|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Осми годишен обществено-политически форум срещу корупцията
|
| |
 Осмият обществено-политически форум за противодействие на корупцията се проведе на 21 март 2006 г. в резиденция "Бояна", София. Форумът беше открит от д-р Огнян Шентов, председател на УС на Центъра за изследване на демокрацията. Д-р Шентов открои трите основни момента в представения по време на събитието седми Доклад за оценка на корупцията „Антикорупционните реформи в България на прага на членството в Европейския съюз”: европейския контекст на проблема корупция, който изисква дълбока и системна реформа с цел изпълнение на критериите за членство в ЕС; изследването на връзката между корупцията и организираната престъпност и разглеждането на публично-частните партньорства като ключов ресурс за противодействие на корупцията.
 В своето обръщение към участниците във форума, г-н Джон Байърли, посланик на САЩ в България заяви, че правителството на САЩ силно подкрепя кандидатурата на България за членство в ЕС и американското и българското правителство са и ще продължават да бъдат партньори в борбата с корупцията, организираната престъпност и трафика на хора. Посланик Байърли подчерта, че решаването на предизвикателствата на корупцията са в ръцете единствено на българското правителство и общество, докато Съединените щати могат да помогнат с подкрепа и съвет. Той препоръча на българското правителство ефективно прилаганите в САЩ мерки срещу корупцията като отказ на протекция на корумпирани служители и безпристрастна преценка на доказателствата в съдебното преследване. Посланик Байърли подчерта, че много важен аспект от влиянието на корупцията е подкопаването на общественото доверие в институциите. В тази насока е необходима промяна в обществените нагласи, която може да се постигне чрез по-голяма прозрачност, активно сътрудничество с неправителстваните организации, медиите и цялото общество, които трябва да изискват повече отговорност от страна на правителството за изкореняване на корупцията.
 Г-н Александър Стоянов, директор на Витоша Рисърч, представи основните изводи от Доклада за оценка на корупцията и очерта тенденциите в корупционната обстановка в България от 1998 г. до днес с акцент върху развитието ú през 2005 и 2006 г. Според представените от него данни гражданите са станали по-малко податливи към корупционен натиск. Същевременно, след постигнат минимум от 80,000 корупционни сделки средномесечно през март 2004 г., през последните две години се забелязва връщане на реално осъществените корупционни сделки в България към по-високите им равнища от периода 1999-2001 г. Средномесечният брой на измерените и осъществени корупционни сделки през 2005 г. е 120,000 – 130,000. Г-н Стоянов подчерта, че „меките” мерки за борба с корупцията са изчерпили своята ефективност и трябва да се премине към по-твърди мерки като промяна в законодателството и прозрачно функциониране на администрацията, улесняване на обслужването на гражданите и изграждане на публично-частни партньорства. Особено внимание трябва да се обърне и на политическата корупция, срещу която според авторите на Доклада за оценка на корупцията са предприети много малко мерки, въпреки че тя е особено вредна и е причина за увеличаване на административната корупция в бизнес сектора, най-вече по отношение на области като обществените поръчки, концесиите и др.
 В своето изказване пред участниците във форума главният прокурор на Република България г-н Борис Велчев представи акцентите в бъдещата работа на прокуратурата. Според него е нужен нов вид инструментариум за превенция и наказателна репресия срещу корупцията като се отчитат специфичните особености на тази престъпна дейност. Основен порок в противодействието на корупцията е несвоевременното разкриване на корупционните престъпления. Относно корупцията по високите етажи на властта г-н Велчев обоснова необходимостта от създаването на независима служба за борба с ,този вид корупция – идея, за която все още няма законодателна подкрепа. Като по-близка перспектива в тази насока той обяви създаването на специално антикорупционно звено в новата структура на прокуратурата, което ще бъде на пряко подчинение на главния прокурор, както и провеждането на операция „чисти ръце” в съдебната власт, насочена срещу вътрешната корупция. Първостепенно значение беше отдадено и на отварянето на прокуратурата към обществото, както и на съдействието на българското общество за борбата с корупцията.
 Г-н Румен Петков, министър на вътрешните работи и председател на Комисията за превенция и противодействие на корупцията, направи преглед на постигнатото от българското правителство в областта на борбата с корупцията. Той посочи важността на приетата на 12 януари 2006 г. Стратегия за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията за периода 2006-2008 г., както и Програмата за нейното изпълнение, изготвени с активното участие на български неправителствени организации. Стратегията предвижда по-голяма отчетност на държавната администрация, увеличаване на прозрачността и предотвратяване на корупционните практики. Г-н Петков заяви, че Министерството на вътрешните работи има достатъчно политическа воля и ще продължава да извършва проверки на заподозрени в корупция държавни служители и да си сътрудничи с останалите власти за по-бързо и ефективно решаване на случаите.
 Г-жа Екатерина Михайлова, народен представител и заместник-председател на парламентарна група “Демократи за силна България”, изрази безпокойството си от бавните промени и продължаващите действия на организираната престъпност. Според нея предприетите законодателни мерки от последния доклад на Европейската комисия до сега не са достатъчно ефективни, особено по отношение на промените в Конституцията. Депутатските имунитети продължават да се използват за злоупотреба с права и е необходимо приемането на ново законодателство, въвеждащо етични норми и предвиждащо съответните санкции при неспазването им.
 Гледната точка на бизнеса беше представена от г-н Левон Хампарцумян, председател на УС и главен изпълнителен директор на Булбанк УниКредит Груп. Според него най-важната задача на политиците е да намалят потенциала за корупция, т.е. да са обърне основно внимание на превенцията. Този метод за справяне с проблема би бил много по-ефикасен и евтин, отколкото борбата с последствията от корупционните престъпления. Г-н Хампарцумян също така подчерта, че България не трябва да залага и разчита на помощ от външни институции в противодействието на корупцията, защото мотивацията и ефективните мерки в тази насока могат да бъдат само на българското общество.
 По време на дискусията г-н Асен Дюлгеров, адвокат, подчерта, че в страната се създава благоприятна корупционна среда при наличието на високи бюджетни излишъци и дискреция на правителството за преразпределението им, без санкция на Народното събрание. Според него трябва да бъдат извършени още промени в Наказателния кодекс, съответстващи на европейската практика, както и да се създадат по-модерни институции за по-бързи производства на гражданските дела. Внимание трябва да се обърне и на непрозрачното партийно финансиране.
 Г-н Цветан Манчев, подуправител на Българска народна банка, акцентира върху извода, направен в Доклада за оценка на корупцията, че корупционните практики рязко намаляват в сферите, където има засилена конкуренция, например при банките. В този контекст той препоръча в подобни доклади да има повече примери за добри практики, от които да се изведат и механизмите за превенция на корупцията.
 Постоянният представител на Международния валутен фонд в България, г-н Джеймс Роуф, също демонстрира загриженост от проявите на явлението корупция, които се явяват в тежест както за бизнеса, така и за обикновените граждани, особено на фона на ниската конкурентоспособност на българската икономика и увеличаващият се търговски дефицит на страната. Според него трябва да се търси по-голяма ефективност по отношение на работата на публичния сектор, чрез например намаляване на персонала за сметка на по-добро заплащане на държавните служители, увеличение на прозрачността и постигане на конкретни резултати във важни области за подобряване на конкурентоспособността на икономиката, като въвеждане на единен електронен търговски регистър и др. Това ще намали загубите за бюджета и ще увеличи ефективността на публичните услуги.
 Според г-н Стамен Тасев, изпълнителен директор на Българския форум на бизнес лидерите, борбата с корупцията отнема време и затова отношението и на следващото поколение към проблема трябва да бъде променено чрез часове по бизнес етика в учебните програми. Г-н Тасев препоръча и намаляване на плащанията в брой, което ще гарантира по-голяма прозрачност на транзакциите.
 Г-н Паскуале Фераро, бивш заместник-генерален директор на Международната организация за правно развитие и консултант на Програмата на ООН за развитие даде висока оценка на Системата за мониторинг на корупцията, разработена от Витоша рисърч и Центърза за изследване на демокрацията. Той подчерта, че тя има международно признание, приета и адаптирана е в още седем държави от региона и е призната от Организацията на обединените нации. Според него България трябва да продължава да търси и да се учи от най-добрите практики и да развива публично-частното партньорство в тази насока.
 Г-н Филип Димитров от парламентарната група на ОДС заяви, че конфликтът на интереси във висшите етажи на властта е най-важният проблем от гледна точка на политическия дневен ред. Важността на превенцията на явлението корупция беше още веднъж засегната и от г-н Божидар Божинов, председател на Българската търговско-промишлена палата. Според него липсва дискусия и консултации между правителството и браншовите организации, което води до вземането на погрешни решения и приемането на неадекватни закони.
Затвореността на процеса за вземане на важни политически решения беше критикувана и от гледна точка на местната власт в лицето на г-н Цветан Цветанов, заместник-кмет на София. Г-н Атанас Атанасов, член на Парламентарната комисия за борба с корупцията, отбеляза, че за да може комисията да върши ефективно своята работа тя би следвало да се председателства от опозицията и да не бъде изградена на пропорционален принцип. Г-н Гиньо Ганев, национален омбудсман на Република България, фокусира вниманието на участниците върху нуждата от по-строг не само парламентарен, но и граждански контрол върху дейността на изпълнителната и законодателната власт в България. Според него трябва да се промени отношението на обществото и да се стимулира гражданската активност в противодействието на корупцията.
Програма и изказвания
Информация за медиите (PDF, 183 KB)
Антикорупционните реформи в България на прага на членството в Европейския съюз
Оценка на корупцията в България през 2005 и началото на 2006 г. - размери, обхват, тенденции, презентация на г-н Александър Стоянов, Директор по научната дейност, Център за изследване на демокрацията, пресконференция, 20 март 2006 г. (MS Power Point, 6.68 MB)
Стенограма (PDF, 221 KB)
Цитати от изказванията по време на форума
Медиите за форума
Минали обществено-политически форуми
Предишните доклади за оценка на корупцията
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
