|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Трета международна конференция по сигурността: Рисковете за сигурността и трансформацията - евро-атлантически и регионални перспективи
|
| |
19-20 ноември 2005 г., София
Ивайло Калфин, Заместник министър-председател и министър на външните работи
Уважаеми г-н министър-председател,
Уважаеми господа министри,
Уважаеми господа генерали,
Ваши превъзходителства,
Дами и господа,
Бих искал, преди всичко, да благодаря на Центъра за изследване на демокрацията за организирането на този вече регулярен и авторитетен форум и за оказаната ми чест да бъда поканен на него. Вярвам, че през тези два дни ще се получи интересен дебат по съвременните проблеми пред сигурността, който ще допринесе за търсенето на успешно-приложими решения.
Живеем във все по – динамичен, глобализиращ се свят на информационните технологии, на интензивен обмен на стоки, капитали, хора, на все по – отворените общества. В него взаимозависимостта става основна характеристика, на която сътрудничеството и интеграция прилягат най – добре. В същото време скоростта на един и – мейл е и скоростта на една кибер атака. Нарастващата уязвимост и несигурност, за съжаление, все повече се превръщат в цената на новите възможности и ползи, предоставени ни от глобализацията. Тази нова стратегическа среда изисква промени в мисленето, подходите и концепциите, които да ни позволят да запазим ползите, като се противопоставяме успешно на заплахите. Това изисква трансформация на нашите ресурси и възможности, което да ни позволи да реагираме адекватно на новите предизвикателства.
Очертаната картина налага нов подход при дефиниране на днешните заплахи за сигурността. В най – общ план, ние трябва да отчетем изместването на класическите, военни заплахи от цяла поредица от предизвикателства, свързани с тероризма, корозиращата стратегия на организираната престъпност и различните форми на трафик и разпространението на оръжия за масово унищожаване. Нещо повече, съвременното разбиране за сигурност ни насочва към явления като “провалените” или “слаби държави”, които генерират нестабилност, устойчивостта на икономическото развитие, социалната кохезия на обществата, качеството на интеграция на малцинствата в тях. Очевидно е, че това изисква формулиране на нови концепции и подходи на работа, на нов тип гражданско – военно сътрудничество, на нов тип военна сила, при която създаването на определен брой високо качествени капацитети ще бъде приоритет.
Със своята разнородност и сложност, Черноморско-кавказкият регион илюстрира част от съвременните предизвикателства пред сигурността. В това пространство наблюдаваме уникално пресичане на цяла поредица от процеси: демократични трансформации, ускорени социални и икономически промени, стартиране на процеси на интеграция с ЕС и НАТО, продължаване на процеса на изграждане на държави, реформи на системите за сигурност, засилена емиграция. С последните разширения на изток, НАТО и ЕС се приближиха към страните от региона и все повече откликват на техните желания за по – задълбочено сътрудничество. Новото предизвикателство на тероризма и мястото на региона като предверие към важните райони на Близкия Изток и Централна Азия допълнително изисква нашето внимание и подкрепа. Сигурността на наличните стратегически енергийни ресурси е от важност за предвидимото и устойчива развитие, както на страните от самия район, така и на тези в евро – атлантическото пространство. Очертаната стратегическа значимост на Черно море и Кавказ може единствено да намери своята реализация при наличието на ясна визия, силна воля за осъществяването й и широка, настойчива външна подкрепа.
Позволете ми накратко и схематично да обобщя основните въпроси и предизвикателства пред стабилността и сигурността в Черноморско-кавказкия регион в следните три области:
На първо място, в резултат на демократичните промени в региона, редица страни поеха недвусмислен курс към по-тясна интеграция с европейските и евроатлантическите структури. Политиката им за изпълнение на необходимите условия в тази насока е свързана с провеждане на дълбоки, и често болезнени, реформи в сферите на политическия, икономическия и социалния живот, както и в сферите на сигурността и отбраната. Успехът на тези реформи е решаващо условие за консолидирането на демократичните сили в тези страни, за необратимостта на процесите и за създаването на стабилна и сигурна среда.
Създаването на работеща демократична институционална архитектура остава основния инструмент за създаване на предвидимост, стабилност, просперитет и сигурност в страните от района. В този процес важен принос ще има, както опита на страни от региони, вече извървели част от пътя, така и международните организации с техните инструменти и политики. Ключово условие за успех би бил един по – координиран подход и “разделение на труда” между НАТО, ЕС и ОССЕ при провеждането на трансформацията и реформите на системата за сигурност.
Вторият кръг въпроси е свързан с разрешаването на т.нар. „замразени” конфликти. Трудно е да си представим успешен преход и трайна стабилност и сигурност без осигуряването на териториален интегритет на страните в региона. В този смисъл, всички пътища за успешното разрешаване на конфликтите минават през мирното им уреждане, в изпълнение на поетите до момента ангажименти от заинтересованите страни. Последните месеци донесоха нова динамика в тези процеси, което увеличава възможностите за развитие. Налице е и частичен напредък по отношение на решаване на въпросите, свързани с контрола на чувствителни гранични участъци в региона. Особено задоволство предизвиква нарастващата активност на ръководствата на Грузия, Украйна и Молдова в усилията им да спомогнат за постигането на конкретен напредък.
Третият кръг от предизвикателства са свързани с проблемите на така наречената “мека сигурност”: различните форми на трафик, организирана престъпност, нелегална миграция, граничен контрол. Този комплекс от потенциални заплахи представлява особена опасност при наличието на “замразени конфликти”, гранични спорове, несигурни граници и общата усложненост, произтичаща от целия набор от системни, трудни реформи. Евентуалното разширяване на подобен тип заплахи поставя предизвикателства, както пред перспективите за развитие на самите общества от региона, така и държавите от евро – атлантическата общност. Сигурността на енергийните коридори също може да бъде поставена на карта. Подкрепата на НАТО и ЕС за изграждането на сигурни граници и професионални гранични служби би имало важен принос. Институционалната подкрепа за борба с организираната престъпност и различните форми на трафик също може да спомогне за укрепването на сигурността.
По начин, идентичен с този в Юго – източна Европа, промените в Черноморско – кавказкия регион трудно ще приключат успешно без ясен, дългосрочен и системен ангажимент на международната общност, и най – вече на ЕС и НАТО. Едно условие е от особена важност за постигането на стабилност и сигурност. То е свързано именно с формулирането на широк подход към въпросите на сигурността в района. Подобен подход следва да интегрира успешно приносите на двете организации и да институционализира волята за подкрепа на различните участници. Нещо повече, този дневен ред, включващ всички основни проблеми, от развитието на демократичните процеси и успешното осъществяване на реформите, до борбата с нелегалния трафик, тероризма, разпространението на оръжия за масово унищожаване трябва да остане в центъра на вниманието на международната политическа и дипломатическа общност.
Имаме вече определени стъпки в тази посока. НАТО и ЕС реагираха незабавно на проведените разширявания на изток през 2004 г., чрез преформулиране на своите политики в посока на по-тясно ангажиране с проблемите на регионалната сигурност и стабилност. В резултат на този подход бяха лансирани специфични инструменти за развитие на отношенията с трите кавказки страни-партньори и подпомагане на хода на демократични реформи – от една страна индивидуалните планове за действие по партньорството с Алианса, а от друга – плановете за действие в рамките на Европейската политика за съседство. Полезен принос дава развитието на регионалното сътрудничество в областта на отбраната, реформите на системата за сигурност, икономиката, борбата с международната престъпност, управлението на кризи и граничната сигурност. Имаме и добър набор от инструменти и механизми: Организацията за черноморско икономическо сътрудничество, Черноморската оперативна група за военноморско сътрудничество “BLACKSEAFOR”, Черноморският координационно-информационен център за граничен контрол в Бургас, Черноморската инициатива за сигурност на пристанищата и управление на последствията от аварии и терористични атаки и други.
Като черноморска държава и член на НАТО, България има волята и възможността да съдейства за решаването на редица въпроси, свързани със сигурността в региона. В качеството си на член на Алианса, страната ни използва съществуващите механизми на партньорството за оказване на съдействие и подкрепа за демократичните промени и провеждането на отбранителната реформа в страните-партньори от Черно море и Кавказ. Като подходящ инструмент в изпълнението на тази политика се доказват двустранните меморандуми за сътрудничество в областта на европейската и евроатлантическата интеграция, приети или в процес на съгласуване с редица държави от региона. В по - широк план, България е активен участник в регионалните инициативи: различните форми на черноморско регионално сътрудничество /ОЧИС, BLACKSEAFOR, Черноморската инициатива, Бургаският координационно-информационен център/, в Международната конференция за Южен Кавказ във формат ‘Clearinghouse Conference’, Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа /SECI/, и редица други двустранни и многостранни формати в региона. Активността на България е продължение на убедеността ни, че без стабилен и сигурен черноморски район и Юго – източна Европа ще бъде лишена от по – добри условия за своето развитие. С нарастването на нашите възможности за ефективна подкрепа и участие, ние ще продължаваме да бъдем в основата на усилията за развитие на Черно море и Кавказ.
В заключение, бих искал да заявя, че предизвикателството пред нас е сериозно. От една страна се опитваме за разберем и осмислим огромните промени в съвременния свят като в движение търсим понятията, подходите и инструментите, които ще ни позволят да съчетаем ползите на глобализацията с овладяването на поредица нови заплахи. От друга страна, страни като България продължават да работят по създаването на благоденствие, ред и сигурност в новата институционална среда. Ние имаме общ залог в успеха и в превръщането на района на Черно море и Кавказ в зона на демокрация, просперитет и сигурност.
Благодаря за Вашето внимание! | |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
