|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Трета международна конференция по сигурността: Рисковете за сигурността и трансформацията - Евро-Атлантически и регионални перспективи
|
| |
19-20 ноември, 2005 г.
София, България
Проблемите на новите рискове и трансформацията присъстват все повече в дебатите по въпросите на политиката за сигурност в рамките на НАТО и държавите-членки. Макар философията на промяната от сили на миналото към модерните структури за сигурност да се отнася еднакво до всички национални и съюзнически средства в целия евроатлантически регион, въпросите на трансформацията продължават да срещат една по-възприемчива среда в НАТО, където военните аспекти станаха предмет на оживени дискусии през последните години. Самата природа на тези рискове обаче предполага подобрено взаимодействие между военните и невоенните средства, в т.ч. полувоенни, жандармерийски и други формации за вътрешен ред и сигурност. Поради това е необходим един цялостен подход към трансформацията, който да отива отвъд днешните, чисто военни измерения. Тъй като въпросите на вътрешния ред и сигурност, включително охраната на границите, продължават да се ползват с приоритетно внимание в цялостния подход към сигурността в Европа, изглежда съществува добра основа за взаимно ангажиране между НАТО и ЕС, което би изглеждало като взаимоприемливо „разделение на труда”, без това да предрешава развитието на Общата политика на ЕС в областта на сигурността и отбраната.
С разширяването на НАТО и ЕС на Изток тези въпроси стават още по-релевантни за Западните Балкани, Черноморския и Кавказкия регион, тъй като това води от една страна до по-близкия контакт на тези организации с нови предизвикателства, и от друга - до по-значителни възможности да въздействат върху проблемите на сигурността. И двата аспекта предполагат един по-смел подход към трансформация на системите за сигурност и отбрана, с цел да се избегнат удари по интересите на НАТО и ЕС през следващото десетилетие и отвъд него.
През последните години Центърът за изследване на демокрацията (www.csd.bg) съсредоточи вниманието си върху преформулиране на реакциите на новите предизвикателства на сигурността чрез най-различни инструменти, включително анализи, мониторинг и конференции на високо равнище. Центърът положи усилия да изведе на преден план рисковете, произтичащи от разпространение на трансграничната организирана престъпност, необходимостта от адекватна политика за превръщане на престъпността в приоритетен въпрос в рамките на предефинираната регионална и европейска сигурност, както и новаторските отговори на новите рискове на сигурността. Освен поредицата от изследвания по тези въпроси Центърът създаде регионална платформа за дебат, в който бяха ангажирани както партньорите от НАТО и Европейския съюз, така и страните от региона.
Международните конференции по въпросите на сигурността, организирани от Центъра от 2003 г. насам, успешно съчетават участие на високо равнище (Генералният секретар на НАТО, министри на отбраната и на вътрешните работи, политически, военни лидери и експерти по сигурността от Югоизточна Европа, НАТО и Европейския съюз, Съвета на Европа и други международни организации, политически анализатори и представители на медиите) с традиционно свободна и гъвкава неправителствена дискусионна среда.
Очаква се конференцията през 2005 г. да продължи традицията да дава принос в дебата по съвременните проблеми на сигурността. Този път тя ще се фокусира върху необходимостта от по-смела и енергична трансформация на системите за сигурност от гледна точка на една по-обща, евроатлантическа, както и на по-специфична регионална перспектива (Западни Балкани, Черно море/Кавказ).
ФОРМАТ
Участници:
Министри на отбраната и вътрешните работи от страните в Югоизточна Европа и Черноморския регион, представители на НАТО, ЕС, политически анализатори
Представители на правителството и Народното събрание, висши държавни и военни служители, чуждестранни дипломатически представители, неправителствени организации, медии и др.
Място на провеждане:
Резиденция „Бояна”, София, България
ТЕМИ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА
Сесия 1: Отговорът на НАТО и ЕС на новите рискове за сигурността – концептуални и практически подходи
По всеобщо признание заплахата от международен тероризъм, потенциалното използване на оръжия за масово поразяване (ОМП) и регионалната нестабилност са основните заплахи за сигурността през новия век. Събитията след 11 септември отново подчертаха необходимостта от фундаментална реформа на ключовите компоненти на националните и международни системи за сигурност, в т.ч. военни, за вътрешен ред и сигурност, разузнаване, както и на начините, по които те си взаимодействат.
НАТО и държавите-членки започнаха амбициозна програма за адаптиране на своите концепции, сили и способности, така че да отговорят на променената среда за сигурност. Бъдещето на Алианса зависи от дълбочината и скоростта на трансформацията. И макар след 2002 г. да бе направено много и бяха взети много важни решения, има все още много да се желае от гледна точка на националния принос, политическа воля и способност да се преодолява старото мислене.
Предотвратяването на конфликти и следконфликтното възстановяване са не по-малко важни от превъзходството на бойното поле. Самата природа на новите рискове изисква подобрено взаимодействие между военните и невоенни сили и средства, включително полувоенните формирования и силите за вътрешен ред. Това налага разширяване на цялостната концепция за трансформация, отвъд днешните й главно военни измерения.
Макар рисковете като незаконен трафик, организирана престъпност, нелегална имиграция и др. да се споменават често като ключови фактори в по-общата концепция за тероризма, на практика има много малко концепции, ако въобще може да се посочат такива, как да се противодейства на тези рискове по един последователен, глобален начин. Основната причина за това се корени в тяхната природа, която ги поставя на периферията на традиционните доктрини както военни, така и за вътрешния ред и сигурност. Именно поради това зоната на припокриване на военните и невоенни функции заслужава допълнително внимание и вероятно нови политики.
Тъй като въпросите за вътрешния ред и сигурност и охрана на границите продължават да доминират над военните въпроси в цялостната концепция за сигурност на Европейския съюз, съществува добра основа за взаимно ангажиране между НАТО и ЕС, което да изглежда като едно взаимоприемливо „разделение на труда”, без това да предрешава развитието на Общата политика на ЕС в областта на сигурността и отбраната.
Сесия 2: Трансформацията и регионите на Черно море и Кавказ
Рисковете за сигурността в Черноморско-кавказкия регион често се включват в аргументите, които мотивират усилията за трансформация. Тези рискове се свързват главно със съществуващи етнически конфликти, сигурността на доставките на каспийски петрол и коридорите за логистично осигуряване на коалиционните сили в Афганистан и на други места в Близкия изток. Дебатът за операционализирането на тези рискове и превеждането им в практически политики обаче далеч не е завършил.
Днес три държави-членки на НАТО покриват значителна част от крайбрежната линия на Черно море. В резултат от прилагането на новата американска стратегия за базиране и в съответствие с националните интереси на България и Румъния, както и на НАТО, съществува голяма вероятност от допълнително присъствие и сили на САЩ на суша. Предстоящото в най-близко бъдеще членство на двете страни в ЕС обаче води до едно допълнително измерение на проблема – те се превръщат в най-източната граница на Съюза с всички произтичащи от това концептуални и юридически последствия. По този начин операциите по отбраната и охрана на границата стават все по-сложни за координиране и управление, първо – защото включват различни национални служби, второ – защото трябва да се съобразяват с отделни политики на НАТО и на ЕС, и трето – защото трябва да избягват конфликт с други механизми за сътрудничество, включващи крайбрежни държави не-членки, като Русия, Украйна и Грузия. Схващането, че оценките на регионалните и глобалните играчи за рисковете за сигурността в Черноморско-кавказкия регион по-скоро съвпадат, отколкото си противоречат, заслужава специално внимание, тъй като може допълнително да стимулира усилията за трансформация.
Сесия 3: НАТО и Европейският съюз в Западните Балкани
Според преобладаващите оценки днес конфликтният потенциал в Западните Балкани е сведен под критичните равнища. НАТО и ЕС продължават да играят ключова роля в сигурността на региона, въпреки че все още е под въпрос дали сегашната концептуална рамка и организация на сигурността са адекватни на новите рискови заплахи, такива като рецидиви на етническа омраза, организирана престъпност, нелегален трафик и т.н. Държавите, които се появиха след дезинтеграцията на бивша Югославия са в процес на създаване или реформи на техните институции за сигурност, което ги прави допълнително уязвими към тези рискове, както и създава възможности за разпространяването на същите заплахи в регионален и даже в европейски мащаб.
Членството в НАТО на България, Румъния и Словения потенциално увеличава ресурсите за противодействие на тези рискове. Тези страни, както и останалите, които очакват покана за членство в НАТО или в програмата Партньорство за мир, желаят и са все по-способни да поемат своята отговорност за решаване на общите проблеми на сигурността. По всеобщо признание, реформата и трансформацията на сектора за сигурност и отбрана са повече от необходими, но зрелостта на дебата и произтичащите от него политики продължават да страдат от проблемите на прехода към демокрация, национално изграждане и реконструкция.
Нещо повече, липсата на ясно виждане у НАТО и ЕС какви да бъдат структурите за сигурност на бъдещето, какви да бъдат техните военни и невоенни компоненти и как те да взаимодействат помежду си, води до забавяне на усилията за трансформация. Поради това, едно по-тясно международно и междуведомствено сътрудничество, което включва военните, структурите за вътрешен ред и сигурност, разузнаването и други релевантни компоненти е крайно необходимо за предприемане на необходимите действия. Освен това присъствието на място на силите на НАТО и ЕС, както и на международните полицейски контингенти, трябва да бъде използвано по-добре за стимулиране на реформите. | |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
