|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Обобщение на дискусията от международната конференция на тема ”Съдебната власт в България в контекста на присъединяването към ЕС: реформа на следствието и прокуратурата”
|
| |
На 8-9 април 2005 г. в София се проведе международна конференция на тема ”Съдебната власт в България в контекста на присъединяването към ЕС: реформа на следствието и прокуратурата”, организирана от Центъра за изследване на демокрацията съвместно с Министерството на правосъдието и с подкрепата на Европейската комисия. Основната цел на конференцията беше да подпомогне процеса на присъединяване на България към ЕС, което да допринесе за укрепването на съдебната власт, особено по отношение на организацията и мястото на прокуратурата и следствието, в съответствие с добрите практики, прилагани в държавите членки на ЕС и страните кандидатки.
В конференцията взеха участие представители на разследващите органи и прокуратурата на осем страни от Югоизточна Европа и Испания, както и представители на български държавни институции (съда, следствието, Висшия съдебен съвет, Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Конституционния съд) неправителствени организации, ангажирани със съдебната реформа, международни организации, учени, експерти и др. В конференцията взе участие и Генералният директор на Генерална дирекция “Правосъдие, свобода и сигурност” на Европейската комисия Джонатан Фол.
В своето приветствие заместник-министърът на правосъдието д-р Маргарит Ганев, обърна внимание на предизвикателствата, пред които е изправена съдебната реформа в България. Той подчерта необходимостта от модернизация на досъдебната фаза в наказателния процес като един от ключовите проблеми на успешната ни интеграция в ЕС. Д-р Ганев отбеляза, че началото на реформата в наказателното правосъдие е поставено с приемането от правителството на Национална концепция за реформа на наказателния процес и подчерта необходимостта от по-нататъшни стъпки, включително приемане на нов Наказателно-процесуален кодекс. Той обобщи препоръките на Комитета по външните работи на Европейския парламент, в които специално внимание се обръща на досъдебната фаза на наказателния процес и върху това, ролята на главния прокурор да бъде допълнително развита, с цел да се осигури прозрачност, отчетност и ефективност на управлението на съдебната система и да се създаде работещ механизъм за отстраняване на корумпирани или некомпетентни магистрати. Зам.-министър Ганев подчерта също така активната гражданска позиция на Центъра за изследване на демокрацията за насърчаване на процеса на съдебната реформа и високо оцени сътрудничеството между Центъра и Министерството на правосъдието.
Д-р Огнян Шентов, председател на УС на Центъра за изследване на демокрацията, приветства участниците и подчерта ролята на неправителствения сектор като инициатор на дебата за необходимостта от структурни и организационни промени в съдебната власт в България. Той отбеляза, че въпреки отсъствието на acquis communautaire по отношение структурата на съдебната власт, съществуват препоръки за въвеждане на най-добрите практики в ЕС и на редица обективни индикатори като продължителност на различните производства, статистически данни за бързината и ефективността на наказателния процес, броя върнати за доразследване дела от прокуратурата и съда, броя на осъдените лица спрямо броя на повдигнатите обвинения и др.
Генералният директор на Генералната дирекция „Правосъдие, свобода и сигурност” при Европейската комисия Джонатан Фол припомни критериите за членство в Европейския съюз в областта на правосъдието и вътрешните работи от гледна точка на опита на петото и подготовката за шестото разширяване. Г-н Фол определи като един от главните уроци на петото разширяване обстоятелството, че основните и структурните реформи, отнасящи се до ефективността на демокрацията и правовата държава не трябва да се оставят за края на предприсъединителния процес. Той напомни, че България не трябва да отлага напредъка в тази сфера и особено по отношение на съдебната реформа.
Антонио Верчер Ногуера, прокурор във Върховния съд на Испания и Игнасио Пандо Ечевериа, магистрат в регионалния съд на Авила, Испания, представиха структурата и организацията на съдебната система в Испания, която включва само съдилищата. Те описаха ролята и мястото на следствието и прокуратурата в испанското правосъдие и направиха кратък исторически преглед на съдебната реформа в Испания, подчертавайки главната особеност на испанския опит, а именно постигнатия политически консенсус по основните приоритети на реформата.
Томас Пийбълс,аташе по юридическите въпроси към Министерството на правосъдието на САЩ, говори за ролята на прокуратурата за укрепване на демокрацията и правовата държава и американският опит в тази насока. Той потвърди ангажимента на правителството на САЩ за укрепване на институциите, участващи в наказателния процес в нашата страна, и готовността му да работи с българските прокурори и колегите им от ЕС като с партньори. Загрижеността на САЩ към тази проблематика произтича от глобализирането на феномена на транснационалната престъпност и международния тероризъм и необходимостта от силно наказателно правосъдие, което да им противодейства. Г-н Пийбълс обърна внимание на няколко условия, на които трябва да отговарят прокурорите във всяко демократично общество, за да бъде институцията ефективна и да допринася за укрепване на демокрацията и правовата държава:
- да притежават висока степен на умения и способности да разследват сложните престъпления, които все повече ни заплашват, включително тероризма;
- да бъдат силно привързани към етичните норми и чувствителни към защитата и спазването на човешките права
- да познават извъннационалните измерения на прокурорската работа и чувство за принадлежност към едно елитно, глобално братство на борците срещу престъпността, както и отговорностите, които произтичат от това. За съжаление адресатите на това послание не присъстваха на конференцията, въпреки поканата и потвърденото си участие.
Първата сесия беше посветена на "Структурата, организацията и функциите на прокуратурата в новите държави членки на ЕС". Доклади за реформите в своите страни представиха: директорът на отдела по анализи и законодателство в прокуратурата на Република Чехия Мирослав Ружичка, заместник-старшият прокурор на окръг Шомод, УнгарияТамаш Яворшки, Рудите Аболина, старши прокурор в отдела за анализ на работата и управлението в Главна прокуратура на Латвия, заместник-старшият прокурор в отдела по обучение и методология на Главната прокуратура на Литва Робертас Длугаускас, Юлита Собжик, прокурор в прокуратурата на Полша,ръководителят на окръжната прокуратура в окръг Кръско, Словения Роберт Рениер и Александър Куносик от отдела по наказателно законодателство при Министерството на правосъдието на Словакия. Те представиха различните модели на устройство на прокуратурата в техните страни и основните принципи, по които тя функционира – независимост, деполитизираност, прозрачност и отчетност на главния прокурор пред органа, който го избира или назначава (обикновено парламента или изпълнителната власт). Те подчертаха, че в досъдебната фаза прокурорът е изцяло отговорен за развитието и постигнатите резултати, независимо от това кой е разследващият орган.
Втората сесия на конференцията беше посветена на темата за "Разследващите органи в новоприетите страни-членки на Европейския съюз: място, организация и функции" и беше ръководена от Дейвид Уулстънхолм, съветник по присъединяването в Министерството на вътрешните работи на България. Информация за реформата в своите страни представиха майор Роберт Гергели, експерт в отдела по контрол и сигурност при Министерство на вътрешните работи на Унгария, юридическият съветник в правния отдел на Централното управление на полицията на Полша Дариуш Янковски, заместник - директорът на Правния институт на Литва Петрас Рагаускас и Владимира Трънкочова от отдела за контрол върху системата на наказателното правосъдие при Министерството на правосъдието на Словакия.
Състоянието и предстоящите реформи на прокуратурата и следствието в Румъния бяха представени от прокурора в отдела за международно сътрудничество, европейска интеграция, обществена информация и връзки с медиите на прокуратурата при Върховния касационен съд на Румъния Моника Отава и Юлиан Михай Новач от главния инспекторат на полицията в Румъния.
Темата на последната сесия на конференцията беше "Съдебната реформа в България: предизвикателства и перспективи. Реформа на прокуратурата и следствието. Антикорупционни измерения”. Своите гледни точки представиха адвокатът в Българския хелзинкски комитет Йонко Грозев, Нели Куцкова, съдия в Софийски окръжен съд и Председател на Съюза на съдиите в България и Румен Киров, следовател в Националната следствена служба.
Г-н Грозев защити тезата, че въпреки конституционните гаранции за независимост на съдебната система, нейното политизиране е очевидно и конфликтите в нея – всеизвестни. Той подчерта, че във всички новоприети страни съществува устойчива връзка между прокуратура и изпълнителна власт, независимо от принадлежността на прокуратурата в структурата на една от трите власти. Според г-н Грозев основната функция на прокуратурата - да прилага държавната политика в областта на престъпността, изисква въвеждане на механизми за контрол на прокуратурата от изпълнителната власт.
В своето изказване г-жа Куцкова подчерта, че засега политиците са неспособни да преодолеят проблемите, съществуващи в съдебната система, оправдавайки се с нейната независимост и някои решения на Конституционния съд.
Г-н Киров говори за проблема корупция, който може да възникне в резултат на нерешителност в дейността на следователите, вследствие на което те могат да се окажат обект на корупционен натиск. Той направи и някои препоръки за подобряване работата на следователите и ограничаване на предпоставките за корупция.
В дискусиите взеха участие заместник-председателят на Върховния касационен съд Румен Ненков, Емануил Йорданов, бивш министър на вътрешните работи, следователят от Националната следствена служба Михаил Генов, Даниела Доковска, адвокат и др. Те изказаха свои становища по различни аспекти на съдебната реформа в България.
Според г-н Ненков най-значимият проблем на съдебната система в България има структурен характер и е свързан с конституционната уредба на разделението на властите. Механизмът на държавно обвинение, което е типична функция на изпълнителната власт, в България се осъществява от съдебната власт. Определеното в Конституцията място на прокуратурата в системата на съдебната власт заедно със съда, както и общото управление на трите отделни части на съдебната власт от един орган – Висшия съдебен съвет, е напълно неприемливо поради техните напълно различни функции.
Адвокат Доковска изрази становището, че не следствието е пречка за ефективността на досъдебната фаза, а структурата на българската съдебна система все още е най-големият проблем. Тя също изрази мнението, че съществуването на един общ орган на управление на трите звена на съдебната власт, ВСС, поражда много проблеми.
Конференцията беше закрита от министъра на правосъдието на Република България Антон Станков. В своето заключително слово министър Станков информира участниците, че новият Наказателно-процесуален кодекс е почти готов и се очаква да бъде приет от следващия парламент. Според него новият НПК е една от най-важните предпоставки за успешното прилагане на изискванията на ЕС за по-голяма ефективност на досъдебната фаза в наказателното производство. Той отбеляза още, че частичният неуспех на съдебната система се дължи преди всичко на липсата на достатъчно широка политическа подкрепа. Пак според него, въпреки опитите на определени кръгове, включително и магистрати, да забавят реформата, в обществеността има консенсус по необходимостта от нейното завършване.
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
