РЕГИСТЪРНО ПРОИЗВОДСТВО - ПРОБЛЕМИ И ВЪЗМОЖНИ ЗАКОНОДАТЕЛНИ РЕШЕНИЯ

СТАНОВИЩЕ НА ПРАВНИЯ КОМИТЕТ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ИНДУСТРИАЛНА БИЗНЕС АСОЦИАЦИЯ

13.05.2003г.,
гр.София

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ МИНИСТРИ,
ВАШИ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВА ПОСЛАНИЦИ,
УВАЖАЕМИ УЧАСТНИЦИ,

Настоящото изложение отразява становището на Правния комитет на Българската индустриална бизнес асоциация по отношение на съществуващото в страната регистърно производство.

Членовете на Правния комитет на БИБА обсъдиха посочената тема като на вниманието на настоящия форум поставяме следните по - значими, според нас, проблеми и становища:

1.Членовете на комитета приемат, че замяна на съдебното регистърно производство с друго не е необходимо. Считаме, че макар и несъвършена, нормативната основа за функционирането на регистърното производство като цяло е добра и следва да се работи в посока на нейното усъвършенстване чрез замяната на неудачните решения с други, предложени от специалистите и в унисон с изискванията на правоприлагането.
Вярно е, че в множество държави (Великобритания и Северна Ирландия, САЩ и др.) търговският регистър не се поддържа от съда, а са налице специализирани за тази цел институции- например Compаny House. В същото време има други държави от Европейския съюз, при които търговският регистър се поддържа в рамките на съдебната система (Австрия).
Традицията на българското търговско законодателство е свързана със съда като орган по регистъра. Такъв е бил законодателният режим и през първата половина на 20-ти век, преди налагането на държавен монопол върху търговските отношения и забраната на частната собственост. По въпроса на регистърните производства са налице сериозни теоретични разработки (например “Търговски регистър”, изд.1939г., Живко Сталев), така и разнообразна фирмена практика на Върховния касационен съд на Р България. Считаме, че това наследство не бива да се изоставя, а да се използва за позитивно усъвършенстване на материята относно търговския регистър. Настоящата организация на вписванията в регистъра и неговото съществуване е напълно в съответствие и с действащите Директиви на Европейския съюз по отношение на дружественото право (Първа Директива на Съвета от 09.03.1968г.; Втора Директива на Съвета от 13.12.1976г.; Шеста Директива на Съвета от 17.12.1982г.; Единадесета Директива на Съвета от 21.12.1989г.; Дванадесета Директива на Съвета от 21.12.1989г.; Постановление №2137/85г. на Съвета от 25.07.1985г. и т.н.).

2. Мерките за усъвършенстване на съществуващата правна уредба относно търговския регистър могат да бъдат определени като такива от по – общ характер и конкретни препоръки. Към принципните предложения можем да отнесем следните: предприемане на необходимите законодателни мерки за унифициране на практиките на окръжните съдилища по фирмени дела, както и мерки, осигуряващи по – голяма бързина и ефективност на регистърните процедури.

Конкретните предложения за промени и усъвършенстване на законодателството са множество и трудно биха могли да бъдат систематизирани или обяснени в едно кратко изложение. Някои от тях бяха обсъдени в рамките на заседанието на Правния комитет и са изложени по – долу:

2.1. С цел осигуряване на бързина на производствата по фирмени дела се предлага въвеждане на примерни образци и приложения към тях относно необходимите документи при първоначалното вписване на търговците.

2.2. Задължително е унифицирането на практиката на съдилищата по процедурата по издаване, сроковете за издаване и валидност и съдържанието на Удостоверенията за актуално състояние. Необходимо е прецизиране на нормативната база за тяхното издаване и възможностите за използването им.

2.3. Въвеждане на възможност за проверка и защита уникалността на фирменото наименование в национален мащаб. Това, че едноличните търговци и дружествата се вписват в регистъра при окръжния съд по местоседалището им (чл.3 от Търговския закон), не означава, че чл.11 от същия нормативен акт следва да се тълкува като предвиждащ изключителност на фирменото наименование само в рамките на съответния окръжен съд. Въведената от чл.11 от ТЗ изключителност на фирменото наименование следва да бъде тълкувана като такава в национален мащаб. Това е смисълът на закона. Още по – порочна е практиката на някои съдилища да допускат вписването в един и същи регистър на търговските дружества на фирми с едно и също наименование, но от различен вид. Считаме, че тази практика следва да бъде изоставена.

2.4. Необходимо е регламентиране статута на т.нар. “спящи компании” (dormant companies). Досега те не са познати на българската правна система, но безспорна е нуждата от уреждане на възможността за придобиване на такъв статут. Тази необходимост е свързана с данъчните последици от фактическото преустановяване извършването на дейност от даден търговец, както и с практическата невъзможност в някои случаи добросъвестните данъчно и регистърно – отговорни лица (мениджъри) да предизвикат заличаването си от регистъра при бездействие от страна на притежателите на дружествения капитал. Такъв е примерът с управителя на дружество с ограничена отговорност, който не е съдружник. От регистърна гледна точка (а следователно и от данъчна такава), законът не познава понятието “оставка”. В случай на дезинтересиране на всички съдружници и фактическо, не правно, преустановяване дейността на дружеството, управителят практически не може да избегне отговорността си към публичните институции, както и тази по чл.145 от ТЗ независимо, че дружеството не осъществява дейност и вината за създалата се ситуация е на съдружниците.

2.5. Наложително е и завършването на процеса на унификация на информацията за търговците за статистически и данъчни цели. Процесът на унифициране на номера на търговеца, известен като БУЛСТАТ и този по националния данъчен регистър и на регистрацията за нуждите на данъка върху добавената стойност следва да бъде завършен. Необяснимо е поддържането на административен и информационен ресурс за идентифицирането на търговеца с различни номера по БУЛСТАТ и за данъчни цели. Това затруднява и правилното и лесно оформяне на фактурите за данъчни цели (независимо дали данъчни или опростени). Възможно междинно решение е и предвиждането, след приключване на съдебната регистрация на търговеца, някои от последващите и задължителни към момента регистрации за публични цели да се извършват служебно като самото им завършване да не бъде условие за започване на търговската дейност на търговеца.

2.6. Независимо от изричната разпоредба на чл.5 от ТЗ, в някои окръжни съдилища са налице случаи на отказ от предоставяне на сведения и информация относно фирмените дела. Тази практика следва да се игнорира напълно.

2.7. Съществуват и други отделни, самостоятелни проблеми на регистърното производство, свързани само с някои от видовете дружества, но възможни за отстраняване (например изключването на съдружник в дружеството с ограничена отговорност, изискването за кратност на 100 на стойността на един дял в ООД при минимален размер от 10 лева и т.н). Решаването на подобни въпроси може да стане само чрез подходящи изменения на ТЗ като се следят и становищата на практикуващи юристи, запознати със съдебната практика и възникващите в нея въпроси и спорни тълкувания.

3. В обобщение на казаното по – горе можем да препоръчаме, при съставянето на експертни групи към Народното събрание за изготвяне или коригиране на проекти за усъвършенстване на материята относно режима на търговския регистър, да бъдат привличани повече юристи от практиката и наистина да се търси мнението на неправителствените организации, които с ангажирането на сравнително малък времеви ресурс, могат да препоръчат много разумни и практични изменения, произтичащи от изискванията на реалността.

От името на Правния комитет на БИБА

Адв. Явор Маноилов