Изхождайки от класическата концепция за плосък данък на Хол и Рабушка, и практиката от последните години в Централна и Източна Европа изследването анализира възможните икономически и социални последици на такъв тип облагане за България. Българската дискусия се ограничава главно до вертикалното измерение на плоскостта, т.е.
„изравняването” на пределните ставки по отношение на равнището на доход. По-важни за България са другите измерения: изравняването на данъчната тежест независимо от източника на доход и елиминирането на данъчните облекчения и изключения. Те обаче не означават непременно плосък данък от типа на въведения в някои страни в преход. Аргументира се изводът, че вертикалното изравняване само по себе си разпределя данъчното бреме във вреда на средната класа. Освен това очакваният положителен ефект върху укриването на доход е доста спорен и несигурен. Предлагат се за дискусия алтернативни и по-ефективни начини за стимулиране на предлагането.
