|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Втора годишна международна конференция "НАТО, Европейският съюз и новите рискове: перспективата на Югоизточна Европа"
|
| |
29-30 октомври, 2004 г.
София
Изказване на г-н Николай Свинаров, Министър на отбраната на България
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСТИ,
ДАМИ И ГОСПОДА,
Позволете ми преди всичко да благодаря на нашите домакини от Центъра за изследване на демокрацията за това, че за втора поредна година организират подобна международна конференция, на която ние, политици, държавници и експерти, можем да дискутираме заедно въпросите на сигурността.
В последните 15 години всички ние сме свидетели на задълбочаващия се процес на глобализация, подсилен от невероятния прогрес в областта на информационните технологии и на възможностите за свободно движение на идеи, хора, стоки и капитали. От една страна, това създава възможности за интензифициране на връзките на всички нива - държави, организации, общности, индивиди, и във всички области - политическа, икономическа, финансова, културна, и за разширяване на областите на сътрудничество с цел постигане и защита на общи интереси. Взаимната обвързаност между държавите и субектите и задълбочаването на сътрудничеството рефлектират върху повишаване на доверието и отслабване на източниците на противоречия и напрежение между държавите.
От друга страна обаче, глобализацията, свободното движение и отварянето на страните към света повишават уязвимостта на всяка една от тях по отношение на асиметричните заплахи за сигурността. Поради това е естествен стремежът на държавите към създаване на пространства на общи интереси и отговорности, насочени към запазване и заздравяване на мира и сигурността.
В тази зала днес сме се събрали представители на държави от Югоизточна Европа - регион, в който страните имат осъзнати общи интереси по отношение на сигурността. Сигурност, която е насочена не само към осигуряването на мир, стабилност и просперитет за държавите ни, но и към създаване на благоприятни условия за живот и развитие на всеки един човек. Затова ние разглеждаме сигурността като единство от множество измерения.
Държавите в Югоизточна Европа днес са изправени пред сходни проблеми. На всички ни е известно, че организираната престъпност изключително бързо загърби международните и междуетническите противоречия и се интернационализира, успешно възползвайки се от положителните ефекти от глобализацията. Със съжаление трябва да отбележим, че днес през Балканите преминават основни канали на трафик на наркотици, хора и оръжия. И макар някои историци и анализатори да разглеждат географското положение на Югоизточна Европа, етническите, религиозните и културните различия като предизвикателство към националните лидери на държавите в региона, аз смятам, че те могат да бъдат трансформирани в предимство и възможност за преодоляване на тези проблеми.
Чрез членството в НАТО и ЕС пред страните от Югоизточна Европа се откриват перспективи и възможности за постигане и гарантиране на собствената им сигурност, но и за конкретен принос към обединените усилия на страните-членки за повече мир, повече стабилност и просперитет.
Аз не бих искал да се спирам на политическите измерения на това членство. Бих искал обаче да подчертая, че европейските и евроатлантическите перспективи трансформират икономическата и инвестиционната среда в региона. Общоизвестна е връзката между сигурността и инвестициите. Но тя може да бъде разглеждана и обратно, т.е. инвестициите могат да бъдат значим фактор за гарантиране на стабилност и просперитет на държавата, бизнеса и отделните индивиди.
Същевременно членството в НАТО и ЕС е отговорност, която трябва да докажем, че сме способни да поемем. Самото присъединяване изисква определено ниво на готовност, за да може да постигне очакваните положителни ефекти. Затова подготовката за членство е свързана с осъществяването на мащабна трансформация във всички области и промяна във философията и стратегията за сигурност.
България подкрепя активно и последователно политиката на "отворени врати" на Алианса, потвърдена и на Срещата на върха на НАТО в Истанбул. Интегрирането на държавите от Югоизточна Европа в НАТО е приоритет на външната ни политика, която се ползва с широка политическа и обществена подкрепа. Последващото разширяване на Алианса със страните-кандидатки ще подпомогне по безспорен начин по-нататъшното укрепване на сигурността и стабилността в Западните Балкани.
България подкрепя държавите-кандидатки по пътя им към пълноправно членство в НАТО, както и Сърбия и Черна Гора и Босна и Херцеговина за присъединяване към “Партньорство за мир”. Ефективното реализиране на тези ангажименти предполага активизиране не само на двустранните, но и на многостранните отношения във военно-политическата област.
Уважаеми дами и господа,
Позволете ми да завърша, потвърждавайки убеждението си, че съществуват сериозни перспективи за военнополитическото сътрудничество между страните от Западните Балкани в различни области. Началото е поставено, но е необходимо това сътрудничество да се задълбочи и детайлизира, като се търси решение на въпросите още на практическо ниво.
Конкретни инициативи, които България с готовност би подкрепила, включват срещи на високо равнище и експертни срещи; провеждане на съвместни учения с използване на полигоните на страните, развитие на военноикономическото и военнотехническото сътрудничество, информационен обмен и т.н. Ние бихме могли да споделим своя опит от процеса на подготовка и присъединяване към НАТО и ЕС, както и в областта на планирането на отбраната, подготовката и обучението на кадри, създаването на необходимата правно-нормативна база за нуждите на отбраната и сигурността.
Аз вярвам, че консултациите и обменът на опит предоставят изключително ценна възможност за нашите страни. Доказателство за това е и днешната конференция.
Благодаря за вниманието! Желая Ви успех! | |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
