а именно -  институтите на БАН (които в момента получават около 1/3 от публичните разходи за НИРД според Европейското иновационно табло), университетите (които можеха да намерят финансиране само при сътрудничество с конкретни предприятия, но и тази алтернатива в момента се използва много слабо) и изследователските отдели към различните министерства. Това, което поражда тревога, е липсата на координация между тези три стълба и сътрудничество с бизнеса, както и фактът, че този механизъм не се оптимизира и променя според пазарното търсене. Държавното финансиране (главно от Националния съвет за научни изследвания) също е  много ниско (средно 1965 лв. за проект през 2002 г.). Според данни от Евростат за периода 1991-2001 г. структурата на разходите за НИРД се променя коренно. По време на кризата от 1996-1997 г. разходите, финансирани от индустрията, рязко намаляват за сметка на правителственото финансиране, а чуждестранните източници започват постепенно да се увеличават. През последните години се преминава към проектно финансиране от страна на външни организации и европейските програми. За съжаление обаче много български фирми не са готови да се възползват от тази възможност. Ситуацията се утежнява и поради намаленото финансиране от страна на индустрията и недостатъчните стимули за частния сектор да поема рискове. Статистиката на Световната банка сочи, че делът на разходите за НИРД на частния сектор (като процент от БВП) представлява едва 13,9% от дела на разходите в страните от Г-7. За да се поощрят фирмите да инвестират в иновации са необходими условия като по-голяма отвореност на икономиката, данъчни преференции, достъп до факторите на производство, улеснени процедури при започване и прекратяване на бизнес (относно процедурите по несъстоятелност по данни на Световната банка за 2002 г. сме на 63-то място от 108 страни) и др. Също така трябва да им се предостави информация относно увеличената възвръщаемост от подобно рисково начинание и да им се гарантира запазването на ползите, които ще бъдат извлечени от него. Именно тук намира място защитата на интелектуалната собственост, която според Методологията за оценка на знанието на Световната банка (КАМ 2004) има индекс 2,47 и е над три пъти по-ниска от тази в страните от Г-7. Ниско е и качеството на регулиране на конкуренцията. Важен фактор за развитието на сектора и привличането на чуждестранни инвестиции е добрата и предвидима правна рамка. Според индекса на правната система и имуществените права за 2003 г., изчисляван от института “Фрейзър”, България е на 73-то място с общ индекс 4,8 при 8,1 средно за ЕС.  

Преди да се избере каквато и да било фирмена и национална политика първо трябва ясно да се дефинират нуждите на пазара и да се развият уменията на потребителите на ИКТ услуги като основа за бъдещото развитие на сектора. Така например не трябва да се акцентира само върху информационните и комуникационните технологии, тъй като дори новите идеи в селското стопанство са иновация. За да се съберат на едно място експерти, знание и всички необходими елементи, от които се нуждае бизнеса за развитието на иновациите в България трябва да се развият иновационните клъстери и бизнес инкубаторите. Трябва да се обърне внимание и на качествените характеристики на влизащите в страната инвестиции.

Неоспорима е ролята на училищата от гледна точка на развитието на знанието като продукт. Без образованието не биха могли да се развият останалите сектори на икономиката. Липсата на бърза адаптивност към пазарното търсене и очакванията на фирмите обуславят нуждата от подобряване на системата и увеличаване на инвестициите в образованието като цяло с акцент върху средното образование, където са най-силно изразени проблемните области относно уменията, нужни в една икономика на знанието. образованието трябва да се интегрира в транснационалните мрежи, а обучението през целия живот да се доразвие. Можем да се възползваме и от опита на европейските страни и програмите на ИТ компании, насочени към повишаване на компютърната грамотност на учениците.

Към четирите стълба на икономиката на знанието може да се добави и пети: социалния капитал, представен от доброто ръководство, визия и воля за промяна и развитие. За да се развие успешно иновационният сектор, трябва да се подобрят фирмените процеси, управлението на специфичните знания и стратегията на фирмите на базата на актуална информация, в частност за състоянието на ИКТ сектора. Като примери за източници на информация и методология за класифицирането й могат да се дадат UK Competitiveness Index,  Index of Massachusetts Innovation Economy, New Economy Index и US Innovation Index, а по-конкретно за нашата страна - Европейското иновационно табло, в което България участва вече втора година, Balanced Scorecard за оценка на електронното правителство, докладът е-България на Фондация “Приложни изследвания и комуникации” и др.

По отношение на управлението от страна на държавата трябва да се разработят механизми за анализ на ефективността на действащите политики в тази област с цел вземането на по-ефективни политически решения за бъдещото развитие. Преминаването към експортноориентирана политика по отношение на иновациите, изграждането на добро име на страната и намирането на европейски партньори става приоритет за бъдещото развитие на България. В новата Стратегия за конкурентоспособност на ИКТ индустрията в България са изброени шест направления, постигането на ефективност в които ще гарантира успешното развитие на ИКТ сектора у нас. Това са: подобряване на държавната политика, среда и бизнес потенциал; подобряване на инфраструктурата; подобряване на образованието; мобилизиране на финансовите и човешките ресурси и брандинг и популяризация на България на глобалния пазар. В момента България трябва добре да преосмисли своята иновационна система, чрез която да се осъществява трансферът на иновации и ново знание. Тази цел може да се постигне чрез съвместното използване на възможностите, които предоставя международната търговия и международните изследователски програми. 

Сравнение на България с ЕС по показателите за изпълнение на Лисабонската стратегия

Източник: The Lisbon Review 2004: An Assessment of Policies and Reforms in Europe, World Economic Forum, 2004.