|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Втора годишна международна конференция: НАТО, ЕС и новите рискове: перспективата на Югоизточна Европа
|
| |
29-30 октомври 2004
София
Изказване на г-н Пламен Панайотов, Заместник министър-председател на Република България
Ваши превъзходителства,
Уважаеми дами и господа,
За мен е чест и удоволствие да бъда сред вас в този Голям ден за Европа, когато в Рим българският министър-председател подписва заедно с ръководителите на Европейския съюз Конституцията на Европа. Този ден отваря нова страница в историята на нашия континент и нова надежда за бъдещето, което за България от тази година неразривно ще бъде свързано с членството ни в НАТО и в Европейския съюз.
Благодаря на представителите на Центъра за изследване на демокрацията, които успяха да превърнат този авторитетен форум по въпросите на сигурността в Югоизточна Европа в традиционен.
Вярвам, че събития като днешното имат своето място и роля в усилията за превръщане на нашия регион в зона на мир, сигурност и стабилност.
Защото те са не само отличен повод за дискусии и формулиране на нови идеи за бъдещето. Те претворяват в реалност желанието и способността ни да работим заедно, на всички нива и под различни форми, за постигането на общи цели.
Такава приоритетна цел за всички нас е запазването и трайното утвърждаване на мира в Югоизточна Европа. По пътя към постигането й, страните ни могат да разчитат на силни и авторитетни съюзници в лицето на НАТО и Европейския съюз. Преди обаче да се спра на ролята, която двете организации играят за стабилността и сигурността в региона, бих искал накратко да очертая естеството на предизвикателствата, пред които сме изправени днес.
Безспорно, това са глобалните заплахи, белязали началото на третото хилядолетие – тероризмът и разпространението на оръжия за масово унищожение. Съществува обаче и една втора, “регионална” категория, наследена от изминалото десетилетие на кризи и конфликти в Западните Балкани - бавният ход на демократичните реформи в някои страни, икономическата изостаналост, корупцията, трансграничната организирана престъпност, трафикът на хора, наркотици и оръжие. Не бива да се забравя, че тези две категории заплахи за сигурността са тясно свързани и взаимно зависими. Тероризмът намира социална основа там, където царят хаос и икономическо безсилие. Организираната престъпност, трафикът на хора, наркотици и оръжие нерядко са източник на финансови средства за терористите. В този смисъл, погрешно би било да гледаме на регионалните предизвикателства само като на пречка пред евроатлантическата интеграция на страните в Западните Балкани.
Намирането на адекватен отговор би означавало на практика успех в борбата срещу глобалната заплаха на тероризма.
Ако трябва да определя в едно изречение приноса на НАТО и ролята на Европейския съюз за сигурността на региона, то би звучало така: Каузата “мирни и проспериращи Балкани” има двама верни поддръжници и помощници в лицето на НАТО и ЕС.
Многобройни са примерите за това в най-новата история на нашия регион. През изминалото десетилетие НАТО изигра ключова роля за разрешаване на кървавите конфликти, съпътствали разпадането на бивша Югославия. От 1993 г., когато за пръв път Алиансът започна своя операция на Балканите – впрочем, първата мисия извън собствените му географски граници - до днес той е основен гарант на стабилността в региона. Босна и Херцеговина, Косово, Македония са емблематични по отношение значимостта на политическата и военна роля на Алианса в условията на кризи.
На Срещата на най-високо равнище в Истанбул през юни тази година Балканите бяха определени като стратегически важен район за Алианса и бе потвърден ангажимента за интегриране на всички страни от региона в евроатлантическите структури в съответствие с установените критерии за членство. Елемент на този стратегически ангажимент на Алианса са ръководените от НАТО операции в Западните Балкани. Същевременно в Истанбул бяха посочени запазващите се многобройни политически, икономически, социални и институционални предизвикателства. Отбелязва се критичната и централна роля на НАТО в осигуряването на сигурност и стабилност в региона чрез политическо ангажиране, военно присъствие и развитие на сътрудничество и партньорство със страните от региона.
Непосредствен резултат от преоценката на ситуацията и приоритетите в Западните Балкани е, че днес НАТО е в процес на трансформация на своята роля в Босна и Херцеговина, който ще приключи в края на годината. Тогава СФОР ще бъде заменена от операция “Алтеа” под егидата на Европейския съюз. Бих искал обаче да подчертая, че неслучайно използвам думата “трансформация”. Често в медиите и публичното пространство, протичащите промени се обобщават като “прекратяване на ролята на Алианса” в Босна и Херцеговина.
Това е фактически невярно. Алиансът запазва своето присъствие посредством Щаб в Сараево, който се очаква да бъде от около 150 души.
Нещо повече, предвижда се операция “Алтеа” да се осъществи при използването на т.нар. механизми Берлин плюс. Което означава, че нейното провеждане е свързано с използването на сили и средства на НАТО. С други думи, на практика Алиансът запазва прекия си ангажимент за стабилността в страната, макар и в различна от досегашната форма.
Същевременно, НАТО остава в Косово. Операция КФОР, която досега беше основен фактор за стабилността в тази провинция, ще продължи да играе тази ролята поне до средата на 2005г., когато предстои преглед на изпълнението на стандартите съгласно прилаганата политика “стандарти преди статут”. По същия начин се запазва военното присъствие в региона на такъв ключов наш стратегически партньор каквито са Съединените щати.
Приносът на НАТО към сигурността и стабилността в Югоизточна Европа в много голяма степен се въплъщава и в провежданата от Алианса политика на разширяване. Опитът на България и Румъния показа, че евроатлантическата перспектива е силен стимул за осъществяване на прехода към демокрация и съпътстващите го реформи. Затова е толкова важно възможно най-скоро трите страни-кандидатки Албания, Македония и Хърватия да бъдат насърчени по пътя си към евроатлантическото семейство с даването на ясна времева рамка за това, кога ще могат да се присъединят към него като пълноправни членове.
Също толкова важно е да продължи процесът на приобщаване на Сърбия и Черна гора и Босна и Херцеговина към атлантическите структури посредством Инициативата Партньорство за мир (ПзМ). Това би имало не само благотворен вътрешнополитически ефект. То би насърчило двете страни да играят още по-активна и съзидателна роля в регионалното сътрудничество в сферата на сигурността. Така, направената “инвестиция на доверие” от страна на съюзниците, в крайна сметка ще се окаже “инвестиция в сигурността и благоденствието” на цяла Югоизточна Европа.
Макар казаното дотук за приноса на НАТО към региона да носи силен политико-военен привкус, бих искал да припомня, че, в действителност, Алиансът е фактор и с чисто икономическо измерение. Можем смело да твърдим това от личен опит. Статистическите данни за България сочат, че от получаването на поканата за членство през ноември 2002 г. досега, чуждите инвестиции в нашата страна са нараснали ДЕВЕТ ПЪТИ - от 900 млн на над 8 млрд долара.
Разбира се, основният фактор за това е цялостната политика на правителството, насочена към осигуряване на възможно най-добрите условия за инвеститорите за ускорен икономически ръст и повишаване на благосъстоянието. Тази политика е в основата и на представения в Парламента бюджет за 2005 г. На фона на постигнатите икономически резултати, можем само да си зададем въпроса, къде би била страната ни в икономическото си развитие, ако поканата за членство в НАТО бе дошла по-рано. Същевременно нашият пример нагледно демонстрира, колко би загубил целият ни регион от ненужното забавяне на членството на трите страни-кандидатки.
Сега, позволете ми да се спра накратко и на другия “стратегически поддръжник” на каузата на Югоизточна Европа в лицето на Европейския съюз. Подобно на НАТО, Съюзът се превърна в катализатор на прехода към мир, стабилност и демокрация, както посредством провежданата интеграционна политика, така и посредством осъществяваните от страните-членки операции на територията на някои страни от Западните Балкани.
Членството в Европейския съюз е сред ключовите приоритети на всички страни в региона. В стремежа си да удовлетворят критериите за пълноправно членство в Съюза, държавите стартираха мащабни “оздравителни” процеси – в политическата, икономическата, социалната, административната и други ключови сфери.
Целта е постепенното им превръщане в устойчиви демократични общества с работещи пазарни икономики, основани на върховенството на закона, зачитането на човешките права и правата на малцинствата, етническата, религиозна и културна толерантност. Общества, в които корупцията и престъпността получават ефективно противодействие.
Лансираният от Европейския съюз Процес на стабилизиране и асоцииране се превърна в рамка на интеграционната политика на Съюза по отношение на Западните Балкани. Постигнатото досега ни позволява да бъдем оптимисти. Ще си позволя да припомня само някои от най-скорошните събития - влизането в сила на Споразумение за стабилизиране и асоцииране на Република Македония и подаването от нея на молба за членство в ЕС; започването и хода на преговорите за сключване на Споразумение за стабилизиране и асоцииране с Албания; предприетите предварителни процедури от Европейската комисия по Споразумение за стабилизиране и асоцииране с Босна и Херцеговина и Сърбия и Черна гора; предоставянето на Хърватия на статут на страна-кандидатка за членство в ЕС и предстоящото в началото на 2005 г. започване на преговори за членство.
През последните години, при разрешаването на кризите в Западните Балкани Европейският съюз се наложи в една доскоро необичайна за него роля. Полицейската мисия в Босна и Херцеговина (EUPM), както и операциите “Конкордия” и “Проксима” в Македония ни накараха да скъсаме с традиционното възприятие за Съюза като гражданска и икономическа сила без особени амбиции, роля или пък наличен инструментариум във военната сфера. Подобно възприятие е вече безвъзвратно остаряло. Предстоящата от месец декември тази година операция “Алтеа” в Босна и Херцеговина ще затвърди окончателно новата роля на Европейския съюз.
Тъй като вече по-рано се спрях на операция “Алтеа”, не бих искал тук да навлизам в повече подробности. Използвам само случая да подчертая един особено важен факт, за който свидетелства начинът, по който тази операция предстои да бъде осъществена: тя ще бъде под егидата на Европейския съюз, със сили и средства на НАТО. Сигурността в региона е не просто сфера, в която двете организации имат принос и роля.
Тя не е и просто обект на споделен интерес. Стабилността и сигурността на Балканите е цел, за която НАТО и Европейският съюз работят в тясно сътрудничество. Това, впрочем, е видно и от приетия през юли миналата година “Съгласуван подход на НАТО и ЕС за Западните Балкани”.
Дами и господа,
Бих искал, в заключение, да отбележа, че НАТО и Европейският съюз имаха и имат още една много важна роля за сигурността на Югоизточна Европа – ролята на обединители. През годините двете организации последователно изпращаха към нас посланието, че членството в двата съюза минава задължително по пътя на сътрудничество помежду ни.
В контекста на интеграцията в НАТО тази политика бе твърдо подкрепена от правителствата на приятелските ни съседи Гърция и Турция, а Европейският съюз създаде и специални финансови инструменти за ускоряване на ефективното трансгранично и интрарегионално сътрудничество.
Така НАТО и Европейският съюз създадоха едно доминиращо атлантическо и европейско мнозинство, което днес диктува дневния ред на региона. Мнозинство, чиито действия се определят от култура на сътрудничество, а не на разделение и конкуренция.
Югоизточна Европа днес е по-сигурна от всякога, защото целите, които я обединяват – заемане на достойно място в европейското и атлантическо семейство - са по-силни от всичко, което някога в миналото я е разделяло.
Като нов член на НАТО и присъединяваща се към Европейския съюз държава бих искал да ви уверя, че България последователно и приоритетно ще отстоява позиция в полза на интеграцията на всички страни от региона в двата съюза, ще споделя своя опит и ще оказва всячески помощ и съдействие за осъществяване на тази цел, която днес е наша обща. Това е в наш собствен, български интерес, в интерес на балканските народи, в интерес на мира и сигурността в Европа и в света.
Вярвам, че вашата конференция ще даде принос за постигане на тази споделяна цел и ви пожелавам успех!
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
