|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Посещение в службата на Европейския омбудсман
|
| |
 На 26 юли 2005 г. представители на работната група на Центъра за изследване на демокрацията по въпросите на институцията омбудсман в България посетиха службата на Европейския омбудсман в Страсбург и се срещнаха с членове на екипа му. Участие в срещата взеха д-р Мария Йорданова, директор на Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията, Борислав Белазелков, съдия във Върховния касационен съд, Димитър Марков, координатор на проект и Драгомира Паунова, сътрудник към Правната програма на Центъра. От името на Европейския омбудсман проф. Никифорос Диамандурос Жоао Сант’ Анна, ръководител на административния и финансов отдел, Хосе Мартинес Арагон, главен юридически съветник, Йоанис Димитракопулос, главен юридически съветник и Бранислав Урбанич, юридически съветник, запознаха българските участници с организацията, структурата и практическите аспекти на дейността на европейския омбудсман.
В хода на изложението бяха представени основните цели на Европейския омбудсман съгласно Договора за Европейския съюз (Договора от Маастрихт):
- Защита на правата и свободите на човека;
- Повишаване информираността относно законодателството на общността сред гражданите на Европейския съюз.
 Г-н Сант’Анна представи първоначалните стъпки в създаването на службата на Европейския омбудсман. Той подчерта значението на подкрепата на Европейския парламент и Европейската комисия в този процес, включително чрез осигуряването на опитен персонал, който познава в детайли функционирането и всекидневната работа на институциите на Европейския съюз и достатъчно финансиране в рамките на бюджета на Парламента.
Постепенно институцията укрепва и започва да функционира като независима с отделен бюджет, но продължава да си сътрудничи активно с Европейския парламент. В структурно отношение са обособени правен и административен отдел, кабинет на омбудсмана и отдел за връзки с обществеността. Общо работят около петдесет служители, по-голямата част от тях - юридически съветници, които провеждат разследвания и проверки по получените жалби.
Г-н Мартинес представи процедурата по разследване и различните варианти , по които тя може да се развие.Той обясни, че всяка жалба следва да отговаря на определени изисквания, гарантирани с въвеждането на формуляр-образец, който се попълва от жалбоподателите. Благодарение на това, повечето жалби се получават по електронната поща (10 000 писма за 2004 г.), което улеснява обработването им.
Останалата част от жалбите се изпращат по факс или по пощата, като по този начин се изключват личните посещения при омбудсмана и остава повече време за ефективно провеждане на разследванията и проверките.
Г-н Мартинес обясни, че жалбите и всички, свързани с тях документи, са публични, освен ако жалбоподателят изрично е декларирал, че иска те да останат поверителни. Той говори и за необходимите предпоставки, на които следва да отговаря една жалба, за да бъде допусната за разглеждане; те са изброени в чл. 2 от Статута на омбудсмана. Омбудсманът уведомява жалбоподателя в рамките на една седмица за получаването на жалбата, регистърния й номер и юридическия съветник, на който е възложено да я разглежда. Срокът за отговор дали жалбата е допустима е един месец. Като интересен факт беше посочен процентът на недопустимите жалби до Европейския омбудсман, който достига 75 %, докато техният процент при жалбите до националните омбудсмани обикновено е около 30 %.
Ако жалбата отговаря на всички предвидени критерии, омбудсманът може да започне разследване по нея. В този случай първата крачка е жалбата и евентуалните приложения към нея да бъдат изпратени на заинтересованата институция или орган за мнение. Когато бъде получено мнението на институцията или органа, то се изпраща на жалбоподателя за евентуални забележки. В някои случаи институцията или органът, срещу които е отправена жалба, сами предприемат действия, за да разрешат случая в полза на жалбоподателя и той бива приключен като “разрешен от институцията”. В други случаи жалбоподателят сам решава да оттегли жалбата си и случаят приключва така. Ако жалбата не е удовлетворена от заинтересованата институция, нито оттеглена от жалбоподателя, Европейският омбудсман продължава разследването си. Ако не бъде установен случай на лошо администриране, омбудсманът информира жалбоподателя и заинтересованата институция за този резултат и приключва случая.
Ако в процеса на проучването омбудсманът установи наличие на лошо администриране той предлага решение, което би могло да доведе до отстраняване на лошата практика и да удовлетвори жалбоподателя. Ако подобно решение се окаже невъзможно, или търсенето му се окаже неуспешно, омбудсманът приключва случая или с критична бележка към заинтересуваната институция или орган, или изготвя решение с препоръка. Критична бележка е подходяща в случаите, в които лошото администриране не е обща практика и омбудсманът е преценил, че не се налагат последващи действия от негова страна.
В случаите, в които е необходимо омбудсманът да предприеме последващи действия (това са по-сериозни случаи на лошо администриране или случаи, които са обичайна практика) омбудсманът изготвя решение с препоръка към заинтересуваната институция или орган. В съответствие с чл. 3 (6) от Статута на омбудсмана институцията или органът са длъжни в тримесечен срок да изготвят и да изпратят детайлно становище относно това, дали се приема препоръката на омбудсмана и какви мерки за нейното изпълнение са предприети. Ако институция или орган на Общността не изпрати задоволителен отговор на препоръката, чл. 7 (3) от Статута предвижда възможността омбудсманът да изпрати доклад до Европейския парламент и до съответната институция или орган, който може да съдържа препоръката към съответната институция или орган.
Подчертано беше значението на спазването на предвидените критерии като важен фактор за ефективното функциониране на институцията укрепване на нейния престиж като надежден механизъм за закрила правата на човека.
По време на срещата бяха обсъдени проблемите във връзка с установяването на институцията омбудсман в България, както и бъдещото й сътрудничество с Европейския омбудсман и възможностите българските граждани и юридически лица да отправят жалби до Европейския омбудсман след приемането на България в Европейския съюз.
Участниците обсъдиха и изданието на Европейския омбудсман „Кодекс за добро административно поведение” на български език, преведено с помощта на експерти от Центъра за изследване на демокрацията и ще бъде достъпен в Интернет страницата на Европейския омбудсман и Информационна мрежа омбудсман. Предговорът към това издание бе любезно предоставен от настоящия Европейски омбудсман проф. Никифорос Диамандурос. На експертите от Центъра, участващи в срещата, беше представен последния Годишен доклад (2004) на Европейския омбудсман.
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
