|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Обществените поръчки хранят партиите
|
| |
След източването на банките, приватизацията и контрабандните канали политическите рентиери в България са изправени пред предизвикателства за намиране на алтернативни източници на доход. Новите възможности постепенно се очертаха - концесиите, фондовете на ЕС, назначения в изпълнителната и съдебната власт. Като че ли обаче обществените поръчки се превръщат в хит на предприсъединителния сезон.
Пазарът на обществени поръчки нарасна значително през последните пет години - и като брой, и като обща сума. По експертни оценки за 2003 г. обществените поръчки са били на стойност 1.5 млрд. лв. (19.6% от националния бюджет), а през 2005 г. са се удвоили, достигайки 3.3 млрд. лв. (31.3% от националния бюджет). От 2003 г. се наблюдава процес на концентрация на получателите на обществени поръчки. Той се диктува както от естествената специализация и усъвършенстване на определени фирми в работата с държавните и местните администрации, така и от отказването на много фирми да се конкурират за поръчки поради убедеността, че нямат шансове за успех без политически протекции.
Политически цикъл и обществени поръчки
Динамиката на обществените поръчки непосредствено зависи от политическия цикъл в България. Наблюдават се пикове на обществени поръчки около изборите през 2001, 2003 и 2005 г. Те са особено силно изразени през 2005 г., когато има диспропорционално голямо увеличение на броя сключени договори спрямо предходната година, без да съществуват икономически или административни предпоставки за това. Разпределението на големия бюджетен излишък, натрупан през 2004 и 2005 г. без санкция на парламента и в нарушение на установената фискална политика и споразуменията с Международния валутен фонд, създаде благоприятна среда за подхранване на партийни обръчи от фирми. Примери са създаването на държавната компания „Публични инвестиционни проекти”, провеждането на изборната лотария, непрозрачното функциониране на фонд „Земеделие”, на фонд „Тютюн”, на националния зърнен резерв и др. Местните избори през 2003 г. бяха съпроводени от чувствително увеличаване на броя на компаниите, които смятат, че корупцията във финансирането на предизборните кампании е широко разпространена. Част от това нарастване вероятно се дължи на реален натиск от набиращи скорост местни политически интереси. През 2001 г. за разлика от предходни и следващи години значителна част от натрупания излишък в бюджета беше изхарчена преди парламентарните избори.
Квазипазар и олигархия
Макар и с много размита граница, корупцията при обществените поръчки може да се раздели на два типа. Първият тип е административна - тук основните движещи сили са лица от администрацията, които печелят по-скоро за своя сметка, с най-много „мълчаливо съгласие” (но по-често и без прякото знание) на по-високите етажи. Вторият тип е политическа, при която зам.-министри, министри, кметове и депутати пряко лобират да спечели конкретна фирма, а след това тя се отплаща, като финансира определени партийни функционери или изяви. Може да се каже, че „мълчаливото съгласие” за корупцията при администрацията е отплатата (и застраховката) на висшите етажи за съдействието на втория ешелон при политическата корупция. Обръчите от фирми, които се развиват с политическа протекция, най-често разчитат на финансиране чрез механизмите на обществените поръчки и концесиите и се отплащат на покровителите си чрез пряко или косвено (най-вече) финансиране на дейността на партиите, наемане на работа на партийни функционери или техни приближени, заплащане на обучението зад граница на деца на висши функционери и др.
Изключително трудно е да се направи точна оценка на корупционната дейност на обръчите от фирми, без да има съдебно преследване на техните действия, и поради факта, че в повечето случаи прехвърлянето на средства между обществения и частния сектор става по легитимни канали. Въпреки това на базата на представените данни за разходите на партиите за техните предизборни кампании, на данните от социологически изследвания и официалната статистика консервативните оценки на Центъра за изследване на демокрацията сочат, че получената рента, т.е. отклонените средства по линия на обществените поръчки чрез всички партийни обръчи за 2005 г., варира между 320 и 370 млн. лв. Отклонените средства са значително повече, ако се вземат предвид и другите възможни канали за разплащане - концесиите или държавните фирми например. Много по-големи, по-негативни и трудни за изчисление са косвените ефекти от съществуването на обръчите от фирми - силна нелоялна конкуренция, обезсърчаване на предприемачеството и т.н..
Делът на фирмите, дали подкуп за спечелване на обществена поръчка, намалява от 54% през 2002 г. на 35% през 2005 г. (Това е процент от всички фирми, участвали в търгове за обществени поръчки.) Равнището все още е обезпокоително високо. Административната корупция при обществените поръчки може да се определи като квазипазар, чийто квазиданък (комисиона) отива при „предприемачи” от държавната и местната администрация. Квазиданъкът при административната корупция, свързана с обществените поръчки, е средно около 7% от стойността на сделката, а като абсолютна сума се оценява на около 55 млн. лв. отклонени обществени средства за частна изгода през 2005 г. Тази сума не включва далеч по-високите загуби на пазарна ефективност и потенциалните опасности, свързани с по-лошото изпълнение на обектите на поръчките.
Корупция в частния сектор
Корупцията във взаимоотношенията между частни субекти е по-малко разпространена в сравнение с обществения сектор, но също толкова системна. Най-типичните й проявления са свързани с подкупи, които по-малки доставчици на стоки и услуги дават на вземащите решения в сравнително по-големи компании, но също и с изтичане на вътрешна информация, злоупотреба с правата на миноритарните акционери в публичните компании и др. За три години делът на фирмите, давали подкуп за спечелване на поръчка в голяма компания, е намалял над два пъти - от 45% през 2002 г. до 21% през 2005 г. Всъщност част от политическата корупция пряко се транслира във взаимоотношенията между частни субекти - например голяма и сравнително чиста фирма печели обществена поръчка срещу ангажимент да вземе подизпълнители, посочени от администрацията или съответната политическа сила.
Изводите в статията се основават на последния доклад за оценка на корупцията. Авторите са част от екипа на Центъра за изследване на демокрацията, изготвил доклада.
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
