|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Българската конституционна реформа в контекста на присъединяването на Република България към Европейския съюз (2003-2005)
|
| |
 На 29 март 2005 г. в Центъра за изследване на демокрацията беше представен аналитичния доклад “Българската конституционна реформа в контекста на присъединяването на Република България към Европейския съюз (2003-2005)”, изготвен в изпълнение на Комуникационната стратегия за членство на България в ЕС от работна група към Центъра за изследване на демокрацията.
 Програмният директор на Центъра Бойко Тодоров откри дискусията и представи накратко дейността на Центъра в областта на съдебната реформа и евроинтеграцията.
Димитър Пехливанов от Дирекция “Комуникационна стратегия” на Министерство на външните работи представи работата на дирекцията за запознаване на обществеността с дейностите, съпътстващи присъединяването на страната ни към ЕС. Той посочи, че за тази цел МВнР е възложило изготвянето на 10 аналитични доклада по различни теми, повечето от които вече са публично представени.
 Драгомира Паунова от Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията представи доклада, като се спря по-подробно на историята и развитието на конституционната реформа в България (2003 – 2005 г.). Конституционните изменения в този период засягат разпоредбите относно съдебната власт, както и изпълняват политическите ангажименти,поети във връзка с процеса на евроинтеграция. Бяха представени и приетите конституционни промени в приетите през 2004 г. в ЕС държави.
Д-р Мария Йорданова, директор на Правната програма на Центъра, подчерта, че в процеса на работа на временната парламентарна Комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията са предоставени широк кръг предложения от различни институции и организации.Макар да не са били взети предвид на този етап от реформите,те са представени в доклада с оглед бъдещите конституционни изменения.
Председателят на Съюза на съдиите в България, Нели Куцкова сподели мнението, че промените в Конституцията от 2003 г. не са довели на практика до чувствителни промени в положителна насока. Промените в статута на магистратите (въвеждането на функционален имунитет, измененията в института на несменяемост, въвеждането на мандатност за административните ръководители в съдебната власт), както и въвеждането на тайно гласуване при вземането на кадрови решения от Висшия съдебен съвет(ВСС), не са се оказали достатъчни. Не са се оправдали и очакванията за повече прозрачност и публичност в работата на съдебната власт. Според г-жа Куцкова промените от 2005 г. по отношение на възможността граждани и юридически лица от ЕС да придобиват земя в България и български граждани да бъдат предавани за целите на наказателното преследване на друга държава членка във връзка с въвеждането на Европейската заповед за арест са от голямо значение, но резултатите от действието им тепърва ще се оценяват.
Според доц. Васил Цанков, преподавател по право, измененията в Конституцията не са достатъчни и не водят до желаните промени в демократичното пространство на България. Според него, за да функционира по-добре съдебната власт, е необходимо да се премахне парламентарната квота във Висшия съдебен съвет. Той предложи също и да се създаде, чрез въвеждането й в Конституцията, специализирана структура за борба с корупцията по примера на Румъния.
Д-р Йорданова отбеляза,че в бъдеще съставът на ВСС ще зависи от структурата на съдебната власт, но би било добре, или да се елиминира парламентарната квота в него, или, ако тя остане, изборът й да се провежда с квалифицирано мнозинство.
В хода на дискусията г-н Тодоров постави въпроса за способността на българските магистрати да прилагат ефективно законодателството на ЕС. Нели Куцкова отговори, че се предприемат мерки този въпрос да залегне в програмата за обучение на Националния институт за правосъдие. Проблем в това отношение е непознаването на практиката на Съда в Люксембург, което ще наложи допълнително обучение.
Милена Дамянова от Делегацията на Европейската комисия в България подчерта, че в редица области ЕС не налага задължения за въвеждането на конкретни мерки, а изисква постигането на определени резултати.Тя посочи като пример необходимостта от бърза и ефективна работа на съдебната власт и неналагането на определен структурен модел от ЕС,а отбелязване на най-чувствителните сфери, в т.ч. досъдебната фаза в наказателното производство и тромавата регистърна система.
Участниците се обединиха около становището, че вече приетите изменения на Конституцията са напредък в процеса на евроинтеграция, но те трябва да са само началото на една по-широка и мащабна конституционна реформа в дългосрочна перспектива.
Българската конституционна реформа в контекста на присъединяването на Република България към ЕС (2003-2005)
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
